Проучване твърди, че българите искат шистов газ

65% от българите подкрепят проучванията за шистов газ в България при гаранции за екосредата, твърдят резултатите от „национално представително проучване“.

Проучването било проведено в периода от 6 до 12 януари от агенция ESTAT сред хиляда души на възраст над 18 години, съобщиха от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма в понеделник.

Съобщението идва само ден след най-масовите протести срещу проучването и добива на шистов газ до момента, които обхванаха 12 български града в събота.

Според цитираното от МИЕТ допитване на ESTAT на въпрос „Каква според вас трябва да бъде позицията на българското правителство по проучването на шистов газ в България“ 64.8% от анкетираните отговарят „да го направи, ако има сигурност за екологията в районите на проучване“, а 9.6% посочват отговор „да го направи задължително“; 18.3% от анкетираните се обявяват против проучването на шистов газ, дори и да има сигурност за екологията, а 7.4% не могат да преценят.

Допитването също така твърди, че що се отнася до добива на шистов газ, 57.9 на сто от запитаните смятат, че при наличие на залежи  правителството трябва да разреши добива, ако има сигурност за екологията в района.

Други 10.8% от хората изтъкват като водещи при решението на правителството икономическите ползи от добива; 22.2% се обявяват срещу добива, дори и да има сигурност за екологията.

Нагласите на българските граждани в подкрепа или срещу проучването и добива на шистов газ са пряко свързани с очакванията за извличане на конкретни ползи, посочват от министерството и изброяват: нови високоплатени работни места (посочват се от 33 на сто от интервюираните), постигане на по-ниски цени на синьото гориво чрез национален добив на газ (23 на сто) и намаляване на зависимостта на страната от външни доставчици на газ (21 на сто).

Като основен извод от проучването се откроява сериозният информационен дефицит по темата за проучването и добива на шистов газ, който формира висока степен на тревожност сред населението, съобщават от икономическото ведомство.

Според самия министър на икономиката Трайчо Трайков „има вопиющ дефицит на информация по темата природен газ, добиван от шистови скали“.

Той се позова на изследването, според което 64 на сто биха одобрили добива на шистов газ, ако се докаже, че екологичните рискове са минимални, а икономическите ползи – големи.

Трайков каза, че за да се докаже това, трябва да има работен проект и договор с избраната след конкурс компания за добив на шистов газ у нас.

Така в момента само „по принцип“ и „на теория“ бихме могли да искаме от „Шеврон“ да представи плановете си за ОВОС и за екологични оценки, посочи той.

Най-голямото притеснение на десетките хиляди протестиращи срещу проучванията и добива на шистов газ в България се свеждат до ефектите от метода хидравлично разбиване, използван и при проучванията, и при добива, при който се инжектират химикали за разбиване на шистите, а оттам попадат в подпочвените води.

Групата във „Фейсбук“ против добива на шистов газ в България има над 50 000 членове към средата на януари 2012 г.