Шоуто на премиера Борисов и медийният комфорт

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

„Задочен коментар“

Научих, че... на 13 юни Бойко Борисов е имал рожден ден. Нямаше как да не разбера за 53-годишнината на премиера – това беше основната новина в повечето независими български медии.

Навярно не е случайно, че именно на този ден два месеца и половина предсрочно беше завършена отсечка от софийския околовръстен път (и мостът-естакада над Бистришкото шосе), благодарение на която – според кметицата на столицата – шофьорите ще спестят 10 минути, за да стигнат от точка А до точка Б.

Министър-председателят тържествено откри с всичките подобаващи салтанати трите километра – ката че ли става дума за Панамския канал или Асуанския язовир.

Вгледайте се в официалната, масово тиражирана снимка: позата на рожденика, менчето с водата, възторга и умилението в очите на присъстващите, включително охраната, махнете свещеника (неговата роля вероятно е била да освети асфалта) и спокойно можете да кажете, че сте гледали много пъти този филм – преди Ноемврийския пленум от 1989 г. на ЦК на БКП, естествено.

В миговете на това определено от медиите като „събитие”, Борисов наподобява на Човека от народа. Даже и в цитираните от пресата думи като „Мечтите стават реалност” или „Това е мястото, където може би най-силната политическа воля съм проявил, за да го има това днес”. Оказва се, че през 2012 г. „най-силната политическа воля” на премиер от страна-членка на Европейския съюз е един мост-естакада?!

И Тодор Живков обичаше да се хвали с „лични проверки”, пък и да измисля словосъчетания, които после ставаха вестникарски заглавия. Човекът от Банкя не си оставя колата в калта. Той определи мантинелите на моста като „глупакоустойчиви”. Ядец, бай Тошо: такава дума не ти е дошла на езика. Но не бива да се вайкаш от отвъдното – добрият учител се радва, когато ученикът му го надмине.

Предполагам, че и другите словесни бисери бяха разпространени от службата по печата на премиера; в края на краищата за това й плащат. Въпросът е защо „глупаконеустойчивите” медии ги подемат и затлачват общественото съзнание с тях?

Сега в Германия, Великобритания, Франция, Италия, Испания, Белгия, Холандия, Чехия, Полша първите страници се взривяват от сериозните финансови, икономически, политически и социални проблеми на Европейския съюз (там на никой журналист не му минава през ума да отбележи с нещо си 17 юли – рождения ден на Меркел или 9 октомври – на Камерон). Но „Bulgaria is different” - у нас медиите изпратиха репортери пред Министерския съвет, за да отговорят на „невероятния обществен интерес” към това кой и какви подаръци поднася на вожда.

Благодарение на тяхната информация „от мястото на събитието” разбрах, че абсурдното 200-килограмовото яйце (закупено с пари на данъкоплатците), което държавният глава на определяща се като източноправославна България подари на католическия папа фактически е част от прогизналата от кичовска влага политическа атмосфера у нас.

Естествено, всеки рожденик очаква някакъв подарък – целувка, букет, кутия бонбони, вратовръзка, парфюм, самолет, замък, остров (зависи от възможностите и междучовешките отношения). Подаръкът изразява както характера на подаряващия, така и предпочитанията на получаващия.

Да получаваш торта във формата на магистрала и валяк и строител отгоре (да си я хапваш с дошлите ти на крака президента на републиката и шефа на законодателния орган), ножица за рязане на ленти (навярно за откриването на следващите магистрални отсечки), кирка с червена панделка, протектори („когато играе футбол, да го пазят, да не го ритат по кокалчетата”), компас и т.н. показва, че подопечните на генерала с характер на подмазвачи познават неговите слабости.

Питам се обаче защо репортерите и техните редактори не споменават, че тази строително-магистрална „слабост” е заложената в изискванията на Европейския съюз към България и голяма част от нея се финансира от Брюксел, а не от джоба на Борисов?

Най-впечатляващо кичовски е подаръкът на Дянков - тигър с трофейна купа. Историята е следната: след изявата на вицепремиера по време на мач на отбора на премиера „Витоша“ – Бистрица, на футболния турнир за непрофесионалисти в края на май Бойко Борисов нарече Министерството на финансите „Министерството на феновете“.

Дянков подкрепи министър-председателя от трибуните с плакат „Тигрите – без дефицит“, а тимът спечели купата с победа с 2:1 над отбора от Две могили. „Събитие” с планетарно значение, нали? Може би на трибуната министърът на финансите е успял да загърби за два часа въпроса за търсената в Европа сума от 1 милиард?

... Това беше „новината на деня” за огромното мнозинство от българските медии, които вероятно се надяват да изкарат по някой друг институционен лев при тази криза на рекламите.

Два дена преди голямата премиерска дата бяха обнародвани данни на Бюрото по статистика на Европейския съюз (Евростат). От тях се вижда, че България е на първо място сред 27-те страни-членки по процент на младежи между 18 и 24 години, които нито учат, нито работят. Оказва се, че 27,9% от българите в тази възрастова група не правят нищо. (Средният процент за ЕС е 16,7, а на последно място е Холандия – 5 на сто. Но холандците не са мерило – те са свикнали да бачкат – отвоювали са си от морето една трета от сушата. Ами словенците – с 8,8% и чехите – с 10,6 процента?).

Според мен това, а не рожденият ден на премиера, е новината.

Някоя българска медия да проучи от какво живеят тези млади хора? Да сте прочели, слушали или видели репортажи, коментари, анализи за това поколение „нито-нито” (така го наричат в Испания)? Да сте чули издател или главен редактор да прати репортерите сред тях, вместо пред вратите на Министерския съвет, където е далеч по-лесно и изгодно?

Вместо да се пъчи и да дава акъл на „фискално непослушните” партньори от Европейския съюз, да стои по кръстовищата, за да види дали шофьорите ще го псуват, да праща полиция на Орлов мост за разпръскване на хората, които виждат евентуалния капан за българската природа с промените в Закона за горите, не би ли било по-удачно премиерът да използва метода на Пипи Дългото чорапче и да подари за рождения си ден някакво сносно бъдеще на тези млади българи?

Тези дни една вряла и кипяла в политиката личност ми говореше критично за българските медии. Той подхвърли идеята, че „спонтанният” Бойко Борисов фактически не получава нормалния за други страни медиен „коректив”. Не се наемам да стигам до такива обобщения, тъй като не разполагам с достатъчно данни. Но „лигавенето” на българските медии (израз на колега) със „събитията” на 13 юни и подминаването на жестоки действителности от рода на тази, която сподели Евростат за младите хора, ме заставя да мисля, че човекът е прав.

Шоуто на премиера и медийното му покритие конкурират концертите на Мадона и Лейди Гага. За разлика от изявите на поп звездите, проявите на Бойко Борисов са безплатни... за младежите „нито-нито”. Да не би пък тенденциозно да се поддържа тази Млада гвардия в името на премиерския и медиен комфорт?