Кое е българското, истинското, в чуждестранните медийни послания?

Преди две десетилетия по широката пешеходна зона между дърветата на известния мадридски булевард Castellana край изнесените маси, столове и чадъри на барове, кафенета и ресторанти се появиха големи надуваеми басейни и водни пързалки (с разрешението на местните власти). Целта беше да се привлекат клиенти в тежката жега на сухата испанска столица. Плажната инициатива не се повтори. Собствениците на заведенията обясниха, че таксите, които им наложи общината за морските съоръжения, са огромни и не компенсират инвестициите.

Тези дни медии в Испания, Чили, Мексико, Аржентина публикуваха снимки от „плажния протест” на жълтите павета пред сградата на Народно събрание: надуваеми дюшеци, шезлонги, сини найлонови постелки, хора в бански костюми, младежи, играещи футбол. Движението е спряно.

Едва ли бившата училищна директорка Йорданка Фандъкова е поискала от общинарите си да попълнят столичния бюджет чрез таксуване на онези около 200 души (според информации на агенции) за използването на общественото място. Не е известно дали „летовниците” са поискали предварително разрешение за организирането на импровизирания пикник пред парламента.

Тъй като основният източник на информацията за тази форма на протест беше испанската агенция Efe, съвсем логично снимките попаднаха предимно в медии, списвани на испански. Бяха отпечатани като „любопитни”.

Стара вестникарска практика е, когато имаш „хващаш окото” графичен материал, натрупваш около него текст – актуален, собствен, чужд, архивен – и всичко е наред: туземците и без друго трудно намират България на картата, но „научават” за какво става въпрос.

Точно в деня, когато испанският премиер Мариано Рахой споделяше пред извънредната пленарна сесия на парламента своята „версия” за големия корупционен скандал в неговата управляваща Народна партия, вестник El País публикува снимка от „плажа” на жълтите софийски павета и я обгради с не казващ нищо ново текст, озаглавен „На България й дойде до гуша от корумпираните”.

Цитират се мнения на традиционните за западните медии български капацитети от Отворено общество, Център за либерални стратегии, Център за изследване на демокрацията и други подобни.

Консервативният вестник ABC бе по-оригинален. Под заглавие „Дългата ръка на Москва в България” неговият кореспондент в София сподели възгледите на известен писател и университетски преподавател (американски възпитаник), според който „българските социалисти плетат нови съглашения с Русия и се отдалечават от Европейския съюз”. Той категорично знае, че „Русия на Путин” ще използва нашата страната като Троянски кон в ЕС.

(Разбира се, децата не са длъжни да приличат на родителите си. Ала в биографията на този интелектуалец, отпечатана в електронната енциклопедия, са подминати привилегиите, които ползваше до 10 ноември 1989 г. като син на голям талантлив поет и функционер и известна художничка - тя правеше портрети на „Герои на социалистическия труд” в залата на конгресите на БКП).

Горното подмятане е заяждане на дребно, предизвикано от грубостта на пропагандните клишета, които иначе умни мъже подхвърлят на „тъпата и необразована” западна публика.

В добавка към заяждането са и мелодраматичните думи пред Reuters на известната елегантна бизнес дама Саша Безуханова: „Ние сме тук (на протестите) поради същата причина, заради която бяхме през 1990 г., но, надявам се, с повече мъдрост”. Вероятно „мъдростта” я подтикна да изостави високия пост в американския гигант Hewlett-Packard (5000 служители в София) и да се хвърли в политическите води с мотото „България може”. Връзката между фамозния лозунг на президента на САЩ Барак Обама „Yes we can” и „Bulgaria can” е очевидна.

В същото време германското обществено радио Дойчландфунк направи портрет на българския президент, оценен като „кризисен мениджър”.

Следва дълъг цитат: „Привързаността на Росен Плевнелиев към диалога с гражданското общество, както и към немския език, се зараждат и развиват в Германия. В началото на 90-те младият компютърен инженер започва бизнес като строителен предприемач. Бизнесът му е насочен към наемане на български строители за строителни обекти в Германия. Плевнелиев не се свени сам да запретне ръкави. И така стартира бизнес с германската фирма „Линднер”. Когато „Линднер” започва да строи голям бизнес парк в София, Плевнелиев е определен за мениджър на проекта... За професионалните му качества свидетелства и поелият управлението от него в София Вернер Хофман: „Росен вече мисли като германец. Това му дава предимство пред много други. Той знае как да преследва целите си“. „Росен Плевнелиев е милионер, което не пречи на имиджа му като президент. Тъкмо обратното, в корумпирана България това се оказва знак за относителна независимост на един политик”, завършва възторженият портрет.

Излиза, че на ползващите обилните доставки на руския газ западноевропейци и на упорито търсещия стратегически съюз с Москва Вашингтон чуждестранните медии поднасят от България единствено русофобски заклинания, американски лозунги и президент-милионер, „който мисли като германец”.

Кое е българското в тези послания? Може би куриозните надуваеми гумени дюшеци на жълтите павета? Наистина ли ни считат, че още не сме слезли от дърветата (Борисов използва определението „маймуни” за своите депутати)?

Не. Колеги, пишещи за чужди медии, зарежете поне веднъж клишетата и постоянните си тенденциозни „информатори”. Идете и се поровете в душите на близките, приятелите и колегите на петте загинали мъже в рудник „Ораново”. Може би там ще се докоснете до поне малка част от истината – истината, а не нейни „версии” – за днешна България. Не е ясно дали ще получите хонорар за това усилие, но струва си. Опитът за професионално прочистване ще ви ободри.

Това е най-малкото, което многовековната ни родина заслужава. И нейните хора.