Журналистът от Форбс Анди Грийнбърг за Уикилийкс, "машината, която убива тайни" и българската "следа"

Анди Грийнбърг е автор и репортер за американското списание „Форбс" по теми свързани с технологиите, неприкосновеността и сигурността на информацията. Наскоро написа и публикува книгата „Тази машина убива тайни". Тя е своеобразна хроника на историята и бъдещето на изтичането на информация - от документи на Пентагона до „Уикилийкс" и след това.

Книгата, която вече получи възторжени отзиви в САЩ, включва и чисто „българска следа". Част от разказа е посветена на разследващите български журналисти Атанас Чобанов и Асен Йорданов и на сайта им BalkanLeaks, който Грийнбърг нарича „най-успешният имитатор на Уикилийкс".

Другият проект на Чобанов и Йорданов е сайтът за разследваща журналистика Бивол (Bivol.bg), който е и официалният партньор на „Уикилийкс" за България.

Заинтригувани от отзивите и българската връзка зададохме въпроси на автора, и той се отзова въпреки огромната си заетост.

Книгата все още не може да се намери на българския пазар, дори и на английски.

Публикуваме първото в България интервю на Грийнбърг, ексклузивно за Novinite.bg и Novinite.com:

Разкажете ни повече за книгата?

В края на 2010 г., когато „Уикилийкс" достигнаха рекорден връх в оповестяването на класифицирана информация взех твърдо решение да разбера как е възможно да правят това, което правят – да получават и публикуват повече тайни от който и да е журналист. А и като журналист по технологиите имах чувството, че явлението „Уикилийкс" стана възможно поради нови технологични механизми, а не само заради личността на Джулиан Асанж, както повечето останали медии твърдяха в статии за „Уикилийкс". Затова реших да проследя историята на криптографията и анонимността, как новата ера на строга анонимност, която интегрира криптографски идеи, даде невиждани досега инструменти на лицата подаващи сигнали, създаде средства за изтичане на информация, както и какво е бъдещето на следващите „Уикилийкс", които и да са те.

Какво Ви подтикна да напишете тази книга?

В края на 2010 г. започнах да си представям Джулиан Асанж на корицата на списание „Форбс", където работя като автор - реших, че „Уикилийкс" са толкова важни за бизнес читателите колкото и за правителството. Тогава се свързах със служител на "Уикилийкс" в Исландия и започнахме да си чатим онлайн. След като се срещнах с още няколко души от организацията, Асанж се съгласи да се види с мен в Лондон и ми даде едно наистина задълбочено и подробно интервю, което продължи около три часа. Това интервю доведе до водещ материал на „Форбс" – първи по рода си за Асанж в списание. То разпали още повече манията ми „Уикилийкс", което ме накара да прекарам следващата година в писане на книгата.

Как Ви хрумна идеята за заглавието?

От желанието да наведа читателя към идеята, че зад „Уикилийкс" и други подобни проекти стои сложен механизъм. Първоначално исках да нарека книгата "Машина за течове", но агентът ми реши, че звучи малко прекалено като намек за тоалетна. Точно по това време видях един човек в моя квартал Бруклин, в Ню Йорк, да свири на китара, на която бяха изписани същите думи които са написани и на китарата на Уди Гътри: „Тази машина убива фашисти". Почувствах, че има връзка между вида протест на Гътри и този на шифър-пънкарите (cypherpunks) работещи за развитието на собствен политически идеал - инструмент, който почти автоматично генерира прозрачност. И ми хареса факта, че заглавието е доста неясно...машината която убива тайни не са само „Уикилийкс", но и фотокопирната машина която размножи документите на Пентагона, ранните подобия на „Уикилийкс" - експерименти като Blacknet и Cryptome, или дори самият Интернет.

Как научихте за BalkanLeaks?

Следях отблизо бума на сайтове имитиращи „Уикилийкс" които се появиха в края на 2010 г. и през 2011 г. Трябва да има повече от петдесет такива сайтове за изтичане на информация като FrenchLeaks, QuebecLeaks, UniLeaks, BrusselsLeaks, RuLeaks, AnonLeaks, IndoLeaks, JumboLeaks, ScienceLeaks и TradeLeaks - назовам само няколкото, които си спомням в момента. Но BalkanLeaks беше един от първите и това ме заинтригува защото изглеждаше, че от самото си начало той действително публикува материали вместо само да прави грандиозни планове. И така се свързах с Атанас и започнах да си говоря с него в началото на 2011 г..

Бихте ли ни разказали за срещата си с Атанас Чобанов и Асен Йорданов? Мислите ли, че те са в опасност в България заради проектите им BalkanLeaks и Bivol.bg? Създадохте ли си мнение за състоянието на разследващата журналистика в България и на българските медии като цяло?

За пръв път срещнах Атанас в Истанбул и той ме закара до българския град Варвара където се срещнах с Асен. Атанас провеждаше семинар на тема как журналистите трябва да използват анонимността и инструментите за криптиране. Останах с впечатление, че те наистина доказват идеите на шифър-пънкарите - радикалите от 90-те години на 20 век, които първи мечтаеха да използват криптография за да направят значима информация обществено достояние. Освен това те показаха, че това което направи Асандж не е нещо еднократно, а нещо което може да бъде повторено от всеки журналист който се ползва с доверие и технически познания (know-how).

Тревожех се и се тревожа за безопасността им. Асен, в частност, вече е изпитал на гърба си опит за убийство, за което съм разказал подробно в книгата. Но се надявам, че след като чрез книгата направих делото им по-широко известно, че след като пиша за тях във „Форбс", и след откъсите публикувани в Слейт (списание Slate), враговете им ще се въздържат в голяма степен от атаки заради риска да бъдат поставени в неудобно положение на международно ниво.

Не съм специалист по българските медии, но ми се струва, че в България разследващата журналистика не е достатъчно развита. Много журналисти са били нападани или заплашвани за да не разкриват истини за хората на власт. Разкритията на Асен и Атанас чрез BalkanLeaks и чрез партньорството им с „Уикилийкс" като цяло са били пренебрегнати от българските медии.

Защо смятате, че BalkanLeaks са „най-успешният имитатор на Уикилийкс"?

Защото наистина са единственият имитатор, който успешно използва същите инструменти, най-важното е че използва скритата услуга на Тор (Tor Hidden Service) като платформа за предоставяне на информация, чиито източници остават анонимни и по този начин получават класифицирани документи. Дори преди да станат партньор на „Уикилийкс" се виждаше, че BalkanLeaks публикуват неголям, но постоянен поток от информационни течове, докато повечето от другите имитатори на „Уикилийкс" не получиха нищо.

Американските дипломатически грами, които изтекоха през „Уикилийкс", въпреки че бяха премълчани от повечето казионни медии, предизвикаха шумотевица в България, особено тези в които имаше твърдения за предполагаемо престъпно минало на премиера Борисов, грамата наречена образно „енциклопедия на организираната престъпност в страната", или онази за „банките – гнили ябълки". Засегнатите ги отхвърлиха като „жълта" журналистика и поставиха под съмнение автентичността им. Автентични ли са тези грами според Вас и дали са основани на солидни доказателства?

Все още не съм видял фалшифицирана грама от тези, които изтекоха през „Уикилийкс". И не ми се струва вероятно авторите на тези грами – американски дипломати – просто да подхвърлят необосновани твърдения. Ако американският посланик в София е написал, че премиерът на България е бил свързан с престъпна дейност, сякаш нормалното и най-малкото, което би трябвало да се направи е да последва разследване от правителството и медиите, не мислите ли?

Ако грамите са автентични, защо американските дипломати не са ги криптирали? Някои от тях поставиха американската дипломация в доста неудобно положение...

Не мисля, че криптирането би било точната реакция, тъй като Брадли Манинг (за когото се твърди, че източникът на грамите), най-вероятно би имал ключ за разшифриране. По-безразсъдното са огромният брой служители на американската армия, на правителството и на фирми-подизпълнители, които са имали достъп до секретни и строго-секретни документи. За съжаление нямам точния брой в момента, но го има в книгата. При последното преброяване е имало 4 милиона с достъп до секретна информация и 1.2 милиона с достъп до строго-секретна. А споделените тайни изтичат и тези са били споделяни толкова нашироко, че едва ли изобщо могат да се нарекат тайни.

Наскоро научихме, че британският редактор на книгата Ви е цензурирал една американска грама, в която има твърдения за престъпното минало на Борисов? Какво се случи?

Законът срещу клеветата във Великобритания много затруднява публикуването на обвинения срещу хора с власт, дори когато те идват от официални източници, като грама на посланик на САЩ. Нека да е ясно, че американската версия на книгата включва грамата в която се споменава за предполагаеми престъпни връзки на Борисов. Но в английската версия бях принуден от издателя да я махна и да я заменя с покана към читателя да въведе някои ключови думи в търсачката Google и да види публично-достъпните документи за Борисов. Всичко изглеждаше доста глупаво, но поне съществува Интернет, който предоставя информация, въпреки че е цензурирана от подобен вид ограничителна правна система.

Разбрахте ли как разследващите български журналисти станаха официални партньори на „Уикилийкс"?

Да, всичко това може да се прочете в откъсите публикувани в Слейт.

http://novinite.bg/articles/20841/Mashinata-koyato-ubiva-tajni-Balgarskiyat-premier-Borisov-i-Uikilijks (на български)

и

http://www.novinite.com/view_news.php?id=143674 и http://www.novinite.com/view_news.php?id=143718 (на английски)

Освен BalkanLeaks, има ли все пак други успешни имитатори на „Уикилийкс"? Променят ли журналистиката хората които изнасят тайни, шифър-пънкарите и хакерите?

Не открих други успешни имитатори. Мисля че Асен и Атанас притежават тази толкова рядка комбинация от това да бъдат журналисти на които може да се вярва и да имат добри технически познания за сигурност, а точно това беше рецептата която позволи на Асанж да превърне „Уикилийкс" в нещо толкова ефективно. Според мен подобни случаи показват, че успешните журналисти ще използват тези инструменти за да предпазят източниците си от наблюдение, и че в някои случаи тези инструменти и естеството на информацията в дигиталната ера ще дадат възможност на журналистите да разкриват институционални тайни на невиждано досега ниво.

Какво е бъдещето на „Уикилийкс"? Ще се върне ли като птица феникс или ще бъдат заменени от друг проект? Имат ли изобщо бъдеще подобни проекти?

„Уикилийкс" сякаш са парализирани и не съм сигурен, че от тук нататък ще могат да стигнат нивото на активност, което имаха през 2010 г. Смятам че идеите които „Уикилийкс" прокараха неизменно имат бъдеще. Ако прочетете книгата ми ще видите, че криптирани, анонимно-изтичащи проекти като „Уикилийкс" се разработват повече от две десетилетия. Като се има предвид, че точно сега дойде и най-големият им успех, не очаквам да изчезнат, въпреки че може за малко да заспят зимен сън - докато се появи новият Асанж.

Струва ми се, че от книгата насам проявявате траен, истински интерес към България. Наскоро писахте за българския блогър и радетел за дигитални права, който разкри, че информация и данни за огромен брой потребители на Фейсбук могат да бъдат купени онлайн за жълти стотинки. И по-важното - написахте статия как 4 български банки, наречени " от бившия американски посланик в България Байърли „гнили ябълки, заплашват да унищожат Bivol и BalkanLeaks. Какво Ви накара да ги напишете?

За мен е важно да продължа да следя случая с BalkanLeaks/Bivol и евентуални атаки срещу тях. Както вече казах, надявам се че вниманието на световните медии към явни отмъстителни действия срещу тях от страна на тези които те са поставили в неудобно положение ще ги защити, поне до известна степен.

Случая с Богомил Шопов и покупката му срещу 5 щатски долара на информация за 1.1 милион потребители във Фейсбук ми беше посочен от Атанас докато си говорехме за проблемите му с банките.

Имахте ли проблеми с публикуването на материала за българските банки във „Форбс"?

Нашият адвокат имаше известни притеснения. Но целия случай всъщност си беше в самата грама от „Уикилийкс", която Атанас и Асен вече бяха публикували. И точно в такива моменти, когато човек спори с адвокат дали може да публикува нещо противоречиво срещу някой с власт, точно тогава оценяваш работата, усилията на „Уикилийкс" да направи такива документи публично достояние.

Какви са впечатленията Ви от България? Най-яркият спомен от местата, които посетихте и хората, които срещнахте през краткото Ви пътуване?

Успях само да видя малко от Черноморското крайбрежие, но бях приятно изненадан колко е топла, красива и приятелска тази страна. Времето което прекарах с Атанас и Асен във Варвара и Бургас беше едно от най-приятните преживявания сред множеството ми пътувания, които предприех заради книгата. Сега се опитвам да убедя съпругата си много скоро да предприемем българска ваканция. Може би след като книгата излезе на български?