Божидар Димитров: Влизането на Сърбия в ЕС има положителни и отрицателни страни за България

Приемането на Сърбия в Европейския съюз ще има положителен и отрицателен ефект за България в геополитически план, заяви директорът на Националния исторически музей проф. Божидар Димитров, предава „Фокус“.

„На първо място, от София до Ламанша и Гибралтар няма да има граници и митници, ограничаващи свободното и безпрепятствено движение на българските граждани, стоки и капитали. Древният европейски път Виа Милитарис, свързващ земите ни с Рим, Париж и Виена, отново ще бъде безпрепятствено проходим, както във времената на Римската империя. Още повече че в момента се строи автомагистрала в участъка Ниш–София, която ще ликвидира „тапите“ в дефилетата на Нишава, Пирот и Драгоман“, коментира проф. Димитров.

Той напомни, че този път е с 270 км по-къс до центъра на Европа, отколкото през Дунав мост-2.

Втората положителна страна е фактическото връщане на Западните покрайнини на българската икономическа, културна и образователна общност, смята проф. Димитров.

„От София тези покрайнини са само на 60 км, а от Белград – на близо 400 км. Само границите спираха превръщането на София в естествена метрополия на региона, а ждрелото на Ерма в новата вилна зона на София. Всъщност наченки на подобни процеси има и сега. Цели випуски на гимназиите в Босилеград и Цариброд се записват в софийските университети, а къщи по селата около двете градчета се изкупуват от софиянци и кюстендилци“, посочи проф. Димитров.

„От друга страна, безусловно влизането на Сърбия в ЕС ще ограничи или дори може да спре процеса на ребългаризация на националното съзнание в Македония. Нека не се заблуждаваме. В политическо, но и за съжаление в културно и духовно отношение Македония си е една сръбска провинция и стимулът, който досега тласкаше македонците към България, ще изчезне или по-точно ще се обърне към Белград.

Според проф. Божидар Димитров развитието на Балканите след 1989 г. е дало исторически шанс за решаване на македонския въпрос, но той за пореден път е бил пропилян от българския политически елит.

„Така както стана през 1913 г., 1915-1918 г., 1941-1944 г. Затова политиката на кабинета Борисов трябва да продължи. В тази политика се състои вече малкият шанс да постигнем нещо по въпроса“, каза проф. Димитров.

Той смята, че картите, които излизат в Турция напоследък, са доста тревожни, по повод публикуваната в турски вестник карта, която показва части от Югоизточна България като турски територии.

„Очевидно в Турция има кръгове, които разбират доста буквално идеите на Давутоглу за възстановяване под някаква форма, икономическа или културна, на Османската империя. Засега сигурно ще приемаме с облекчение заявленията на турските държавни мъже, че не се касае за териториални претенции, но... нека си имаме едно наум“, коментира още проф. Божидар Димитров.