Послание, което трябва да бъде чуто

В току-що публикувано интервю 72-годишната американка Ellen Goodman (наградата Pulitzer през 1980 г.), заяви, че днешната журналистика се дели на два вида: едните казват какво става, а другите обясняват значението на случващото се. Тя самата винаги е била от втората група. „Поради бързината на информацията днес обяснението е по-важно от всякога”, твърди зрялата професионалистка, започнала кариерата си в Newsweek.

Много чуждестранни медии - печатни, електронни и някои аудиовизуални – подобно на българските си колеги броят дните на протестите в София и цитират подробности, подадени от кореспонденти на информационни агенции у нас. Толкова.Други – някои с оправдани високи претенции - се опитват да „обясняват” случващото се пред Министерския съвет, Народното събрание, партийни централи и по улиците. (Към тях през последните дни се присъединиха и двама настоящи посланици, показвайки недвусмислено кой е истинският господар в съюза от 28 държави, и един бивш посланик, който фактически допълни изнесената от Edward Snowden информация за новите насоки на световните имперски амбиции на страната си. Но това е друга тема).

Похвалният стремеж „да се обясни” случващото се у нас (дано и ние разберем) има един сериозен недостатък. Независимо от езика, на който са написани, разясненията, повтарят една и съща теза, изказана преди месец от авторитетно британско издание: „В Бразилия, Турция, Египет, България наблюдаваме протест на средната класа срещу съществуващия политически модел”. Прословутата, неопределена в глобален аспект от нито един учен, „средна класа”!

В Бразилия синдикатите организираха първата от 22 години насам общонационална стачка (втората след свалянето на диктатурата); в нея се включиха трудещи се и жители на мизерните предградия, които едва ли някой ще се ангажира да квалифицира като „средна класа”.

В турските протести участват хора от всички прослойки и класи, обединени от идеята на Ататюрк за отделянето на държавата от религията, т.е., те считат, че секуларна (светската) държава е застрашена.

В Египет този въпрос е далеч по-остър и се стигна до военна намеса. Показателно е, че не само голяма част от египтяните, но дори консервативните държави от Персийския залив се страхуват от „Мюсюлманските братя” и затова подкрепиха преврата, а САЩ не спряха щедрата си помощ за египетската армия.

На какво основание България се прикача към ставащото в тези страни? Не е никак ясно. Българските профсъюзи едва ли ще организират обща стачка срещу поевтиняването на тока, повишаването на майчинските и спирането на реформата за увеличаване на пенсионната възраст, а Светият синод, въпреки че подкрепи протестите в София, не може да се надява – дори и да иска - на премахването на светската държава.

Единственото общо между протестиращите в тези страни – и в целия свят – е, че повечето са млади и използват активно предимствата на социалните мрежи, независимо от факта, че Twitter и Facebook бяха доброволно предоставени на официален Вашингтон за глобално подслушване и проследяване.

...Към това „общо” се присъедини и младата - с „налудничави идеи за нови проекти” според нейния израз - Леда Трифонова от Барселона. Тази жена – живяла и следвала в Гърция, а от 2010 г. е в туристическия бранш в каталонската столица - само за няколко часа успя да монтира и да качи в интернет посланията на осемдесет и двама сънародници, живеещи в САЩ, Гърция, Англия, Германия, Холандия, Испания, Австралия, Франция, Белгия, Кипър, Швеция, Швейцария, Италия и България, откликнали на инициативата й във Facebook „Две секунди солидарност”.

Видеото на Трифонова „СТИГА!” е направено без комерсиална и политическа цел, така че се разпространява свободно из интернет пространството. Качено е в YouTube и от там всеки може да го гледа.

Ето някои от посланията в клипа: „На 95 на сто от хората в страната им писна! На нас – емигрантите, също! Искаме да кажем: СТИГА! ВРЕМЕ Е ЗА ПРОМЕНИ!”; „Всеки от нас има приятели и роднини зад граница. Хубаво е да знаем, че и те са с нас! Стига са ни делили! Един народ сме!”; „Винаги сме били с вас и ще продължаваме да помагаме финансово и с каквото можем, макар и зад граница. Никога не ни отписвайте, както направиха някои… Ние, както ни нарекоха те, чужденците, сме най-големите финансови кръводарители на България! Само за 2012 г. сме изпратили над 800 милиона евро на близките си. Нека да държим знамето заедно!”…

Защо е направила тази демонстрация на гражданска активност, при това без нито нотка на конкретно политическо пристрастие? Леда Трифонова отговаря: „Искам да живея живота си без ограничения”.

Може да се предположи, че изявлението на българката няма да задоволи търсещите „по-сериозни” обяснения. Goodman разяснява с известна саркастична доза тази журналистическа практика: „Когато си принуден постоянно да реагираш и да се превръщащ в „снабдител на съдържание”, много е трудно да имаш възможността да мислиш”.

...Ако намерят време за мислене, чуждестранните коментатори (та даже и посланици) биха разбрали значението на изказаното от младата българка желание: „Искам да живея без ограничения”.

Това е посланието, което поставя под общ знаменател протестиращите в България, Бразилия, Турция, Египет и жителите на още 200 държави и територии на планетата Земя.

Посланието трябва да бъде чуто.

Ехото му няма скоро да заглъхне.