За българската диаспора: не така, колеги!

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар“ е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

Нямам разумно обяснение на стръвта, с която някои български медии описват с крещящи заглавия престъпни деяния в чужбина на наши сънародници.

Хванали красиви български крадли, които цяло лято „вилнеели" в къщата на Жулиета във Верона; заловили в Италия българи, пренасящи няколко тона „опасни метални отпадъци"; арестували в САЩ и в Испания „изпечени български специалисти" по клониране на кредитни карти; по магистралите във Франция се подвизавали хора, прилагащи „българския метод" (престрували се, че автомобилът им е развален и когато някои шофьори спирали да им подадат солидарна ръка, те обирали колите им); румънска журналиста заснела със скрита камера експлоатирането на румънци и българи в лондонски хотел. Даже кражбата на 290 кг кокаин от лошо охранявания склад на полицията в Кадис беше повод да се припомни, че става дума за част от наркотика, заловен в българския кораб „Свети Николай", който... и т.н.

Не ми е известно дали въпросните мошеници, за които злорадстват медиите, са „гастрольори", или постоянно живеещи в чужбина. Създава се обаче впечатлението, че основната дейност на „нашата диаспора" (между 1,6 и 2 милиона, според някои официални данни) е престъпността.

Веднъж бях упрекнат от участник във форумите, че идеализирам българите в чужбина, че „не виждам" как инженери, учители, архитекти работят като ниско квалифицирани „прислужници".

Познавам и тази страна на монетата.

Таня Георгиева, например, е била учителка в България, но със заплатата си не можела да скърпи семейния бюджет до края на месеца и да издържа двама студенти. Дошла в Мадрид – без да знае дума испански – и попаднала на човек, който преди 40 години заминал за Германия без език и без познати (като нея), за да помогне на семейството си. Българката вече се чувства член на многолюдното семейство на този испанец, работи с договор и с вноски в държавното социално осигуряване, получава заплата и има инсталиран компютър с интернет връзка в приготвената за нея уютна стая.

Кой е виновен, че една висшистка, педагог, е домашен помощник в Испания? Няма да намерите отговора в сервилните български медии.

Темата за „българските престъпници в чужбина" ме вълнува по две причини. Едната е временна – Шенген (надявам се новият председател на Европейската социалистическа партия Сергей Станишев да надмогне котловинните партийни пристрастия и да работи за българските национални интереси).

Другата причина е постоянна. Дори да ги приема добронамерено като плюене срещу слънцето, не мога да се съглася с обобщаващото очерняне на българската диаспора. Същата, чиито асоциации и сдружения са организирали близо 110 неделни училища за 13 234 българчета, живеещи зад граница. (Данните са на Министерството на образованието, младежта и науката).

Най-многолюдната българска общност в Европа е в Испания: 176 000 официално регистрирани, 300 000 – според Министерството на външните работи. Колко от тези хора са престъпници?

На 1 януари 2012 г. в испанските затвори е имало 60 335 излежаващи присъди. От тях 31,46% са били чужденци – 19 164 души. От всички чуждестранни затворници 25,41% (4869) са били мароканци, следват колумбийците (12.11%) и румънците (10,57%). Българите са далеч назад.

В автономна област Валенсия, където са регистрирани над 35 000 българи (най-многобройната общност в Испания), има 2333 затворници чужденци. Мароканци, колумбийци и румънци са най-много. Българските затворници са 52 души.

Не съм добре с аритметиката и затова моля колегите от родните медии да изчислят процента на осъдените българи във Валенсия, спрямо общия брой на сънародниците ни там; и - ако искат - да го сравнят с данните от България.

Разбира се, валидно е библейското „всяко стадо си има своята мърша". Виждам, че днешното „€, $, £" божество има български последователи. Но това не оправдава насаждането в родното медийно пространство на дълбоко невярната и обидна представа за българските емигранти.

Не е ли по-честно и по-професионално да помислим (и да пишем) защо тези хора напуснаха България?