Важи ли Libertе, Еgalitе, Fraternitе за ромите?

Известният български журналист Йосиф Давидов води седмична коментарна рубрика в Novinite.bg и Novinite.com (Sofia News Agency) -

Първоначално стартирана през март 2012 г., от юли 2012 г. „Задочен коментар“ е коментарна рубрика, посветена на представянето и възприемането на България по света, както и на случващото се с българите в чужбина.

Полицията във Франция продължава да разтуря лагери на роми от България и Румъния в покрайнините на Париж и при Лион.

След разчистването на лагера край Лион самата кметица на града Мартин Давид заяви: „Не можем да им предложим постоянно уреждане на жилищния проблем и знам, че съществува риск те да си издигнат друг лагер. На хуманитарно равнище това е пълна катастрофа, но ние просто не разполагаме с инструменти, за да се справим с този род ситуации". Наистина ли е така или липсва политическа воля?

Френските власти искат ромският въпрос да бъде обсъден от лидерите на ЕС. Не е ясно дали става въпрос за 15-20 хиляди европейски граждани - български и румънски цигани, които се намират в тяхната страна, или за всичките между 10 и 12 милиона роми в Европа.

По-вярно е първото предположение, тъй като те гневно питат София и Букурещ защо не са интегрирали ромското си население и се очаква министрите на вътрешните работи и европейските въпроси Манюел Валс и Бернар Казньов да посетят България и Румъния в средата на септември.

Убеден съм, че министрите не са следователи на френския граф Жозеф Артюр дьо Гобино, чийто расистки труд от средата на 19 в. „За неравенството на човешките раси" вдъхнови идеолозите на Третия райх.

Ала фактът, че експерти на ООН призоваха френското правителство да гарантира, че разтурването на ромските лагери става при спазване на европейските и международните стандарти за правата на човека и борбата срещу дискриминацията поражда мрачни мисли.

Тези дни заместник-председателят на Европейската комисия и комисар по правосъдие, основни права и гражданство Вивиан Рединг, която отговаря и за малцинствата, пристига в Париж твърде обезпокоена. Нейната говорителка – българката Мина Андреева – поясни, че Рединг щяла да поиска подробна информация за случващото се. Очевидно Брюксел се тревожи от вероятността да се повтори експулсирането на български и румънски роми от 2010 година.

...В испанската провинция Сеговия (автономна област Кастиля и Леон) над 32% от всички чужденци са български граждани - предполага се, че около 60% от тях са роми. Живеят и работят в самата Сеговия, Куеяр, Риаса, Карбонеро Ел Майор, Виякастин и други по-малки селища.

Посещавал съм неведнъж района, разговарял съм със сънародници, кметове и местни жители. Всички испанци са единодушни: българските им съграждани и съселяни са трудолюбиви, участват в обществения живот, имат равни права и задължения, децата им ходят на училище и по език и навици трудно се различават от испанчетата.

В автономна област Кастиля Ла-Манча се намира най-големият гроздов масив в света. Повече от десет години в гроздобера участват стотици българи, голяма част от които са ромски семейства.

Много от тях живеят през цялата година в селищата на района около Валдепеняс и Кампо де Криптана. Разговарял съм с някои от тези хора и техните испански работодатели. Всички предпочитат да наемат български роми.

Един местен собственик ми се „оплака" от сливенски циганин: „Осем години го наемам, но като минат няколко часа от началото на дневния гроздобер, трябва да отида да го наглеждам – като започне реда, няма спиране и често влиза в терена на съседа. Цяла машина". Мускулестият нашенец се смее. Вечер заедно пият по бира в бара. Испанецът е кръстник на второто му дете, родено тук.

С тези примери искам да подкрепя доклада на Европейската комисия, който призова държавите членки да приложат националните стратегии за подобряване на икономическата и социалната интеграция на ромите.

В него е посочено, че от близо 30 години Испания има една от най-добрите практики в света за подобряване интеграцията на ромите в четирите области: достъп до образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно настаняване.

Не става въпрос само за местните цигани, чийто брой е между 500 хиляди и 1 милион. В „Националната стратегия за общественото приобщаване на циганското население в Испания 2012-2020" има цяла глава, посветена на дошлото от други страни ромско население – предимно от Румъния и България.

А проучване на „Отворено общество", проведено в България, Румъния, Италия и Испания, сочи: „Толерантността и политиките на стабилна интеграция, преди всичко в Испания, водят до успешно интегриране на циганите". Изследването показва, че 53% от българските цигани в иберийската държава имат работа (в Италия – 40%); докато в България 20% от ромите имат нормална тоалетна, в Испания тя е всекидневие за 95% от българските цигани-имигранти.

При съществуването на загриженост (тук има близо 100 държавни, публични и неправителствени институции и организации, занимаващи се с циганите), фондове (включително европейски) и политическа воля за успешна интеграция, огромното мнозинство от българските цигани отговарят с труд, почтеност и ангажираност.

На този испански фон действията в съседна Франция срещу нашите сънародници роми са в очевидно противоречие с националния девиз на страната от края на 19 век: Liberté, Égalité, Fraternité.

Може би българските цигани нямат право на „свобода, равенство, братство"?