И новата власт се захвана да плаши медиите със съд

И новата власт се захвана да плаши медиите със съд
A A+ A++ A

Не обичам да говоря Pro domo sua, но когато някакви случайно изстреляни нагоре хора, които са помирисвали печатарско мастило от километър, започнат да ръсят пълни нелепици за журналистите, а особено когато подобни недоразумения се опитват да законодателстват в медийната сфера, работата става съвсем друга - и журналистите не бива да мълчат. Индексът за свобода на пресата ни отрежда плачевната 112-а позиция и честно казано - и това ни е много. Българските печатни медии станаха непривлекателно място през последните 15 години - блато, в което потъват хора. Журналистиката стана тъжен, беден и безперспективен занаят. 

За всички беди на първо място сме си виновни ние, журналистите. Когато мишката взе да яде книжката, повечето от нас не намериха мястото си в пазарната икономика и просто протегнаха ръчички с празна паничка към властта. На практика

правителството се превърна в основен работодател на печатните медии

Ако едно време на първа страница имаше рекламни карета на шест банки, сега всички чакат каретата да дойдат от министерството, агенцията или пък някоя община, чийто кмет е склонен да отдели някой лев за самореклама. Така някои медии оцеляха, но се продадоха на властта. Тези, които ги купиха, днес са първи радетели за свободата на словото. Медиите били на ГЕРБ? Ако тази схема се запази, утре ще бъдат на друг умник. 

И ако някой добронамерен политик днес или утре реши да осветли тази връзка - той трябва да бъде приветстван. 

Тук става дума за сериозните медии - независимо дали печатни или електронни. През годините те врътнаха дискурса, те забравиха, че истинската медия е опозиционната и критичната.

Тук не става дума за кафяви парцали, за жълти сайтове и за новопръкнали се блогъри с микрофон, за всички онези, които смятат, че да правиш вестник не е голям мурафет - "тури си едно перде на очите, па псувай наляво и надясно". Тези бяха обявени за медии от политиците, не от журналистите. Те, политиците, са вторият и главен виновник за тегавото положение на медиите в България. Те направиха така, че всеки майстор на дитирамби да се брои за журналист - и с това напълно принизиха професията. Границата между жълт вестник и истинска редакция бе толкова омъглена, че сигурно 90 на сто от читателите не я схващат. Щом нещо е в сайт, то е медия и значи е написано от журналисти...  

Честно казано, очаквах, че "Продължаваме промяната” и коалицията около нея схваща за какво става дума и

ще подкрепят добрата, честната и критичната журналистика 

Тази, която не прибира острото си перо само защото Пеевски разпродава империята си, а Борисов се е оттеглил в опозиция.

Явно не стана така и това е грешка на новата власт. Читателите са избиратели, те поискаха промяната, но нямат нужда от фалшива реалност.

Очакванията ми се сблъскаха първо с реалността в лицето на пиара на ПП Александър Бойчев, който се обади в сутрешния блок на Нова ТВ, за да нахока Виктор Николаев, че задава въпроси. Пита, моля ви се, кога се е диагностицирал с ковид шефът на парламента. Как е възможно да задава такъв въпрос...

Реакцията на пиара не ме учуди чак толкова, защото по правило всеки журналист, пък бил той и спец по технологии, моментално се превръща в политически еничар, като смени отбора. Учуди ме реакцията на премиера Кирил Петков, който в цялата тази история видя просто един "човек, който се пали от каузи".

После се появи Антония Димитрова, която се води журналист от Разград и депутат на ПП от Шумен, която има зад гърба си стотина дописки в разградски вестник и

от този журналистически Еверест е решила явно да законодателства

в областта на онлайн медиите. Как да законодателства? Като предлага журналистът "да носи отговорност за съдържанието, което се оповестява публично, включително наказателна”. Редно е поне журналистите като Димитрова - тези, които се докоснат до реалната политика, да знаят, че писането на дописки не е презумпция за вина, а за обида и клевета журналистите носят отговорност и по наказателноправен, и по гражданскоправен ред. Всеки, който иска съдебна защита и справедливост, може да се обърне към съда, а и да предяви и граждански иск за парично обезщетение. 

Но явно това не е важно, важното, че вместо да помага на медиите, "Промяната” явно е решила да плаши журналистите със сурови наказания. Да заповяда, и адвокатите имат право на работа. Един партиен лидер от новата управляваща коалиция вече пети месец се чуди дали да съди "Сега", щото сме го нарекли неуспешен политик.

Една партийна шефка съди поголовно журналистите, които не може да уволни

Т.е. прави впечатление, че ПП чука на отворена врата - в смисъл - и други нови политици са готови моментално да пишат медийни закони. Например Тошко Йорданов, спец по крумовите закони, има идеи за "законодателна промяна, която много рязко ще дисциплинира и сайтовете, и телевизиите". Т.е. едните ще съдят за дописки, а другите и ще съдят, и ще дисциплинират. Между другото, и по времето на Борисов имаше желание да се регулират медиите, да се плашат със съд, че дори и със затвор и т.н. После заради тая крива Европа се сетиха, че това не е добър ход - нали сме демократи. И си купиха медии.

Ако продължават в тоя дух - новите политици ще доубият медиите и ще изоставят окончателно избирателите си в ръцете на фалшивите новини на съседката, които вече преобладават в социалните мрежи. Това не е пресилено, самите партии вече като че ли са жертва на фалшивите новини, примерно по отношение на ковид - ИТН се затвърди като антиваксърска партия, Кирил Петков легитимира "спецове" като Мангъров (точно както и Борисов го легитимираше). 

Вместо да експериментират с компетентността си, по-добре е новите политици да оставят медиите на мира. Предната власт ги превзе, тази е по-добре да ги изостави. Помощ от държавата май е по-добре да не искаме, щото от държавата нищо добро не може да дойде.

Петьо Цеков, "Сега"

#медии #власт

Последвайте ни в Twitter и Facebook

Още по темата:

Коментирай