Що е минимална заплата у нас?

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

„Задочен коментар“

Научих, че...президентът на Венецуела Уго Чавес повишава минималната работна заплата от 360 на 476 щатски долара. Т.е., работещите граждани на латиноамериканската страна не могат да имат месечен доход по-нисък от 362,64 евро при сегашния обменен курс.

Информацията не би предизвикала вниманието ми, ако не знаех, че минималната работна заплата в България е 290 лева – 148,27 евро. Излиза, че у нас гарантираното от държавата минимално месечно възнаграждение при осем часов работен ден е два пъти и половина по-ниско от това във Венецуела. Обидно.

Членовете на икономическия правителствен екип вероятно презират подобни „наивни" сравнения, които според тях не издържат теста на „елементарната" действителност: Венецуела е един от най-големите производители и износители на петрол – има пари, дава. А ние като си нямаме петролни кладенци, откъде да вземем средства? Такава е желязната логика на онези, които се стремят на всяка цена да бъдат мениджъри на държавата, а не политически ръководители.

За тях е непонятна многократно доказаната идея, че размерът на задължителната минималната работна заплата е политическо решение. Като всяка политическа стъпка и тази е плод на определени интереси. Един от тях е икономически: ако гарантирам по-висок минимален доход, осигурявам си по-голяма консумация на произведените у нас (или внесени) стоки и услуги. Азбучна истина е, че увеличаването на вътрешното потребление води до по-динамично икономическо развитие.

Има и много съществен политически аргумент против обидно ниската минимална заплата у нас. В Конституцията, приета през 1991 г. от народните представители на Седмото Велико Народно събрание, е записано, че България е „социална държава" (в други европейски конституции този термин е „държава на благоденствието"). В Основния закон на републиката е казано още: „Работниците и служителите имат право на...минимално трудово възнаграждение" (Чл. 48). Черно на бяло. Така че въпросът за имането и нямането на петрол отпада. Но подигравката с народа остава.

...Ровичкането в цифри не е от любимите ми занимания. Въпреки това погледнах към статистиката, за да намеря утеха.

Научих, че...сред съседите ни на Стария континент има и по-зле от нас: в Албания минималната работна заплата е 142,84 евро, а в Македония – 130 евро. Ала тези страни не са членки на Европейския съюз. А при Чавес осигуреният минимален месечен доход е почти равен на португалския – в иберийската държава-членка на ЕС той е 485 евро, но...Венецуела има петрол.

Така е. Когато е залагал „черно злато" в недрата на земното кълбо, Бог е подминал нехайно не само България, Албания и Македония, но и Словения, Хърватия, Полша, Чехия, Словакия, Унгария – географски и исторически близки до нас страни, в които минималната работна заплата е два, три, че и пет пъти по-висока от нашата. Как те могат, а ние не можем?

Като че ли усещам в ушите си постоянния кънтеж на правителственото биене в гърдите: България е „макроикономическият отличник" на ЕС! Нещо, с което не могат да се похвалят испанците, например. (Но в Испания, в най-тежката от следвоенния си период криза се поддържа минимална работна заплата от 641,40 евро.) Отличните бележки, които педагозите от Брюксел, Берлин и Франкфурт дават – когато въобще стане дума - на премиера и на неговия икономически гуру ми приличат на диплома за завършен професионален курс, окачена на стената в квартална бръснарница.

Нямам нищо против и даскалските потупвания по рамото на Световната банка, но доколкото ми е известно навсякъде по света, включително и у нас, в магазините се плаща с налични персонални пари, а не с национални финансови баланси. Мисля, че тези дни Дилма Русеф, с нейния габровски корен, каза нещо подобно на Барак Обама в Белия дом. Не съм убеден, че той е разбрал смисъла им – не само защото управлението на Световната банка във Вашингтон е недалеч от резиденцията на американския президент; просто мисленето на янките е друго.

Българите са европейци – макар това да не личи от минималната им работна заплата. В никакъв случай не би следвало да се превежда икономическата глобализация като „китаизация", тъй като Европа притежава (независимо от днешните антисоциални залитания и падения) много ценни стойности, една от които е достойното човешко съществувание.

Изглежда, че голяма част от нашите политици не иска да схване дълбочината на този елементарен исторически факт; може би затова не разбира значението и същинското предназначение на минимална работна заплата. Дано се намери някой да обучи нашите политици. Дотогава - жалко за хората в България. За онези, които все още не са тръгнали за...Венецуела.