За българската държава... „дай да не говорим"

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар“ е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

Тези дни се видях с ентусиазиран български държавен служител от т.нар. „среден ешелон" на изпълнителната власт. Искаше да обменим мисли за сънародниците в чужбина и отношението на нашата държава към тях.

Скачахме от общото към конкретното, от Министерския съвет до българските асоциации и неделните училища зад граница, от трагедията в Бургас до атентатите в Испания, Великобритания и Франция, от излъганите берачи на боровинки в Швеция, до разрушаването на циганските гета в София. Стигнахме и до очевидния факт, че хиляди българчета – макар да са само второ поколение - вече говорят предимно на английски, испански, френски, немски, италиански; и ако един ден някое стане „Джон Атанасоф" или „Дилма Русеф", единственото българско при тях ще бъде произходът.

...Знам, че сега „горещата" тема в България е друга. Тя се обсъди в парламента при закрити врати, въпреки че чуждестранните медии цитираха изявления на премиера, които наподобяват следствени заключения. Не ми стана много ясно защо обществото не бива да знае онова, което неговите избраници чуха.

Научих още, че конкурсът за „българския Лувър" е спечелен от единствената допусната до него компания и че парите за него идвали от европейските фондове. Между другото – има и обилни фондове за интегриране на ромите, които обаче не са предназначени и за багерите на софийската община.

Фокусът на тези разсъждения, на пръв поглед разнопосочни, е политиката (или липсата на такава) на българската държава към действителните проблеми на българските граждани – у дома и в чужбина.

...Срещал съм се в Мадрид с Димчо. Винаги коректен и прям, той категорично отказва с „дай да не говорим" да бъде интервюиран за българска медия.

Неотдавна най-четеният платен испански всекидневник „Марка" (спортният хартиен вестник има дневно 2 милиона и 750 хиляди читатели) отпечата репортаж озаглавен: „Димо, много повече от един домакин".

„Ако кажем Димчо Пеличев, говорим за един абсолютно непознат в света на футбола. Обратното – ако заговорим за Димо, много от червено-белите запалянковци ще познаят този член на фамилията „Атлетико" Мадрид". Така започва пространният текст в „Марка", който запозна читателите си с историята на професионалния футболен треньор Пеличев.

След разрухата на провинциалните клубове у нас, Димчо идва в Испания без редовни документи. Запознах се с него, когато поддържаше трите игрища и останалите съоръжения на един от многото мадридски квартални спортни комплекси. После се зае с детските и младежки школи на треторазряден екип. Успя да докаже, че е достоен за митичния „Атлетико" – беше домакинът на „Атлетико Б". От този сезон той е човекът, който отговаря за всичко - екипи, съоръжения, топки и т.н. - за първия отбор.

„Играчи, треньори и цялото ръководство виждат всекидневно невероятната работа, която върши – той идва първи в спортния град на „Атлетико" (Cerro del Espino) и си отива последен. Българинът е много обичан от целия клуб; всички твърдят, че е един голям труженик, на който никой нищо не му е дал даром, но най-важното – че е прекрасен човек". Така завършва репортажът на „Марка".

...Връщам се на срещата с българския служител. Мисля си, че фактически Димо е зарязан от българската държава. Но близо 3 милиона души научиха, че той е българин. Разбира се, не е Стоичков, не е „почетен консул", не води у нас испански бизнесмени и богати ловци в частни депутатски ловни полета.

Струва ми се, че ако вглъбената в пъпа си българска политическа класа повдигне погледа и види десетките хиляди пръснати по света Димчо Пеличевци, тогава темата на разговора ни би била друга.

Впрочем, топлата вода и велосипедът отдавна са открити: просто България би следвало да се вгледа в онова, което правят Испания, Франция, Великобритания, Сърбия, Унгария, Румъния, Хърватска и т.н. за своите сънародници в чужбина. Включително и за тяхното участие в националния политически живот чрез едно равноправно изборно законодателство.

Докато това не стане, Димо Българинът ще бъде обичан от „Атлетико" Мадрид, а за нашата държава... „дай да не говорим".