Българско мезе на част от европейската политическа трапеза

Германският министър на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих вероятно не е любител на футбола. Жалко. Ако беше запален по този спорт, щеше да преброи играчите с имигрантски произход в немския, британския, френския, австрийския, шведския и т.н. национални отбори. На срещата с колегите си от страните-членки на Европейския съюз той отново настоя за „засилен контрол” при влизането в Германия на граждани от България и Румъния.

И пак беше подкрепен само от съответните министри на Австрия, Великобритания и Холандия – същите страни, които преди това бяха написали писмо срещу падането на бариерите пред българи и румънци след 1 януари 2014 година. Аргументът на Фридрих, повторен и от външния министър Гидо Вестервеле, не блести с оригиналност – Лондон, Виена и Хага отдавна го използват.

Според него българите (и румънците) идвали в Германия „с фалшиви претенции за работа, за да се възползват от предимствата на немската държава на благоденствието” (социалната държава). Баварецът се опря на „растящото недоволство” на германските граждани от „масовото нахлуване” на българи и румънци. На въпроса на европейския комисар за вътрешните работи Сесилия Малмстрьом дали той (и неговият британско колега) разполага с конкретни цифри, за да пледира срещу свободата на движението - „основно право на ЕС, което има огромни предимства” - министърът на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих отговори с невероятното предложение:

„Достатъчно е да се разходите из Германия, за да разберете, че проблемът е реален”. Излиза, че ако Сесилия Малмстрьом (или емисари на Европейската комисия) тръгнат из улиците на Берлин, Франкфурт, Мюнхен, Щутгарт, Дрезден и останалите немски градове, ще трябва да си пробиват път сред тълпите български и румънски лентяи, които на определения ден отиват в социалното ведомство да отнемат от залъка на „недоволните” германци няколко стотици евро.

Не е сериозно. Дни преди съвещанието европейският комисар за вътрешните работи отправи критично послание и към Лондон. Сесилия Малмстрьом окачестви британските опасения относно наплива на български и румънски имигранти като „нечестни” и предупреди, че за своя разцвет ЕС ще има нужда от още много чужденци. Тя посочи, че е погрешно да се стигматизират имигрантите от България и Румъния с дебати за социалния туризъм и увеличаващата се престъпност.

Еврокомисарят подчерта, че опасенията за злоупотреби от страна на гражданите на двете страни са неоснователни, и допълни, че тези българи и румънци, които работят във Великобритания, не трябва да бъдат упреквани, че се възползват от същите трудови права като останалите европейски граждани.

Според данни на българското Министерство на външните работи (официалните цифри са далеч по-ниски) в Обединеното кралство има 100 хиляди българи, в Германия – 74869, в Холандия - 12340 и в Австрия – 12000; общо – по-малко от 200 хиляди. Същата статистика сочи, че сънародниците ни в Испания, например, са 250 хиляди (испанската държава води на отчет малко над 170 000 българи). Логично е питането: Защо Германия, Великобритания, Австрия и Холандия поставят на прицел точно сега българи (и румънци), които – по понятни причини – съвсем нормално от човешка гледна точка търсят реализация на житейските си проекти извън родината?

Един от отговорите е очевиден. „Алтернатива за Германия”, „Британската партия за независимост” на Найджъл Фараж, холандският популист Герт Вилдерс, „Партия на свободата” и „Съюз за бъдещето на Австрия” сериозно притесняват традиционните политически формации в тези страни.

„Старите партии „откриха” най-лесния начин за противопоставяне на расистки, антиимигрантски и антиевропейски послания на набиращите все по-широка обществена подкрепа ксенофоби: превръщат в свои голяма част от техните идеи. (Интересен е въпросът защо в Испания, например, няма такава настройка към чужденците сред местното население).

Така на част от европейската политическа трапеза се появява апетитното българско (и румънско) мезе. Седналите около тази нестабилна маса общества забравят, че тяхното благоденствие е свързано с потта на милиони чужденци. Да, България е бедна. Българите имат пълното право да търсят по-сносен живот там, където могат да го постигнат с труд и талант.

Имало „социален туризъм”. Какъв е неговият процент? Казва ли ти някой. А колко са британците, германците, холандците по испанското крайбрежие, които използват европейските здравни карти, за да се възползват от качеството на публичното здравеопазване в Испания? И за това ли са виновни българите? ...Независимо от няколко „възпитани” изявления на български посланици, налага се впечатлението, че нашата дипломация води окопна защита срещу абсолютно незаконното от европейска гледна точка нападение.

Докато не се промени този комплекс за малоценност или криворазбраната „солидарност”, онези политици ще продължават да си пият бирата и ракията с българско мезе.