Европейско ли е самочувствие на българите у нас и в чужбина?

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар“ е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

Европейската комисия обяви 2013 г. за Европейска година на гражданите. Може да се предположи, че решението е свързано с предстоящите през 2014 г. избори за Европейски парламент. Брюксел иска петстотинте милиона европейци да бъдат по-добре информирани за правата си като граждани на ЕС. (Друг е въпросът, че от началото на кризата и досега никой не ги попита дали приемат или не наложената от Меркел и Сие политика на икономии, орязване на инвестициите и социалните придобивки).

В новогодишното си обръщение президентът Росен Плевнелиев обясни, че като граждани на една от най старите държави в Европа ние сме длъжни „да се държим като европейци”. В последния параграф на словото той се обърна и към живеещите извън България сънародници: „Където и да сте по света, знайте, че има място, където ви обичат и чакат. У дома.”

Проучване на Националния център за изследване на общественото мнение, извършено в края на септември миналата година, поставя под сериозно съмнение тази „обич”: 14% от анкетираните искат да напуснат страната завинаги (с 3% повече, отколкото през 2009 г.); 28% искат да работят или учат в чужбина, без да зарязват напълно родината (отново с 3% повече от 2009 г.), като това е желанието на 63% от младежите до 29-годишна възраст и на 40% на хората между 30 и 39 години. Има и две още по-стряскащи данни: 71% от родителите до 49-годишна възраст биха подтикнали децата си да работят в чужбина, а 36% от тези бащи и майки биха накарали отроците си да напуснат страната завинаги – с 6% повече, в сравнение с 2009 година!

Видно е, че родителската обич съществено се разминава с президентската...

Предпочитаните за емигриране страни – членки на ЕС? Великобритания (където не ни искат), Италия (с нейната икономическа и политическа криза) и Испания (тук всеки четвърти активен жител е без работа). Звучи парадоксално, но е факт, потвърден от главния експертен сътрудник на центъра Радост Патева.

Това е у нас.

А българите в чужбина? Изпълняват ли задължението „да бъдат европейци”?

В броя си от 10 януари вестникът на българите в Испания (най-многобройната наша общност в Европа) „Нова дума” отпечата резултатите от анкета, проведена чрез уеб страницата на изданието.

Въпросите са: „Чувствате ли се европеец? Шест години след приемането на страната ни в ЕС като какви се определяте – пълноправни граждани на съюза, живеещи в Испания, или като чужденци?”

Отговорите: „Да, определено” – 36%; „Би ми се искало, но не живея като европеец” – 29%; „Не. В Испания аз съм чужденец” – 23%; „Българин съм и това ми стига” – 12 процента.

...Нормално е за президента, който няма пряка законодателна и изпълнителска власт, да изрича вековни шаблонни фрази („да бъдем трудолюбиви и честни”, „парите не са цел, а средство”, „децата са бъдещето на нацията”), но не е много нормален фактът, че една трета от анкетираните биха искали да живеят като европейци, но не могат.

На стената във Facebook на вестника много хора обясняват защо е така.

Светлана Христова: В момента се чувствам, за жалост, като чужденка в България, след 10 години живот в Испания, но се свиква.

Дими Ангелова: Ето това е самата истина – чувствам се навсякъде чужденка. За жалост в Испания винаги ще си останем чужденци, независимо колко време живеем тук, но е нашата майка-осиновителка, а в България като се върнем ни липсва закрилата на една майка-родилка.

Ваня Тончева: Не се чувствам като европейка. Българя трябва да ми помогне да се чувствам така и тогава светът да ме приеме.

Елена Нинова: Това, че съм грабнала куфара и в една наистина европейска столица чистя тоалетни и сменям памперси, съвсем не ме прави европейка. Ще се почувствам такава, когато моята пенсия, която е 68 евро за 35 години работа в европейска България, стане 500 евро, като в другите европейски страни, например Испания, Гърция. Е, тогава сигурно ще имам самочувствие на европейка. Къде сме тръгнали да се мерим с хората по света, та чак пък и да имаме самочувствие без покритие?

Споделените откровения, водещи все до изходния пункт – България, би следвало да се знаят от онези 42% от българите, които искат да работят в чужбина (и от споменатите родители).

За тях са и мненията на читателите, посветени на 165-та годишнина от рождението на Христо Ботев:

Боян Нунев: Ако има начин да погледнат всички тези патриоти за какво са се борили и видят какво става днес в държавата, за която са пролели кръвта си, ще се обърнат в гроба. Едва ли биха си направили труда да го правят, ако сега трябваше.

Ивайло Йорданов: Напразна борба!?!? Че то и сега сме под „робство”, само че българско...

...Очевидно е, че дори с Европейската година на гражданите и президентското задължение мнозинството от българите няма да имат самочувствието на равноправни европейски граждани, докато в родината е валидна оценката за великия Ботев на българина от Испания Искрен Донев: „Колко е актуален и днес... За съжаление!”. Това е разковничето на въпроса.