В Брюксел: „Напънала се планината и родила мишка"

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар“ е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

„Вашето участие е моята гордост" обобщи вицепрезидентът Маргарита Попова. Думата е за конференцията „Политики за българите в чужбина", проведена на 7 и 8 ноември в Брюксел.

Не знам от какво е породена гордостта й. Дали от това, че имаше 170 българи от 23, предимно европейки, държави? Или от регламента, според който с изключение на двама представители на емиграцията, на всички останали бяха дадени по две минути за изказване? Като се изчислят платените от самите тях пътни и нощувки, секундите им излизат златни.

Едва ли заместник-министрите на образованието и на труда, и шефът на Държавната агенция за българите в чужбина са си платили сами пътя. А петимата поканени евродепутати си бяха у дома.

Миналият за малко през залата министър на външните работи беше в белгийската столица за обсъждането на новия бюджет на ЕС. Въпреки напрегнатите разговори с колегите си, Николай Младенов успя да зарадва присъстващите с „новината", че се разработвал проект на закон за задълженията на българската държава към нейните граждани зад граница. Не си спомням вече от колко години чувам и чета тази „информация".

Може би Попова е доволна от резултатите?

От програмата на форума и от разговорите с хора, които бяха там, разбрах, че организаторът Емил Стоянов (евродепутат от листата на ГЕРБ), неговата съпруга Маргарита Ралчева (началник на кабинета на вицепрезидента) и самата Маргарита Попова са дали ухо на критичните мнения, писма и изявления на голяма част от българската емиграция, която през септември аргументирано отказа да отиде в Брюксел. Невероятно, но факт: те отпратиха любимата си тема в последния, четвърти панел: „Приоритети на стратегията за българските общности зад граница".

Социалистическият евродепутат Илияна Йотова окачестви срещата като „културно-просветна сбирка" – „част от предизборната кампания на ГЕРБ". За да парира очакваното обвинение, Стоянов покани евродепутати и от други две партийни групи (социалисти и либерали) да направят т.нар. „ключови изказвания".

От информациите на присъствалите колеги личи, че няма нищо запомнящо се в „ключовите изказвания" на българските евродепутати. Още по-малко стана ясно какво е искал да каже малтийският християндемократ Симон Бусутил, който приказвал за „общата имиграционна политика на Европа". За същата политика, която се мъти най-малко от 2005 г. и все още не се е пръкнала. Доказателство са българските (и румънските) роми във Франция, нашите гурбетчии в Италия, Великобритания, Скандинавия, преследванията на имигранти от трети страни.

Попитах една от „испанските" българки - силно ангажирана от десет години с изучаването на български език и култура зад граница - за впечатлението й от конференцията. Отговорът: „Като че ли искат нещо да направят".

Оставям на други да дълбаят темата за българските неделни училища в чужбина, тъй като примерите на по-старите емиграции - италианската, еврейската, полската, ирландската, руската - сочат, че съществуването на привлекателни родини и влиятелни национални църкви е гаранцията за отъждествяването на следващите поколения със съответния език и култура – с или без участието на държавата.

На срещата в Брюксел се роди Меморандум. В него са записани „предложения за започване на дебат по шест теми". Пряко или косвено всички теми са свързани с основния проблем, свързан с българските граждани зад граница: избирателните им права!

Казано иначе, да започне (тепърва) обсъждане по това дали да има избирателен район „чужбина", в който българските емигранти да могат да гласуват за листи на партии и за независими кандидати.

Както Стефан Манов, който от години живее и работи във Франция и счита, че ако на последните парламентарни избори е имало район „чужбина", българите зад граница щяха да излъчат 9 от нашите парламентаристи, така и евродепутатът от групата на либералите Станимир Илчев изразиха своя песимизъм относно приемането на нов Изборен кодекс.

Манов просто обяви, че политическите сили в България са имали досега няколко златни шанса да направят реални стъпки в тази посока, но не са го сторили. Илчев определи по-точно причината: българските граждани в Турция. С други думи – заради потенциалните гласоподаватели на ДПС се лишават над 1 милион българи от конституционното им право да избират, когото си искат, а не гласовете им да се разпиляват по сложна система из дебрите на други избирателни райони.

Звучи абсурдно, но е факт, който благите слова на Попова за бъдещото мъдруване не успяха да прикрият.

Междувременно до и след евентуалното започване на дебатите по темите от Меморандума българите, които работят в чужбина, ще продължават да наливат пари в националната икономика (над 1 милиард лева за първите осем месеца на тази година – повече от преките инвестиции през този период).

Оставям настрана всичко друго. Само с тези пари би следвало те да могат да  „изкупят" пасивните и активните си изборни права. Но в Брюксел („столицата на демокрацията", според вицепрезидента) това не стана. Не можеше и да се случи, тъй като „шефът" не беше там, за да нареди „това – да, това – не".

С други думи, „напънала се планината и родила мишка", т.е. – „дебати", склонни да продължат до Второ пришествие.

Мишле, но живинка. Все пак.