ГОРД - белязани карти, или нещо друго?

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

„Задочен коментар“

Научих, че...евродепутатът Слави Бинев представи официално Гражданско Обединение за Реална Демокрация-ГОРД.

Сред подписалите призива „Бъди ГОРД" има и хора, които навремето познавах. Но по-важен е фактът, че се ражда нов „политически субект, които ще се бори за политическата власт" (цитат от емоционалната реч на Бинев на 22 април).

Сам по себе си той бе достатъчен подтик за преравянето на българското електронно пространство, за да се ориентирам в съдържанието на претенциозното название.

Абстрахирах се от библейските фрази от рода на „силният човек е благороден, богатият не само може, а и трябва да е щедър, мъдрият е мъдър, защото разбира и защото прощава", както и от патетичните призиви за ново Априлско въстание и ми стана ясно, че в ГОРД са събрани „хора различни, с различни професии и таланти, интелектуалци, бизнесмени и спортисти". Слави Бинев пропусна да спомене генералите, които по всяка вероятност се числят към трите категории.

От разясненията на уважавания професор литературовед, критик, издател и поет Валери Стефанов (изглежда, че засега той е нещо като говорител) личи, че става дума за представители на част от българския елит. Бегъл поглед върху спсъка на учредителите, показа, че определенията икономически, културен, спортен, политически са омешани не от вчера: журналисти - бизнесмени, бизнесмени - политици, спортисти – политици и бизнесмени. Трудно е да се определи водещото в съответната личност. Дотук – нищо ново под българското небе; философският въпрос за кокошката и яйцето у нас отдавна не се задава, опасно е.

Зад християнските покаяния на Бинев – „Да, аз съм грешен и не се срамувам от това, но бих се срамувал, ако не работех най-вече за това да поправя грешките си." – прозира опит да се накара обществото да забрави близкото и по-далечното партийно и делово минало на много от тези елитни люде, включително и прелитанията от и до различни формации. Самият той, който твърди, че „човек се готви през целия си живот за много малки моменти, в които ще разбере дали е достоен или ще намери извинение и ще избяга", не заряза евродепутатското си място, въпреки че напусна „Атака", от чиято листа беше избран. Разбира се, не е единственият, но някак си не се връзва с морала, който провъзгласи в онзи „исторически ден". Едно от двете: или „Солунската митница" е много сладка, или политиката, независимо от цвета й, е неизличимо заболяване при този вид личности. (Слави Бинев е на мушката, но с помощта на паметта и на верния Г-н Google списъкът би могъл да се разчепка от А до Я). А декларацията, че те са „хора, нямащи нужда от политика, за да се реализират, но разбрали, че дори да не искаме да се занимаваме с политика тя винаги ще се занимава с нас, защото сме неудобни за всяка власт - независими, успели и свободни хора, мечтаещи за едно демократично, гражданско общество" е като звук от удар на кухо. Просто, защото не е истина и е обикновена манипулация.

След като малко ми се изясни идеята за личния състав на ГОРДите, се опитах да разбера същността на сформарованието. Тук нещата са по-сложни.

Бинев: „Казвам политически субект или политически съюз, защото се надяваме, че ГОРД ще стане обединителна платформа, в която ще се обединят партии, граждански сдружения, НПО, синдикати и работодатели и няма да бъде партия в тесния смисъл на думата." Не е ясно на основата на каква програма този „съюз" би взел и упражнявал властта? Може би отговорът трябва да се търси от присъствалите видни социалисти, царисти, сини, либерали и други от политическата дъга на събитието в хотел „Кемпински"?

Стефанов: „Мисля, че ГОРД ще се превърне в голяма партия, колкото и на пръв поглед това да изглежда невъзможно. Убеден съм, че ще участва в едно управление не просто като дребния съдружник, а като политически субект със свое място в българския политически живот." Професорът явно не владее иносказателната терминология на източните бойни изкуства и е по-конкретен на чист български език. Друг е въпросът, че думите му напомнят на: „Есть такая партия!" - крилата фраза, произнесена от Ленин на 4 юни 1917 г. на I Общоруски конгрес на съветите.

Ясно – ГОРД ще е партия на част от българския патриотичен елит, наследник на „Спартак (?), Левски, Ботев, Раковски".

Научих, че...идейният заряд на формацията е... Защо да издребняваме. Навярно Валери Стефанов би могъл да обясни значението на „политически субект с дясно, консервативно място" в българския политически живот? Дясно по отношение на кого - на европейските социалистически и социалдемократически партии, които се провалиха, защото се подчиниха с неолибералните си мерки на спекулативните финансови пазари? Десни като съвсем различните Меркел, Камерон, Саркози? Консервативни като мадам Льо Пен, или подобно на холандската Партия на свободата на Герт Вилдерс?

Колкото и да го уважавам, професорът не може да ме убеди, че тази формулировка дава някаква надежда за ГОРДа подкрепа от потенциалните български гласоподаватели, които, според него, продължават да бъдат „плебеи и мужици със силиконови мозъци".

Трябва да призная, че като се изтръска емоционалния грим от анализа на положението в България, остават няколко истини, които... отдавна циркулират в информационното пространство - въпреки грубите нападки на Бинев срещу българската журналистика, но без да цитира имената на политическите и финансови завоеватели на големите медии. Масовата емиграция, бедността, младежката безработица, страхът, глупостта, използвачеството (авантата) са част от недъзите, забелязани от ГОРДите. Нещо ново?

Как ще се преодолеят тези явления? Засега - като се затири персоналния враг ББ? Ами ако един ден той реши да се присъедини към ГОРД? Какво му пречи след школата на Симеоново, на БКП, НДСВ и ГЕРБ?

Гледайки семейния портрет на Слави Бинев в неговата уеб страница – като че ли копиран от снимката, която беше в кабинета на един собственик на огромни ябълкови плантации в щата Мичиган – ми става ясно, че и този вариянт е възможен. В името на властта! (Съжалявам, Валери – Стефанов, не Найденов – но така си мисля сега; дано времето ме опровергае).

...Познавам един българин в Испания, който преживява от помощи за неговата асоциация. Лидерите от партията на власт в онази автономна област му даваха пари срещу обещанието той да накара сънародниците ни да гласуват за тях на местните избори. И понеже не успя да го стори, един ден ми каза: „Трябва да вляза в българската политика, но не знам коя партия да избера". Научих, че е пробвал всички – леви, десни, центристки, националистически. „Е, и?" „Онези не искат да разберат, че аз трябва да съм политик." "Все пак има някакви идеологически граници...". „Майната им. Важното е да съм там, във водовъртежа".

Не е намек към ГОРД, предупреждение е. Българският влах от Испания е прост, но прям – герой на Алеко Константинов. Имам усещането, че на българския политически покер се играе с ново тесте от предварително белязани карти. Така ли е, ГОРДи господа и дами?