206337 статии       |       409 интервюта       |       1527 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.68562| EUR 1.95583| GBP 2.31788|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   ПротестиКоронавирусБрекзитПо ваш сигналПарламентарни Избори 2021

Размер на шрифта:   

Политическата несигурност в Хърватия може да продължи и след парламентарния вот

11 септември 2016, неделя / 11:22; Коментари: 0
Send to Kindle
Политическата несигурност в Хърватия може да продължи и след парламентарния вот
Източник: www.euinside.eu

 

В Хърватия днес се провеждат предсрочни парламентарни избори, които по всяка вероятност ще продължат политическата несигурност в най-новата страна-членка на Европейския съюз. Хърватските граждани ще упражнят правото си на глас на фона на обтегнатите отношения между съседите на Балканите, се казва в анализ на Франс прес, предаде БГНЕС.

Близо 3,8 млн. хървати ще могат да гласуват по-малко от година след предишните избори миналия ноември, които така и не можаха да излъчат категоричен победител и в резултат създадоха едно зле функциониращо коалиционно правителство.

Десният алианс е воден от Хърватската демократична общност (ХДО). През юни той получи удар заради скандал с конфликт на интереси и е постоянно отслабен заради междупартийни пререкания.

По време на петмесечното му управление в Хърватия нарасна усещането за липса на толерантност, като в това число влизат и нападения срещу медии и отделни малцинства. В същото време се наблюдава и засилване на крайнодесните настроения, за които властите изглежда си затварят очите.

В последно време се наблюдава и охлаждане на отношенията със Сърбия, които достигнаха най-ниската си точка от времето на войната за независимост на Хърватия през 90-те години на миналия век. Тогава Загреб се сражава срещу сръбските сепаратисти, подкрепяни от югодиктатора Слободан Милошевич. Последният искаше да наложи доминацията на сърбите, да заграби хърватските територии и да извърши етническо прочистване.

През последните месеци двете страни си размениха остри обвинения за своето военно минало, като Белград дори отправи абсурдни обвинения срещу Загреб, че „възражда нацизма“. По-малко от седмица преди вота Сърбия вкара в затвора предполагаем хърватски шпионин, осъждайки го на три години затвор.

Консервативната ХДО обаче влиза в предизборната надпревара с нов и по-умерен лидер – Андрей Пленкович, който обеща да разграничи партията от популизма и екстремизма. „Аз променям ХДО... Искам тя да бъде позиционирана център-дясно“, каза 46-годишният бивш член на Европейския парламент, на когото се гледа като чист политик, който не е засегнат от корупцията.

Социологическите проучвания дават малка преднина на опонента от „Народната коалиция“, водена от Социалдемократическата партия (СДП) на бившия премиер Зоран Миланович, който беше на власт в продължение на четири години до миналия ноември.

Но неговият алианс, ориентиран център-ляво, едва ли ще спечели абсолютно мнозинство в 151-членния парламент, което означава, че са вероятни нови продължителни преговори за формиране на правителство, както не са изключени и нови избори.

„Трудно може да се очаква голяма победа било то на „Народната коалиция“, или на ХДО“, каза пред АФП политическият анализатор Берто Салай. „Можем да очакваме подобен сценарий като предишните избори“, допълни той.

Предишният по-малък коалиционен партньор на ХДО в управлението – партията „МОСТ“, изглежда отново ще има важна роля. Въпреки че се нарежда след СДП, за ХДО се смята, че има по-големи шансове за коалиция, тъй като се възприема по-близо до „МОСТ“.

Умереният Пленкович също така може да разчита и на подкрепа от малцинствата, най-вече от сърбите, както и от хърватите в чужбина, които традиционно гласуват за ХДО.

Неговият опонент – 49-годишният Миланович, в същото време засили своята популистка реторика, след като разочарова гласоподавателите с липсата на реформи по време на управлението си.

Според изтекли в медиите записи по време на среща с ветерани от конфликтите през 90-те той нарича сърбите „банда нещастни хора“ и отправя критики към техния премиер Александър Вучич заради неговата крайнонационалистическа позиция по време на войната.

Изминалата почти година на политически блокаж, замрази така необходимите на Хърватия реформи, след като през 2015 г. страната излезе от шестгодишна рецесия.

Икономиката й, която до голяма степен разчита на туризма по адриатическото крайбрежие, остава една от най-слабите в ЕС, независимо от някои скорошни позитивни индикатори, свързани най-вече с членството в съюза.

Хърватската централна банка предвижда растеж от 2,3% тази година, след седем последователни тримесечия на растеж на БВП, базиран на износ и вътрешно потребление. Въпреки това ръководителят на Хърватската асоциация на работодателите Давар Маджетич предупреди, че „това не е знак, че сме създали условия за дълготраен и стабилен растеж“.

Безработицата остава на повече от 13%, публичният дълг достигна до 85% от БВП, а инвестиционният климат остава лош.

„Брюксел в момента е зает с други въпроси..., но ако политическата нестабилност продължи, ние ще сме изправени пред огромни икономически проблеми и ще се превърнем в проблем за ЕС“, предупреди още политическият анализатор Салай. 

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: