Европа и двете Българии

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар“ е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

„За мъртвите или добро, или нищо". Много сънародници считат, че в Европа максимата е: „За България или нищо, или лошо".

Непривично острите слова на говорителя на ЕК Оливие Баи в отговор на въпрос за избора на нови членове на Конституционния съд, както и заплахата, че Европейската комисия може да изготви извънреден допълнителен доклад за правосъдието и вътрешните работи в България преди края на следващата година (тогава е срокът за редовния доклад), ако прецени, че ситуацията го налага, бяха широко отразени от българските медии и разнопосочно коментирани от политиците.

Президентът е обезпокоен, външният министър е сърдит, правосъдната му колежка не разбрала за какво става дума, мнението на вътрешния министър е да/не и точно обратното, а премиерът мълчи.

Не ме учудва нестройния софийски отклик. Забелязал, че за да реагират нашите политици, трябва да се появи силен дразнител; ако натискът е слаб, те си мълчат.

Преди изявленията на Баи имаше юлски доклад на Комисията относно напредъка на нашата страна по механизма за сътрудничество и проверка, до и след публикуването на който европейски личности подхвърляха, че влизането на България (и на Румъния) в Европейския съюз било грешка, че страната не била готова да приеме европейските ценности, че народът ни очаквал само облагите от членството, но не бил готов за саможертви и т.н.

Някой да е чел, видял или слушал смислени отговори в българското и международното обществено пространство на подобни оправдани критики или злонамерени инсинуации? Не.

Единственото обяснение, което ми идва наум, че нашите политици имат гузна съвест.

Плевнелиев, Борисов и Дянков дават интервюта. Но от техните думи лъха приказния на една България, която прилича повече на Финландия, отколкото на територията, в която уж живеят. Едва ли някой им вярва стопроцентово.

Как да се повярва, когато: „Мечтата на българския лекар е работа в чужбина"; „България е един от най-рисковите пазари на недвижими имоти в Европа, тъй като няма закони"; според Doing Business 2013 „В България става все по-трудно да се започне бизнес"; „Холандия, Германия и най-вероятно Белгия са против приемането на България в Шенген", Евростат твърди, че „България е страната в ЕС с най-висок процент от населението, намиращо се в рисковата зона на бедността – 49,1 на сто".

Изброих заглавия на някои български и европейски медии. Май наистина би било по-добре да не се споменава името на страната ни...

Но няма как да се избегне. Солидарността е градивен елемент на Европейския съюз (напоследък кризата заставя много граждани да забравят това) и критиката към един от членовете в повечето случаи е добронамерена. Включително и сегашната – макар тонът да е доста назидателен.

Прочетох отново препоръките на Комисията от споменатия юлски доклад за реформа на съдебната система; независимост, отчетност и етика на съдебната власт; ефикасност на съдебния процес; борба с организираната престъпност; борба с корупцията. Тази е основата на сегашната критика.

Представих си „прозрачността" на избора на членовете на Конституционния съд от квотата на парламента, припомних си текстовете на Mediapool и „Капитал", прочетох част от писмения отговор на Европейската комисия, в който е изразена загрижеността, че репутацията на Конституционния съд и други ключови български институции сега са поставени под въпрос и предполагам, че успях да сглобя картината.

Да. Европа гледа под микроскоп всичко, което става у нас. Няма нищо лошо – такива са правилата на играта.

Лошото е, че делата на хората по върховете на законодателната, изпълнителната и съдебната власт не помагат на българските граждани (у дома и в чужбина) да отговарят аргументирано на критиките и да защитават всекидневно, упорито и всеотдайно името на България.

Все по-често ми минава мисълта, че днес политическите лидери и гражданското общество живеят в различни страни. Навън това се усеща, въпреки че за Брюксел държавата е една.

Убеден съм, че ЕС стимулира сливането на двете Българии. Иска ли официална София това да стане?