Провалът на „нашето момче" в Рим

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар“ е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

Случаят с Кирил Маричков-младши е показателен. Като че ли кабинетът на Бойко Борисов бързо „забрави" провала на Румяна Желева пред Европейския парламент и предложи посланическа кандидатура на човек, който не е работил нито час в Министерството на външните работи.

Отгоре на всичко Маричков-младши не отговаря на условията за посланик при Ватикана, упоменати в подписаните на 11 февруари 1929 г. Латерански договори между италианската държава и Светия Престол. Не мога да си представя, че този факт не е бил известен във ведомството на министър Николай Младенов.

Притеснява ме и друго. Отдавна следя сайта на българите от Чикаго, САЩ и Канада bg-voice; знам, че разполага с добра информационна мрежа – не само в Америка, но и Европа; нямам основание да не му вярвам.

Преди време порталът съобщи, че според българската общност в Италия Кирил Маричков–младши се представял за адвокат, без обаче да има право да извършва юридически услуги. Причината е, че италианското общество на адвокатите седем пъти отхвърляло молбата му за присъединяване.

Вестник „Република", известен със своя антиклерикализъм - яростен противник на Ватикана, защитава българина и го представя като 39-годишен учен, говорещ пет езика, с две висши образования и изследовател по геополитика, занимаващ се с източноевропейските страни след падането на Берлинската стена.

А bg-voice информира, че дипломатическата служба на Ватикана имала жалби на българи, според които Маричков прибирал по 100 евро такса за издаване на обикновени пълномощни, които иначе струват 15 евро. Поради невъзможност да се явява в съда, плащал на приятели адвокати, които да ходят на съдебни процеси с българи и да ги защитават от негово име.

Познавам една българка, която завърши право в Париж и след няколкомесечна упорита подготовка беше приета веднага в адвокатската колегия на френската столица. Подобна е и кариерата на юристка в Испания, която е член мадридската и на софийската адвокатски колегии.

А нашият „учен, с две висши образования и изследовател" седем пъти е отхвърлян от италианското общество на адвокатите! Може би баща му е трябвало да натисне Бойко Борисов, който да ходатайства пред приятеля си Берлускони - докато беше на власт, за да реши проблема?

Освен всичко друго ограбвал по най-кокошкарски начин сънародници!

Виждал съм в чужбина подобни амбициозни: като загубят авторитета си сред местните българи (ако въобще са го имали), хукват да „правят политика" в България, използвайки връзки на близки и познати, неизбежно прилагайки метода на хамелеона.

Неотдавна Министерството на външните работи публикува данни за броя на българите в чужбина през 2011 г. (по преценка на българските дипломатически представителства).

Според списъка, в Италия има около 100 000 сънародници – дори и цифрата да е леко завишена, пак са много. Тези дни една живееща в Италия българката се оплака – чрез novinite.bg, че на Апенините нямало асоциации и медии, които да помагат на сънародниците ни. Не е права - български дружества и портал в Италия има, но вероятно дейността им или е анемична, или не задоволява хората.

Питам се на този фон защо Маричков–младши не е тръгнал по пътя на Христо Стоичков например. Преди да бъде номиниран за почетен консул на България в Барселона, беше (и е) председател на най-активната българска асоциация в Каталуния, беше организирал доста срещи на български кметове и бизнесмени с потенциални каталански партньори, винаги използваше авторитета си, за да се чува името на родината.

Бившият футболист също е изгодно близък до лидерите на ГЕРБ, но той е доказал, че може да служи на българите и на България, без да се осланя на татко и дядо. Очевидно това не е в стила на Маричков–младши.

Не искам да надничам в кадровата кухня на кабинета и на президента. Но струва ми се, че провалът на Маричков за сетен път доказва, че обещаната „нова стратегия" за работа с българите в чужбина си остава гола фраза, след като по софийските върхове продължава да битува отколешното „наше момче – да му дадем път".

Предполага се, че останалите над 2 милиона българи зад граница (според същите данни) не са „наши хора". Затова силният американски борец от български произход Тервел Длъгнев казва, че е много горд, когато слуша националния химн. На Съединените американски щати!