Кристалина Георгиева: България има достъп до рекордните 41 млрд. лева от ЕС

Българският еврокомисар и вицепрезидент на Европейската комисия, Кристалина Георгиева, която е номинирана за „Личност в Новините“ за 2014 в сайтовете Novinite.bg и Novinite.com, разказва за постигнатото дотук и прогнозите за България и ЕС. Еврокомисар Георгиева е номинирана в категория „Политика“ заедно с премиера Бойко Борисов и въпроса КОЙ, обединил протестиращите срещу правителството на Пламен Орешарски.

Г-жо Георгиева, кое бе за Вас събитието на 2014 г.?

За България - формирането на настоящото правителство. Това не беше лесно след година и половина на политическа нестабилност, която навреди на икономиката и задълбочи противопоставянето в обществото. Независимо от сложната конфигурация в парламента, днес България има работещо правителство. Партиите в кабинета осъзнават нуждата от стабилно управление, подали са си ръце за доброто на България и работят за решаването на отдавна отлагани проблеми. Много е важно да продължат в същия дух, да наваксат изгубеното време. Да определят приоритетите и да работят по тях. Да проведат реформите, които да тласнат страната напред – съдебна, здравна, пенсионна, образователна. Европейската комисия е насреща да окаже съдействие на България, за да бъдат тези реформи успешни и да доведат до положителни промени в живота на хората.

В общоевропейски план бих отличила влизането в длъжност на новата Европейска комисия с председател Жан-Клод Юнкер и ролята на Европейския парламент в избора на президент на Комисията. Новият екип дойде с енергия за промяна и решимост да се изправи срещу един от наболелите проблеми на Европа – липсата на инвестиции и растеж. В рекордно кратки срокове представихме Инвестиционния план за Европа, чиято цел е да събуди заспалите пари в банките, да ги влее в икономиката и да я тласне напред след дългите години на застой. За мен е чест да бъда част от този екип.

Поемайки нов пост в Европейската комисия, кое бе най-голямото предизвикателство пред Вас?

Най-голямото предизвикателство за мен е всяко евро от европейския бюджет да бъде похарчено възможно най-добре в полза на гражданите. Живеем във време на ограничения и това пряко се отразява на европейския бюджет. Парите не стигат - днес бюджетът на съюза е с 3.4 % по-малък, отколкото в предишните години, а потребностите от европейско финансиране са по-големи в резултат на кризата. Единственият начин да се справим в тези нови условия е да повишим ефективността на програмите, които подкрепяме.

Вече започнахме да насочваме бюджета към проекти с голям мултипликационен ефект, които биха довели до по-високи резултати. Пример за това е Инвестиционният план за Европа, известен още като "плана Юнкер". С него насочваме 16 милиарда евро от бюджета на съюза и 5 милиарда евро от Европейската инвестиционна банка към Европейския фонд за стратегически инвестиции. Целта е да мобилизираме 315 милиарда евро свеж ресурс, които да стимулират растежа в Европейския съюз.

В България имаме успешни примери за ефективно използване на европейското финансиране. Такъв проект е софийското метро – създава работни места, позволява на работещите по-успешно да се придвижват в града, щади околната среда. В същото време компаниите, които работят по осъществяването му, трупат ценен опит, който ги прави конкурентни при изпълнението на подобни проекти както у нас, така и в чужбина. Още в началото на моя мандат искам да отлича подобни проекти в цяла Европа и да насърча страните членки да насочат усилията си в сходни инициативи.

Много е важно да опазваме европейския бюджет от злоупотреби. Доста работа вече бе свършена в тази посока - според оценките на независимия одит днес едва 0,2% от бюджета ни стават жертва на измами. Но дори и това е с 0,2% повече, отколкото можем да си позволим. Защото това са пари, които европейците плащат с труда си - те работят средно четири дни в годината за тях. Трябва да направим всичко възможно 100% от тези пари да допринасят за растеж, работни места и по-добър живот.

Успешна ли ще бъде в икономически план тази година?

Икономическата прогноза на Европейската комисия, която публикувахме наскоро, предвижда растеж на всички европейски икономики през тази и следващата година. Това е първата изцяло положителна перспектива за растежа от 2007 г. насам и определено е добра новина за всички нас.

Но прогнозираният растеж е все още сравнително нисък - за 2015 г., 1.7 % за Европейския съюз като цяло и 1.3 % за еврозоната, за 2016 г. - съответно 2.1% и 1.9%. Няколко положителни фактора влияят върху тези очаквания, например ниски цени на нефта и нисък курс на еврото. Но виждаме и сериозни икономически и политически рискове - дефлацията, ситуацията в Гърция, войната в Украйна и множеството конфликти в близост до Европа, които са причина за безпокойство.

Един от най-притеснителните фактори е, че все още не виждаме съществено и трайно намаляване на безработицата. Това означава, че освен да стимулираме растежа, трябва в пълна степен да мобилизираме социалните системи в държавите от Европейския съюз в борбата с безработицата и нарастващата бедност. За тази цел пренасочваме средства от европейския бюджет. Например миналата седмица взехме решение да увеличим префинансирането на програмата за младежка заетост от по-малко от 33.5 милиона на близо 1 милиард евро.

За България очакванията за растеж са по-скромни от тези за съюза - 0,8 % за 2015 г. и 1,0% за 2016 г. Те вървят ръка за ръка с очаквания спад на инвестициите, по-малко заети лица, ниска (дори отрицателна за 2015 г.) инфлация. Това си има своето обяснение. Икономиката на страната пострада от политическата нестабилност, освен това тя е тясно свързана с икономиките на останалите страни-членки - нужно е те да тръгнат напред, за да се усети ефектът и у нас.

В този сложен контекст България трябва да направи всичко по силите си, за да се възполва максимално от европейските фондове. В момента страната има достъп до рекордна сума - общо 9 млрд. лева от предходния програмен период 2007 – 2013 г. и 32 милиарда лева за времето до 2020 г. Това са пари за социални програми и подпомагане на най-нуждаещите се, за младежка заетост, за транспортна инфраструктура, за наука и образование, за общински проекти, за селското стопанство, за подкрепа на предприемачеството.

България има голям интерес да участва активно и в Инвестиционния план Юнкер. Страната може да се възползва от комбинацията от инвестиционно финансиране – пари и проектна подготовка – и експертиза за идентифициране и отстраняване на пречките пред инвеститорите. Надявам се на тясно сътрудничество между държавните институции и частния сектор, за да бъдат привлечени част от тези 315 млрд. евро на родна територия. И да видим резултат под формата на по-висока заетост и доходи за колкото се може повече българи.