Не е само Шенген

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg – „Задочен коментар".

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар" е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

На 7 март The Guardian писа: „Саможертвата на Пламен Горанов може да не прозвучи на запад толкова силно, колко на Ян Палах по време на Пражката пролет преди повече от 40 години, но за българите тя е като катарзис. Големите играчи в ЕС трябва да го видят и да си вземат бележка. Би било много полезно да се преоткрие стойността на общоевропейската солидарност за добруването на всеки“.

Но не стана. Дори отбелязването в Европейския парламент на такава историческа заслуга на нашето гражданско общество като спасяването на всичките 48 000 български евреи преди 70 години не помогна на президента Росен Плевнелиев да докаже на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и на Европейския съвет Херман ван Ромпой, че България не бива да бъде третирана като пътник без билет във второкласен железопътен вагон.

Информациите от Брюксел за заседанието на Съвета на вътрешните министри, разпространени от почти всички европейски печатни и електронни медии, сочат, че общо седем държави, включително учителката на официална София Германия и родината на равноправието - Франция, се обявиха против разглеждането на въпроса за присъединяването на България и Румъния към Шенгенското споразумение между 25 държави.

Вероятно не е излишно да се припомни, че в рамките на Шенгенското пространство всеки има право на свободно движение. Целта на Шенгенското сътрудничество е да осигури защита на хората и тяхната собственост чрез намаляване на възможностите за злоупотреба с това право. Това включва засилено и ефективно сътрудничество между полицейските, митническите, съдебните органи и органите за контрол на външните граници на всички държави членки, налагащо се поради премахването на вътрешните граници.

България е заявила готовност за пълно прилагане на изискванията по линия на Шенген от началото на 2011 година. Тази цел беше външнополитическият приоритет на кабинета Борисов.

На пресконференция в белгийската столица Цветан Цветанов каза: „Политическата обстановка е един от факторите за това, че вече няколко държави имат резерви към членството ни в Шенген“. Точното понятие е „криза“, предизвикана от оставката на правителството, в което той беше вицепремиер и министър на вътрешните работи.

Цветанов добави и опасенията на британския министър на външните работи Уилям Хейг за „социален туризъм“ и ромския наплив от България и Румъния към западните страни. Плахо намекна и за същността на въпроса, изразена ясно от германския министър на вътрешните работи Ханс-Петер Фридрих: „Макар формално да са изпълнили техническите изисквания за членство в Шенген, София и Букурещ така и не успяха да разсеят съмненията, че са успели да овладеят корупцията и организираната престъпност“. Финландският му колега Пайви Расанен отиде по-далеч, изплювайки камъчето, което се върти в устата на „богатия Север“: „България и Румъния бяха приети много лесно в ЕС и твърде много въпроси останаха без отговор“. А Холандия ще изчака следващите доклади за двете страни, каза министърът на имиграцията Фред Теевен.

Какви съвпадения...

На 6 март европейският комисар по вътрешните работи Сесилия Малстрьом заяви, че България, Румъния, Чехия, Словакия и Италия са страните с най-високо ниво на корумпираност в ЕС (Чехия, Словакия и Италия членуват в Шенген).

На 7 март висши представители на Германия и Великобритания разговаряха в Брюксел, за да намерят законни форми за ограничаване движението на български и румънски граждани в техните страни след 1 януари 2014 г., когато ограниченията автоматично падат.

Всичко това навежда поне на два извода. Първият: правителството на ГЕРБ не успя (не пожела?) да се справи с корупцията и организираната престъпност. Вторият: правителствата на част от партньорите ни в ЕС гледат с пренебрежение на България и не протягат солидарната ръка, за която пише The Guardian.

...Рискът от обвинение в пристрастие е огромен и въпреки всичко си струва да се цитират думите на австрийския евродепутат Ханес Свобода - председател на групата на социалистите и демократите в Европейския парламент: „България и Румъния като държави с пълноценно членство в ЕС от 2007 г. трябва да получат безусловен достъп до Шенген... Сякаш правителството в Берлин иска да раздели страните от ЕС на първа и втора класа“.

Свобода добавя, че българите и румънците вече се заселват в други страни от ЕС, което показва, че отлагането на разширяването на Шенген не е средството, с което да се отговори на съществуващите структурни проблеми, безработицата и липсата на възможности за някои европейци. „Вместо това трябва да подкрепим България и Румъния, като им помогнем да се подобрят, особено по отношение на икономическия ръст и заетостта“.

На пръв поглед изглежда, че противниците на българското участие в Шенгенското пространство имат основателни аргументи (стрелбата по Баретата пред Съдебната палата, отвличането на малката дъщеря на осъдения Брендо), мудността на съдебната система в действията й срещу корупцията, почти несъществуващата политика за интегриране на ромите и т.н.

Но добронамерените западни политици и медии са по-склонни да видят другата страна на монетата – макар и в икономическа криза, Европа би следвало да помогне на България да се измъкне от това тресавище. Разбира се, ако българската политическа класа приеме подадената ръка.

Тогава саможертвата на Пламен Горанов би имала много по-голяма стойност; би се превърнала в общоевропейски катарзис – заедно с гръцките, испанските, френските, португалските протестни саможертви.

Не е само Шенген. Всъщност става дума за накърняване сърцевината на общоевропейската идея, оптимистично визирана от интелектуално силни политици, вглеждащи се критично в развалините на Втората световна война.