Какво ни липсва у дома?

Какво ни липсва у дома?
A A+ A++ A

„Можете да произвеждате и изнасяте евтини обувки като Виетнам, но тогава не се сърдете, че и жизненият ви стандарт е виетнамски.” Думите на унгарския икономист професор Андраш Инотай, ръководител на базирания в Будапеща Институт за световна икономика, дразнят ушите. Но данните на днешния български експорт показват, че износът на стоки с висока принадена стойност, е незначителен.

Силно намалената конкурентоспособност на България е факт, който не може да се оправдае само с външните фактори. Освен всичко друго професорът сложи пръст в стара рана: емигрантите като ресурс.

„ Дори само малка част от тях да се завърнат с припечеленото, с натрупаните бизнес-контакти, с изградения в конкурентноспособна среда трудов манталитет, това истински ще обогати страната. При положение, че поне от три години насам финансовите трансфери на българските емигранти надхвърлят като сума чуждестранните инвестиции, е крайно време българската държава да обърне внимание на този ресурс.

Въпросът е как част от парите, които емигрантите изпращат в родината, да бъдат насочени към инвестиции в българската икономика. Това може да се случи, ако държавата изгради специален инвестиционен фонд, в който емигрантите да влагат парите си при съответните гаранции и доходоносност. Само по този начин българите зад граница биха могли да бъдат стимулирани да отделят част от паричните си трансфери за правене на бизнес в родината", посочи Андраш Инотай.

Няколко дни преди това БНБ съобщи, че през първото тримесечие на годината българите, които живеят постоянно в чужбина, са изпратили близо 200 милиона евро на свои близки и роднини у нас. Думата е само за паричните трансфери, направени по банков път или чрез компании за парични преводи. Независимо от кризата, сумата е равна на изпратените пари през първите три месеца миналата година.

Малка анкета, проведена от вестника на българите в Испания „Нова дума” сочи, че 60% от сънародниците в иберийската държава изпращат пари в България всеки месец, а 15 процента - когато могат. От споменатото дотук следва, че има проблем: слаба конкурентноспособност и очевидна бедност; но има и решения - едното от тях е свързано с парите на емигрантите.

Ако държавата поиска да го използва, а правителството се вслуша в разумния съвет на професора. ...Колкото и да са нелицеприятни икономическите и социални вести, все пак има галещи националния слух оценки. На 5 май в дипломатическата мисия в Мадрид в присъствието на шефовете на всички звена от испанските сили за сигурност и вътрешен ред, посланикът Константин Коджабашев връчи на министъра на вътрешните работи на Испания Хорхе Фернандес Диас „Почетен знак за гражданска доблест и заслуги, Първа степен” – най-високото отличие на Министерството на вътрешните работи на Република България, с което той беше удостоен.

В благодарственото си слово министърът спомена и „испанските българи”, които са „прекрасно интегрирани в нашето общество и допринасят за развитието на Испания”. Фернандес Диас оцени със суперлативни определения „сътрудничеството през последните години между двете съюзнически и приятелски страни в борбата с международната организирана престъпност”; спомена изрично името на бившия министър на вътрешните работи Цветан Цветанов, както и миналогодишната операция по залавянето на българския кораб „Св. Николай” с три тона кокаин на борда.

Той изрази убеждението си, че новото българско правителство ще продължи да действа по същия начин, „в дух на взаимно доверие”. Испанският политик повтори подкрепата на официален Мадрид за присъединяването на България към Шенгенското пространство. Хорхе Фернандес Диас беше искрен. В думите му нямаше куртоазия.

Изглежда, че хората в испанското Министерство на вътрешните работи наистина ценят много високо сътрудничеството – във всички области от тяхната компетентност – с българските им колеги. Този дребен на пръв поглед епизод предизвиква противоречиви въпроси. След като България получава отлична оценка в една толкова деликатна област, какво пречи да бъде сред първите и в други сфери?

Таланти ли няма, които засега се изявяват предимно в чужбина? Индивидуален дух за преуспяване ли липсва, при положение, че в Испания, например, българите са сред първите три чуждестранни общности по относителен брой на предприемачи? Какво ни липсва у дома?

Би следвало отговорите да се дадат от тези, които току-що поеха кръста да водят родината и всички българи из „минното поле” на десетките проблеми. И да не загърбват двата милиона сънародници в чужбина. Ресурсът...

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Коментирай