Българската оптимистична трагедия

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар“ е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

Ако метеоритът от Челябинск беше паднал у нас, едва ли щеше да се споменава толкова много името на България, колкото се изписва тези дни. Сериозни световни агенции и авторитетни печатни и електронни медии информират (някои чрез специални пратеници в София) и коментират събитията.

С текстове, озаглавени „Зимата на недоволството се сгромоляса над България", „Кризата събори българското правителство", „България в криза", „Ще се разпространи ли бунтът от България в Европа?" и други от този род, на чуждестранните читатели, зрители и слушатели се предават идеи, повечето от които са нелицеприятни.

Преди всичко се налага мнението, че неправомерно високите цени на електрическата енергия са капката, която преля чашата на търпението на народа в най-бедната страна от ЕС: „немотията изкара хората на улицата". Сочат се данните за средната месечна работна заплата (наполовина по-ниска от тази в целия Европейски съюз), средната пенсия, цените на хранителните продукти и услугите, и т.н.

Цитатите на интервюирани българи – протестиращи или не - сочат, че монополите, та даже и „мафията", дърпат конците на властта, а повечето институции (с изключение на ограничения от Конституцията в правата му президент) бездействат, а в доста случаи се „сработват" с „действителните владетели на държавата" и са корумпирани.

Другото послание е, че „улицата вече не вярва на българската политическа класа"; че занапред „гласоподавателите трудно ще се хванат на популистки въдици", виждайки как правителството на ГЕРБ не изпълни социалните си предизборни обещания.

В коментара си от 22 февруари за социалната и политическа криза у нас най-четеният испански всекидневник „Ел Паис" стига до заключение, което споделят и тежки англосаксонски медии. Вестникът пише: „Дясно центристкото българско правителство на Бойко Борисов е поредната жертва на растящото народно недоволство от политиките на икономии до смърт в страните от ЕС". „Ел Паис" не пропуска да отбележи „завидните" макроикономически показатели на България, но веднага добавя, че те не са подобрили положените на мнозинството от българите. Сочи и друга причина за сегашната криза: „икономическият застой и неспособността на правителството – след почти четири години на власт – да повиши жизнения стандарт и да се пребори с ендемичната корупция, което беше основното обещание на Борисов през 2009 година".

Главният редактор на електронната американска медия News Junkie Post Gilbert Mercier – френски журналист, кино продуцент, режисьор, сценарист, установил се в САЩ през 1983 г. - задава трудния за отговор въпрос: дали българската „революция" (негово определение) ще се разпространи в Европа? „Колкото и странно да звучи, Борисов оправда оставката си с бруталността на неговата собствена полиция", сочи авторът в пространен коментар.

...Изводите са два.

Повечето чуждестранни медии, особено големите информационни агенции и електронни и печатни издания, познават положението в България. Не са изненадани от развитието на събитията у нас, тъй като световният опит показва, че търпението и на най-смирения народ има своя горен предел. Показателно е, че не човъркат махленските игрички на българските политически партии, всяка от които се стреми да „сърфира" върху вълната на недоволството (в нейната пяна не може да няма провокатори), нещо, което направи и самият Генерал.

Вторият е в стил „оптимистична трагедия".

Много чуждестранни колеги най-сетне поставиха България в европейския контекст. Тези журналисти фактически подчертават, че „най-добрият ученик" на Меркел се провали, дори и след като хвърли на „тълпата" главата на своя министър на финансите.

Оптимизмът в сегашната българска трагедия се таи в желанието за промяна на целия европейски консервативен и антисоциален икономически курс.

Би следвало България (която не е Тунис) да се гордее, ако е успяла да провокира някакво замисляне – и действия - в Брюксел и Берлин, ако е предизвикала надежда за промяна.

Преди много години известна българска поетеса писа: „Не от дъжда, от очакването поникват първите цветя". Дано този път да е истина. И да бъдем съпричастни към едно общоевропейско размразяване, предсказано не само на „Орлов мост". Но и там, където се коват железните пранги на 500 милиона европейци.