Напук на "Bad news, good news"
Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -
Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар“ е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.
Не би следвало да се чете този текст – не отговаря на старата журналистическа максима „Made in USA", според която злобата на деня (те казват „кръвта") е, която привлича публиката.
Напоследък се появиха проучвания - даже указания - как съвременникът да се предпази от лошите новини. Предлага се, например, да започне прочита на вестника си от спортните и културните страници, на които се отразяват човешките постижения. За съжаление и това невинаги помага.
Въпреки риска да бъдат забутани в прашния медиен килер, има теми, които пробиват замръзналата почва и привличат погледа на виждащия.
Вероятно ще минат години преди нашите литературоведи да се заемат сериозно с анализи на творбите на българските автори, живеещи и пишещи в чужбина – така беше и с оценките за руските, полските, унгарските, албанските, румънските и други автори-емигранти.
Конкретният повод за тези размисли е представянето в Мадрид на 28 ноември в едно емблематично културно средище на двуезичната (на испански и български) книга „Бягство в реалността / Fuga a lo real" на Живка Балтаджиева.
Възторжената публика и литературните кръгове сравниха въздействието на нейните стихове с тези на румънеца Пол Селан (1920-1970). Издаването не неговия двуезичен поетичен сборник (на немски и испански) „Слънчеви нишки" предизвика навремето еуфория в Испания.
Тази година Балтаджиева публикува – отново на двата езика – и сборник за колекционери „SOL / Слънце".
През 2010 г. тя подготви двуезично издание на стихове на Ботев, през 2006 г. отпечата луксозна двуезична антология на Блага Димитрова, през 2004 г. – преводи на Николай Кънчев и Антон Дончев, през 1995 г. – триезичен (испански-английски-руски) превод на няколко творци и т.н.
Нейни стихове са включени в световни поетични антологии на английски, китайски, немски, урду, испански. Отзивите са превъзходни. Освен това като университетски преподавател и изследовател тя е автор на десетки научни публикации за български, испански и руски класически автори.
Повечето от нейните произведения са двуезични. Това дава възможност да се проката пътека за българската словесност, включително и чрез живеещите в Испания около 200 000 сънародници.
Балтаджиева е сред българските автори в чужбина, които разнасят родния литературен факел – независимо дали публикуват на български или на друг език.
Талантливата поетеса, писателка, журналистка, драматург Цвета Софрониева, която пише на български, немски и английски, координира европейската програма „Паметта на думите".
Мирослав Пенков е преведен от английски на няколко езика, включително на български и испански.
Алек Попов пише предимно на български и има сериозно международно признание.
Боян Манчев се налага във френската теоретична литературна среда; известни са неговите многопластови и мултикултурни прояви и в немскоезичния свят.
Илия Троянов донесе от Германия популярния „Събирачът на светове" и успешния филм „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде".
От Чикаго се чува гласът на Петър Стойчев.
Поетесата Катерина Стойкова-Клемър, главен редактор и собственик на издателство „Аксентс Пъблишинг", подготвя антология на съвременната българска поезия.
Пейчо Кънев, Петя Хайнрих, Петър Янев също влизат в този силно съкратен списък на българските творци на словото зад граница.
Има и хиляди сънародници в чужбина (невинаги с отчетлив словесен божи дар), които изливат своите носталгични чувства в стихове и проза. Явлението също подлежи на анализ. Навярно и това ще стане – след много години.
До настъпването на благотворното бъдеще, а може би и след него, ще бъде валидно написаното от на Живка Балтаджиежа в стихотворението „Кратка българска история" от току-що представения сборник:
„Прецедент исторически,
чудо на чудесата,
от какви ли не сили,
и тъмни и светли,
сме оцелели.
Оцелели, оцелели, оцелели – ни живи,
ни умрели!
Срича месецът щърбав:
Ни умрели!
Ни даже умрели.
Та надежда да храним
за възкресение."
Всичко написано по-горе не е в синхрон с "Bad news, good news". Какво да се прави: никой не е без дефекти, но пък няма някой, който иска да бъде „никой". Още по-малко българските творци на словото в чужбина.
Още по темата:
- » Нов транш от ЕС за 1,5 милиарда евро получи Украйна
- » Сътрудник на евродепутат е заподозрян в шпионаж в полза на Китай
- » Рекордьори сме по поскъване на месото в ЕС