Бойко Ноев: Грешка беше създаването на комисията за чуждата намеса, грешка ще е и прибързаното й закриване

Грешка беше прибързаното и необмислено създаване на "Временната комисия за проучване на всички факти и обстоятелства, свързани с твърдения за намеса на Руската Федерация и Република Турция във вътрешната политика на Република България", известна за краткост като "Комисията за намесата". Както ще бъде грешка прибързаното и необмислено нейно закриване.

Но в дадения случай новата грешка няма да изтрие първата, а двете заедно ще се натрупат като един нов негатив върху и без това ниският авторитет на Народното събрание. Това се видя и от първото заседание на въпросната Комисия за намесата.

И не само това. Недоброжелателите на България ще бъдат насърчени от поредния провал на държавността у нас, от неумението на нашите избрани представители във властта да боравят със сложните инструменти за защита на сигурността на държавата и обществото. Едни поредни необмислени действия няма да помогнат и на самочувствието и ефективността на специалните ни служби.

Създаването на тази комисия беше грешка не защото няма опити за намеса във вътрешните ни работи преди всичко от страна на Русия и на Турция, а защото тези въпроси са преди всичко в прерогативите на изпълнителната власт и на нейните специализирани агенции. Агенции, които по принцип работят извън светлината на политическите прожектори.

На второ място, несериозно е българският парламент да създава специализирани органи за проучването на "твърдения", както е дефиниран предметът на дейност на въпросната комисия.

На трето място, при съществуването на две постоянни парламентарни комисии- както за контрол върху службите, така и за вътрешната сигурност, конституирането на Комисията за намесата е своеобразно признание, че първите две не функционират пълноценно.

На четвърто място, вредна е самата идея, че в днешния български парламент, който е продънен от гледна точка сигурността на информацията, могат да се обсъждат секретни разработки на специалните ни служби. С предоставянето на скандалното убежище дипломатическият ятак на Лютви Местан би трябвало да е сложил поне засега точката по този въпрос.

И на пето, но не последно място, един провал на Комисията би дал възможност да се твърди, че намеса на други държави във вътрешните работи на България няма. А това не е вярно.
Важно е народните представители да излязат от неудобното положение, в което сами се поставиха. Още по-важно е за премиера Борисов тази история да не се превърне в поредния политически автогол. Защото не може да са едновременно верни твърденията, от една страна, че България е парламентарна република и народните представители са му "началници", както той при случай обича да казва, и от друга страна- че, републиката е "премиерска" поради пряката му намеса в работата на другите власти с благородната цел да поправи "някоя глупост".

Според мен, един възможен, по-благоприятен изход от създалото се положение би изглеждал така:

Ръководствата на парламентарните групи, които носят отговорността за създаването на Комисията за намесата да анализират внимателно, без емоции и сервилност на ситуацията, да не избързват с последващото решение, което ще им донесе ненужни негативи.

Комисията да направи опит да даде по-ясна дефиниция на "намеса" във вътрешните работи на България. Не всяко действие на друга държава спрямо България е неприемлива намеса, има многобройни свидетелства за обратното. Сред елементите на такова определение сигурно биха влезли "опити за влияние върху политически и икономически субекти, обществени кръгове и медии с цел промяна на геополитическата ориентация на България", както и "опити за въздействие, потенциално насочени към промяна на конституционното устройство (България е светска държава)", а също така и "опити за външно влияние върху живота и дейността на вероизповеданията в България с политически мотиви и цели". За мен няма съмнение, че народните представители са достатъчно подготвени да намерят адекватна редакция на съответните текстове.

Комисията да се консултира с ръководителите на специалните служби, които най-вероятно ще им дадат достатъчно обективни причини и аргументи за най-целесъобразния начин за преформатиране на дейността й, така че да се защити държавният интерес.

Да се проведе съвместно заседание на 3-те парламентарни комисии - Комисията по вътрешен ред и сигурност, Комисията за контрол върху службите и Комисията за намесата, които съвместно да обсъдят най-целесъобразните последващи действия, в т.ч. евентуалният наследник на проблематиката. Най-лошото развитие би бил проблемът да се прехвърли в Комисията по външна политика, за каквито идеи се чува. Това може само да превъзбуди отново привлекателната говорителка на руското Външно, но няма да бъде логично решение.

Комисията за намесата да излезе със заключение, което да представи на пленарно заседание на парламента. Едно такова заключение би могло да съдържа констатациите от проведената досега работа и консултации. Много добре би било Комисията да направи и съответни препоръки, като например:

а) въпросите за намесата във вътрешните работи на България да останат в прерогативите преди всичко на изпълнителната власт и на съответните постоянни комисии на Народното събрание- Комисията за вътрешен ред и сигурност и Комисията за контрол върху специалните служби;

б) парламентът, като отчита бързата промяна на геополитическата обстановка, да насърчи правителството да предприеме всички необходими политики и действия за адекватна защита на интересите на България, включително против опити за намеса във вътрешните ни работи и опити за ограничаване на възможностите за взимане на решения от българските власти, независимо откъде такива опити идват. Парламентът да насърчи правителството да го информира за възникнали потребности от ново ресурсно обезпечаване на такива политики и действия, в т.ч. за армията и органите за вътрешен ред и сигурност, както и за специалните служби;

в) парламентът да възложи на правителството в кратки срокове да разработи и внесе в Народното събрание предложения за изменение и допълнение на Закона за вероизповеданията, които да отчитат променената външна и вътрешна среда и да защитят българските граждани от всички вероизповедания от всякакви опити за външна намеса в техния живот и религиозни практики;

г) парламентът да възложи на правителството и специализираните му органи, както и на СЕМ да бъде изготвен анализ и препоръки за по-доброто покритие на територията на България от лицензирани у нас средства за масово осведомяване.

Най-лесно би било обществената критика за една или друга грешка отново да се стовари на гърба на правителството, на парламента и на някои не особено прозорливи народни представители. От това обаче България няма да спечели. Въпреки че "хибридните заплахи" бяха тежко профанизирани от Плевнелиев, Ненчев и компания, те съществуват и българското общество и държава не трябва да се считат имунизирани от тях. Въпреки че външната намеса в религиозния живот на българските граждани се омаловажава от някои либерални и правозащитни кръгове тя е факт, както са факт десетките, ако не стотици чужди граждани, на чужда заплата, които ежедневно доминират в българските религиозни храмове и провеждат интереси на други държави.

Българската държава трябва да защити своите граждани, православни, католици, мюсюлмани, евреи, будисти и други, които са граждани и на Европейския съюз, а не на нещо друго.

В контекста на опасностите, които все повече приближават границите на България, нашата общественост и държавна власт трябва взаимно да се насърчат и да си помогнат, за да бъде България опазена от външна намеса. Важно е народните представители също да дадат своя принос за това.

...............................................................

* Позицията е публикувана в Агенция „Фокус”. Бойко Ноев е министър на отбраната в правителството на СДС, в служебното правителство на Ренета Инджова (1994-1995), заместник-министър на отбраната в правителството на Любен Беров (1994) и бивш посланик в НАТО, Белгия и Люксембург(1996-1999) във връзка с Временната комисия, проверяваща твърденията за намеса във вътрешните ни работи от страна на Турция и Русия.