Роби на „германската мечта”

Изглежда, че Германия продължава да бъде магнит за хиляди наши сънародници. Официални и съмнителни български агенции по наемане обещават високи заплати, социално осигуряване, нормални жилищни условия. Как да не се хванеш за тази сламка на фона на положението в България?

Един 45-минутен документален филм на Marius Meyer и Michael Nieberg, излъчен от немската публична телевизия Das Erste, сочи дълбокото противоречие между реалността и предварителните обещания. Лентата е озаглавена „Платените роби в Германия” и разказва за отвратителните трудови и битови условия на стотици българи и румънци в големи кланици и месопреработвателни предприятия предимно от окръг Вехта в Долна Саксония (близо до Бремен).

Заплатите са далеч по-ниски от предвидените, на работниците не се изплащат здравни осигуровки, а жилищните условия напомнят снимки от концлагерите през Втората световна война. Няма болни и хора с трудови злополуки – ако някому се случи подобно нещастие, веднага е изпращан обратно в страната си. Така се обяснява защо немските месни продукти са по-евтини в този бранш с изключително силна европейска и световна конкуренция.

Възмущението на телевизионния канал от видяното се пренесе и в испански медии, тъй като не малко испанци бяха подмамени да тръгнат на гурбет в немски месопреработвателни предприятия, но в последния момент се отказаха – за разлика от цитираните българи и румънци. Авторите на репортажа се опитали да влязат във владенията на една от най-големите немски месни компании от района на Бремен – Wiesenhof.

Сглобяеми дървени къщи сред голо поле; теренът е обграден с бодлива тел. Няма автобусна връзка с никое от съседните селища. Журналистът казал на пазачите, че идва да посети свой познат. Отговорили му, че не може.

„Защо да не може? Не живеят ли тук свободни хора? Не плащат ли наем?” Отговорът на охранителите бил безапелационен: „Защото собственикът не разрешава”. Въпреки всичко репортерите успели да разговарят с няколко от българските и румънски работници, без да им показват лицата, за да не бъдат разпознати.

„Събуждат ни в два часа през нощта, работим до пет сутринта и отново ни пращат да спим. Може би в седем часа отново ще имат нужда от нас и пак ни събуждат”, казва един от тях. Хората нямат право да напускат „лагера” без разрешение на надзирателите; трябва непрестанно да дават обяснения, ако им се наложи да отсъстват, да информират какво правят през свободното си време.

„Непрекъснато сме под контрол; влизат включително в стаите, за да видят дали спим”, споделя друга работничка. Тя се престрашила и отправила жалба срещу надзирателя, който й казал: „Не се ли страхуваш да отидеш при адвокат и да му обясниш какво ви е? Питам те, защото когато излезеш на улицата, може да те прегази автомобил... Или някой да те пребие през нощта и да зарови тялото ти на десетина метра от главата ти.”

Казаното е с днешна дата, в демократична Германия, на няколко километра от „свободния град Бремен”, с неговото голямо пристанище, автомобилостроене, корабостроене, самолетостроене и космически разработки! Стаите са натъпкани с легла, хората нямат никаква възможност за самота и интимност. От време на време съответната социална институция предупреждава, че ще извърши контролна инспекция.

Тогава принуждават работниците да скрият леглата в мазето, а когато инспекторите си отидат, отново ги наблъскват в стаите. Този начин на живот и труд – включително с оградата от бодлива тел - се заплаща между 600 и 700 евро месечно при пълен работен ден, който може да бъде и нощен, и през почивните дни.

Подобни издевателства (берачите на ягоди в Картая, провинция Уелва, Испания, са в същия кюп) станаха възможни, благодарение на европейското законодателство за наемане на работа в родните страни. Повечето от описаните в репортажа на Das Erste хора са имали договори с български и румънски компании за временен труд, в които заплатата била фиксирана на 1200 евро месечно.

Други нямат договори и чакат месеци в „концлагера” да се разкрие ново работно място. Журналистите споделят, че през последните години споменатите в документалния филм предприятия са уволнили много местни работници и са наели хора в България и Румъния. Отиват и по-далеч: те твърдят, че компаниите по наемане „на място” са свързани с немските предприятия от месната промишленост, в които отиват да работят сънародници и румънци.

Прокуратурата на Германия проучва в цялата страна сигналите. А консервативният вестник Frankfurter Allgemeine Zeitung писа по този повод, че „от години се знае за тази практика”... на съвременно робство.

Описаният случай не е единствен. Неотдавна същият телевизионен канал излъчи репортаж за нечовешкото отношение към стотици полякини, които се грижат по 24 часа в денонощието за възрастни германци. А през февруари беше разкрита масовата трудова експлоатация в компанията Amazon.

Всичко това се случва в Германия. Същата Германия, която определя днешната икономическа, политическа и социална насока на Европейския съюз. Не е ли време да сменим чипа на „германската мечта”?