Сивата икономика съживи Андрешко

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

„Задочен коментар“

Научих, че... Националният център „Икономиката на светло" към Асоциацията на индустриалния капитал („говорител на реалния производствен сектор" – според собственото й определение) съобщи, че през 2011 г. 67,49% от Брутния вътрешен продукт е бил легално произведен. Казано иначе, 32,51 на сто от БВП е в сивата икономика.

Индексът "Икономиката на светло" гледа нещата в бяло – легалното производство през миналата година е с 3 пункта повече, отколкото през 2010 година. Но има и „черногледи". Един от тях е британският институт Tax Research. Преди няколко месеца той извърши проучване в 27-те страни членки на ЕС и посочи, че България (заедно с Румъния) заема първото място по показателя „недекларирана икономическа дейност".

Бояджиите знаят, че от смесването на бяло (Асоциацията на индустриалния капитал) и черно (институтът към Университета в Нотингам) се получава сиво. Езиковите еквилибристики не променят факта, че една трета от произведените в България стоки и услуги се изплъзват от механизмите на данъчното облагане – основно в строителството, туризма и медицинското обслужване.

Поръчаното от Европейския парламент изследване на Tax Research сочи и „утешителни" за българското ухо данни: процентът на родната ни сива икономика не е много далеч от този в Гърция и Италия, където тя е около 30 на сто от БВП. Но средно за ЕС сивият сектор е между 15 и 17%, а в Австрия, Люксембург и Великобритания той е под 10 пункта.

...Преди много години в Гибралтар, в един бижутерски магазин станах свидетел на следна случка: собственикът (испанец) предложи на възрастна британска двойка да им продаде избраното златно колие без да начисли съответния ДДС. Лицето на англичанина почервеня: „Как? Искате да не плащам данъка си на Нейно Величество?". Двамата напуснаха магазина с празни ръце.Вероятно беше плод на дълголетна демократична практика и на отхвърлянето на привичната за нашите средиземноморски ширини култура на „авантата", "хитрините".

Може би има и нещо по-дълбоко: отношението "държава – гражданин"? Повечето британци знаят, че публичните институции на Обединеното кралство ще застанат зад тях при всички обстоятелства; затова имат доверие в държавата и обикновено не се стремят да я лъжат.

Основната последица от недекларираната икономическа дейност е, че в хазната не влизат пари – съответно не се набират достатъчно средства, за да може държавата да изпълни конституционните си задължения за качествено обслужване и сигурност на гражданите.

В Испания, например, сивата икономика представлява 22,5% от БВП. Синдикатът на данъчните инспектори казва, че ако миналата година биха били платени съответните данъци, щели да се съберат 72,7 милиарда евро. С тях можеше да се намали високият бюджетен дефицит, да не се орязват с над 10 милиарда фондовете за здравеопазване и образование, да не се замразяват пенсии и намаляват заплати, нямаше драстично да се съкратят публичните инвестиции, щеше да има повече работни места.

Вероятно подобни съждения се въртят и в главата на министър Дянков. Но...

Въпросът за фискалните райове, в които богаташите пращат своите честно или съмнително спечелени пари, е отделен. Както и темата за компания, поддържаща зимните спортни съоръжения в Банско, печелеща годишно над 17 милиона, а плащаща на държавата само 220 хиляди! Това вече е в политическата сфера; очевидно е, че там данъчните инспектори са безсилни.

Монетата на сивата икономика има и друга страна. Хилядите самонаети, малки и средни предприятия трудно биха просъществували, ако си плащаха "до стотинка" всички задължения към общината и държавата, а много безработни едва ли биха свързвали двата края, ако не работят поне няколко дни месечно "на черно". Вероятно това е едно от обясненията на един очевиден факт: въпреки че в България се изплащат най-ниската минимална работна заплата в ЕС и най-малките пенсии, гражданите (да не говорим за синдикатите) не излизат на масови протести. С други думи, сивата икономика е своеобразен, макар и забранен от закона, отдушник. Тя е като изпусканата от старите локомотиви пара, която намалява социалното налягане.

...Навремето класикът твърдеше, че българската природа е по-привлекателна от швейцарската. През „реалния социализъм" се въртеше вицът, че България наистина би могла да бъде Швейцария, ако в нея живееха швейцарци. Не бяхме прави. Не хората, а държавата е тази, която първо трябва да даде, за да получи отговор от гражданите.

Знам, че у нас има стотици фирми, които не укриват доходи и данъци; играят честно на икономическия терен, въпреки че понякога държавата им свири несъществуващи фалове. Разбира се, не идеализирам големите компании – малко ли са случаите на подкупи в отделни страни на известни в петролния бизнес имена?

Пак се стига до държавата. „Икономиката на светло" сочи, че има проблеми при конкурсите за обществени поръчки, например. Те са свързани не толкова с даването на подкупи, колкото с формулирането на условията на конкурсите за обществени поръчки, които предопределят победителите.

Да не говорим за десетките хиляди малки и средни работещи „на светло" производители, върху които централните и местните публични органи оказват огромен фискален натиск – просто, защото са „по-лесни" и по-уязвими. От емпиричните данни, с които разполагам, излиза, че голямата част от българския дребен бизнес или трябва да се настрои на „сивата вълна", или трябва да загине.

Питам се: защо държавата провокира раждането на нови Андрешковци (героят на Елин Пелин остави в каруцата бирника - данъчния чиновник - сам в калната нощ, за да предупреди съселяните си за пристигането му, та те да укрият имането си), когато би могла да бъде далеч по-майчински настроена?

Един от отговорите ме кара да мисля, че вместо образите на занаятчията, земеделеца, търговеца и работника, в главата на Дянков и хората му се разхождат цифри, които „трябва да се постигнат". Тъй като „тук не може", а „там не бива", на мушката са онези, малките.

...Сивата икономика ще продължава да съществува, докато няма ясна и прозрачна структура на държавните институции, които да съществуват единствено и само за гражданите; докато икономическият живот не влезе в релсите на взаимната за всички изгода (американците казват "win-win"), докато не престанат да се парцелират икономическите сфери на влияние от шепа "избраници"... И още много "докато".

Докато това не стане, ще се въртим в дяволския кръг на надлъгването между държавата и гражданите. В българската икономическа клиника Андрешко не е на литературно-историческа система; той е по-жизнен от всякога в този XXI век.