Езиците на любовта и Tinder срещи с Вики Първанов ВИДЕО

Езиците на любовта и Tinder срещи с Вики Първанов ВИДЕО
A A+ A++ A

На гости на Peika.bg беше Виктория Първанова, която разказа за необичайните си Tinder срещи по света, както и за своите любими дестинации. Тя често пътува сама, за да се наслади на собствената си компания. Във всеки град, в който е била, Вики организира интересни Tinder срещи с момчета, с които разговарят и кръстосват градските улици и площади.

Как намира смелост да пътува самостоятелно, кои градове са оставили най-силен отпечатък в съзнанието ѝ и още много интересни истории ще разберете в следващите редове.

Започваме с темата за пътуванията и твоите Tinder срещи. Разкажи ни малко повече за тях.

Винаги ми е било интересно да пътувам алтернативно още от малка. В ученическите си години започнах е Еразъм проекти С моя приятелка използвахме едно приложение за couch surfing, което ти помага да спиш при непознати хора. Отидохме двете сами в Италия, в Неапол, който се оказа доста опасен град.

След това си направих едно пътуване сама из нашето Черноморие за една седмица. Винаги, когато съм търсила себе си имала нуждата да остана насаме съм пътувала. Излязох от сериозна връзка и реших, че е време да се върна към пътуванията и да ги обвържа в Tinder. Идеята ми хрумна от едно TikTok видео и си казах, че трябва да го направя. 

Първото видео го снимах в града на любовта Париж. Там бих казала, че излязох с едно момче и един мъж. Реших да не излизам с парижани, защото ги усетих много натрапчиви и притискащи. Затова излязох с един колумбиец и един кореец.

Какво успя да разбереш за тях двамата като ги съпоставиш с българите?

Определено са различни и много по-възпитани. Гледат те с уважение и грижа. Въпреки,ч е това са хора, с които очевидно няма да с видя повече, те не се опитваха да се възползват. Това отношение от чужденците ми направи впечатление още във времената на Еразъм проектите. В България съм се сблъсквала с грубо отношение.

Как протича една твоя Tinder среща?

Не заснемам много кадри, тъй като не искам да карам господата да се чувстват неудобно. Една моя среща минава много спонтанно. Не харесвам тези срещи, при които се сяда в един ресторант и се зяпаме неловко. Винаги питам човека какво обича да прави. С момчето от Корея се разходихме из Париж, хапнахме, говорихме си и се опознавахме. А с колумбиеца решихме да пием по нещо и се впуснахме в дълбоки и смислени идеи за живота.

Почувства ли страх, когато реши да пътуваш сама за първи път?

Тогава не ме беше страх, може би, защото съм била по-малка. Сега има известно притеснение. Страхът при пътуването до Париж може би бе породен от това, че през последните 4 години аз бях свикнала да правя тези неща с човека до себе си. Бих го нарекла страх от промяна - това не означава, че тя е лоша, а просто е нещо, с което на този етап не бях свикнала.

Кое е мястото, което най-силно те привлече?

Може би Гърция и Испания. В Испания все още не съм правила Tinder среща. Това са места, които винаги съм усещала близки - вътрешно съм знаела, че ще се чувствам добре там. Убедих се, че Испания е такова място. В Гръция се чувствам чудесно. При мен основна роля играе климата и това дали има море. Бих се радвала да живея някъде, където е постоянно лято.

Имаш ли си любима кухня?

Харесвам Турската кухня, защото е близка до нашата, но пък има и нещо допълнително. Била съм в страна, в която храната е ужасяваща. Става дума за Латвия, където водата в магазините е изцяло газирана. Опитах нещо подобно на бяло желе, което имаше вкус на препарат. Много съм капризна и гледам винаги да си готвя. 

На какви места предпочиташ да отсядаш?

Преди харесвах хостели, но след пътуването в Париж реших, че имам нужда от повече самостоятелност и удобствата, които предлагат повечето Аir bnb апартаменти.

Преживяла ли си много силен културен шок?

При последното ми пътуване в Неапол всъщност бях забравила колко страшен и мръсен град е това. Напълно безразсъдно бяхме решили, че вечерта след пристигането ще посетим бар, а ще се настаним в хостел на другия ден. За щастие срещнахме една жена, която живее в града и го познава добре и много бързо ни разубеди и ни помогна да намерим място, на което да отседнем.

Другият проблем е, че там мафията ръководи бизнеса с отпадъците, в момента има протести и всичко е изключително занемарено.

Още нещо, което не ми допадна е философията на италианците “Изкуството да не правиш нищо”, което граничи с мързела. Докато българите работим много и понякога дори извънредно, то при италианците е съвсем различно. Хората ръкопляскаха, че през един от дните изобщо има шофьор в метрото. Също така хората в чужбина хората са много по-студени от българите. Ако изпаднеш в беда няма кой да ти допадне.

Според теб кои народи се доближават най-много до нашия по темперамент и отношение към хората?

Това са Гърция и Турция. Може и се получава така, защото ни дели малко разстояние. Правило ми е впечатление, че там ме посрещат още по-топло, отколкото в България. Карат те да се чувстваш по-важен, което е прекрасно, защото сме хора и е важно да сме човечни.

Обича ли Виктория да пътува из България и какво помни от детството си във Враца? Как успява да преоткрие себе си и как разбира какво търси у бъдещия си партньор? Как да си бъдем самодостатъчни и защо трябва да се нормализира това да пътуваме в собствената си компания? Всичко това можете да разберете ТУК

#пътувания #любов #срещи

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай