Депонират наново 240 000 тона боклук в Долни Богров

240 000 тона битови отпадъци ще бъдат предепонирани в сметището на село Долни Богров, съобщи зам.-кметът на София с ресор екология Мария Бояджийска.

Отпадъците няма да бъдат изнесени от сметището, а само преместени в специално обособени зони на депото в рамките на проекта за рекултивация на сметището, предаде БГНЕС.

Депото, чиято площ в момента е около 370 дка, е било кариера за добив на инертни материали, след това е използвано за насипване на отпадъци, събрани на територията на София, разясни Мария Бояджийска пред членовете на Комисията по екология към Столична община.

В сметището не е била изграждана и система за отвеждане на отпадъчните вода и отделения биогаз, което освен че създава опасност от отделяне на вредни емисии в околната среда, води и до риск от самозапалване на този газ.

В момента на места има насипи от отпадъци, които достигат от 2 до 15 м. Освен предепонирането на отпадъци, проектът предвижда и стабилизиране на депото чрез изграждане на каменна броня.

Една от причините за това е скъсването на дигата на река Лесновска през 2005 г., когато депото е било залято.

„Изпълнението на проекта по предепониране на боклука трябва да стане в срок от три години, а инвестиционният проект ще струва над 36 млн. лв.," поясни Мария Бояджийска, като допълни, че проектът вече се изпълнява, след като договорът с изпълнителя е бил сключен през юни.

След приключване на цялостния проект по рекултивиране Столична община има задължение да извършва мониторинг през следващите 30 г.

„Към сметището в момента не се пренасочват отпадъци от депото в Суходол, това може да стане след получаване на разрешение от МОСВ," увери зам.-кметът по екологията.

На депото липсва изолация на дъното, каквато се изисква по настоящите нормативни изисквания, посочи архитект Христо Диков.

„В проекта се предвижда система за отвеждане на отделения биогаз, както и изграждане на съоръжения, които да не позволяват достъпа или изтичането на вода от сметището," поясни той.

Сред основните цели, които си поставя рекултивацията, е подобряване на ландшафта в района след приключване на строителните работи по лесопарк за отдих, информира Христо Диков, като увери, че проектът няма да засегне земеделски земи.

По неговите думи това включва и засаждане на около 80 000 дървета.