С коя Америка се опитва да се разбере за Сирия Русия?

С коя Америка трябва да се разбере Русия, питат се в Москва. В руското ръководство оправдано удивление буди фактът, че сегашната администрация на Белия дом с упоритост, достойна за по-добра кауза, настоява за свалянето от власт на президента на Сирия Башар Асад, при това не след ликвидирането на терористичните групировки, а точно сега, незабавно.

Към тази позиция се придържа и най-вероятният претендент за президентския пост на демократите Хилари Клинтън. Аргументите, колкото са известни, толкова са и неубедителни.

Държавният департамент и Белият дом са на мнение, че първопричина за хаоса в Сирия и последвалата го поява на „Ислямска държава в Ирак и Леванта“ (ИДИЛ) е именно Башар Асад и че в тази страна съществува достатъчно силна „умерена опозиция“, която е в състояние да смени сегашния режим и да се противопостави на терористите.

Тази позиция, разглеждана от руска страна, изглежда толкова странна (да не кажем абсурдна), „е без да искаш започваш да мислиш: Може би ние не знаем някои неща за „умерените“ в Сирия? Може би руските власти знаят, но не ни го казват? Или данните на американците са неверни и американското разузнаване се заблуждава?

Само че скорошната статия на известния американски разследващ журналист Сиймор Хърш, публикувана в изданието London Review of Books, показва, че ситуацията в Сирия е много добре известна на американската разузнавателна общност, или поне на разузнавателното управление на министерство на отбраната (DIA). Освен това и DIA, и Обединеният съвет на началник-щабовете (JCS) от 2013 г. засипват Белия дом с доклади, излагащи точно това, което ние научаваме от родната ни преса: че цялата сирийска опозиция се намира под ръководството на терористичните групировки; Сирия, в случай на падане на режима на Асад, въобще няма да се различава от днешна Либия; „умерените въстаници“- това е чиста проба мит, а Саудитска Арабия, Катар и Турция с мълчаливото одобрение на ЦРУ активно помагат на радикалите.

Американските военни (любопитното е, че не цивилното ръководство на Пентагона, а именно JCS, DIA и генералитетът) разбирайки, че разказаната от тях горчива истина не е нужна на никой от Белия дом, доскоро са споделяли разузнавателна информация с Дамаск и даже са осъществявали доста хитроумни операции, целящи да помогнат на сирийските въоръжени сили да се справят с натиска на ислямистите.

Общуването между военните от САЩ и Сирия, естествено, не се осъществявало пряко, а с посредничеството на Германия, Израел и Русия. Т.е. доскоро Обединеното командване на щабовете и военното разузнаване на САЩ са провеждали своя собствена външна политика по отношение на Сирия, съпротивлявайки се по всички възможни начини на администрацията на Обама и ЦРУ.

Руснаците са учудени, защо САЩ толкова искат да свалят Башар Асад. Позицията на Държавния департамент по сирийския въпрос като цяло беше изчаквателна – водене на безкрайни разговори с Русия, докато не бъде определен победителят в задкулисното противопоставяне на ведомствата. Дори когато неотстъпчивият началник на Обединения съвет на началник-щабовете Мартин Демпси и неспокойният шеф на военното разузнаване Майкъл Флин бяха принудени да подадат оставка от новия министър на отбраната Аштън Картър, такъв очевиден победител не стана известен.

Възникват два основателни въпроса.

Първо: Когато се опитваме да се договорим с Америка, с която точно Америка търсим взаимно разбиране? С прагматичните военни, с беззъбия Държавен апартамент или с администрацията на Обама, която „вманиачено“ (определението е на Хърш) настоява за оттеглянето на Асад?

Второ: Защо Обама толкова държи на това по отношение на сирийския лидер?

Последният въпрос не губи значение поради близостта на президентските избори през 2016 г., тъй като мненията за Сирия са разделени относно Сирия и в двете страни. От демократите само Хилъри Клинтън настоя за незабавното отстраняване на Асад от власт "сега." Нейните опоненти Бърни Сандърс и Мартин О'Мали твърдят, че съществува опасност от повторение на иракско-либийския сценарий. Те са повтаряни и от такива републикански претенденти за президентския пост като Тед Круз и Ренд Пол.

Като всички и лидерът в републиканския рейтинг Доналд Тръмп вярва, че всичко това е поради лошите лични отношения между Обама и Путин. Както каза той на последните си изяви от кампанията, ако факторът на лично недоверие изчезне, няма да има никакви пречки пред руско-американско сътрудничество.

Напълно съгласни с Хилари са Марко Рубио, чиято външнополитическа програма определят неоконсерваторите, и Джеб Буш, който не блести при последното определяне на рейтингите.

Любопитно е, че много от съперниците на Доналд Тръмп го смятат за недостатъчно квалифициран да бъде върховен главнокомандващ, само че сред направилите такива оценки не се забелязват военни, дори и сред „неназованите източници“ на информация. Очевидно е, че твърдоглавият прагматик им е къде по-мил в сравнение с Обама, жадуващ отстраняването на Асад.

Какъв е интересът на Хилари като цяло е разбираемо. Работата е в нейните тесни връзки със саудитското лоби, което вижда в Асад най-зловещия си враг.

Но кое е в интерес на Обама? Той като президент-демократ днес работи само за опазване на своето наследство и за поддръжката на кандидата на демократите на изборите през 2016 г., т.е. на Хилари. И ако по въпросите за вътрешната политика Клинтън се придвижи достатъчно вляво, за да не се безпокои, да речем, за реформата в здравеопазването, то във външната политика остават въпроси. И основният от тях е иранското разведряване, което може би е основното постижение на нобеловия лауреат за мир.

Сирийският конфликт постави на изпитание отношенията Русия-Турция. Ако Асад, близкият съюзник на Техеран, удържи и остави след себе си привързан към съюзническия дълг лидер, то след поражението на ИД Иран най-накрая ще успее да изгради своята шиитска дъга от Персийския залив до Средиземно море, като при това ще е освободен от санкции, което ще направи тази страна очевиден лидер в региона.

Такова положение едва ли устройва Саудитска Арабия. Определено не особено щастливи ще бъдат и Турция, и Израел. Което може да застави Хилари да насочи в обратната посока иранското разведряване. Именно поради това на Обама е необходим такъв Иран, който поддържа добри връзки с Америка, но не може да доминира региона. Оттук идва и опитът за ликвидиране на неговия средиземноморски съюзник.

Подобни предположения може да се окажат далновидни. Но може и да не сработят и да доведат до още по-голям хаос в Близкия изток. Но това са реалностите на съвременната американска политика. В съвременния глобален свят, границата между "Америка контролира всичко" и "всички на равни начала управляват Америка" се оказа изключително тънка. Нашият дял в Акционерните съединени щати засега е незначително малък. А и познанията ни за това "предприятие" са доста недостатъчни. Оттук идват и нашето „учудване“, и неприятните изненади от страна на някои от акционерите в САЩ.

------------

Дмитрий Дробницкий, политолог. Коментарът му е публикуван във в. „Известия“.