207852 статии       |       425 интервюта       |       1527 снимки       |       38125 абоната       |      
USD 1.7322| EUR 1.95583| GBP 2.31131|
In English На русском

КЛЮЧОВИ ДУМИ ДНЕС:   КоронавирусИзбори 2 в 1

Размер на шрифта:   

Председателят на „Делойт България“ Васко Райчев: Българската държава трябва да осигури честна конкуренция

3 май 2012, четвъртък / 13:58; Иван Диков; Коментари: 0
Send to Kindle
Председателят на „Делойт България“ Васко Райчев: Българската държава трябва да осигури честна конкуренция
Снимка: сп. „Мениджър“

Интервю с Васко Райчев, председател на „Делойт България“. През 2011 г. Райчев бе избран от читателите и на Novinite.bg, и на Novinite.com (Sofia News Agency) за „Личност в Новините" в категория „Бизнес“.

Васко Райчев е основател на „Делойт“ в България (1992) и дългогодишен съдружник в „Делойт Централна Европа“ до 2005, когато приключва активната си професионална кариера и се отдава на други, обществени и професионални, начинания. От ноември 2010 е председател на „Делойт България“, поемайки отговорностите да подпомага съдружниците за развитие на бизнеса и професионалните услуги на българския пазар, укрепването на имиджа и позиционирането на фирмата като пазарен лидер. В годините, прекарани в „Делойт“, Васко Райчев последователно е заемал позицията на съдружник, отговорен за управлението на риска и защита на репутацията за Централна Европа, управляващ съдружник за България и Македония, и съдружник, отговорен за одиторските услуги. Ръководил е изпълнението на стотици одити във финансовия сектор, транспорта, телекомуникациите и публичния сектор и е бил ключов член на екипи по проекти за приватизация, придобивания, преструктуриране и оздравяване на крупни предприятия в България и други страни в Централна Европа. Преди присъединяването му към „Делойт“ е бил финансов директор на БДЖ. Понастоящем Васко Райчев е заместник-председател на Института на дипломираните експерт-счетоводители в България.

 

Г-н Райчев, спечелихте безапелационно приза „Личност в Новините“ за 2011 г. в категорията „Бизнес“ сред читателите и на Novinite.com (Sofia News Agency), и на Novinite.bg. Какво означава за Вас това признание от страна както на българските, така и на чуждестранните читатели в двата новинарски сайта на Sofia News Agency?

Всяко подобно признание приемам с признателност, разбира се. Но както казах и на церемонията в „Шератон“, през годините се научих да приемам работата си сериозно, но себе си – не. В моята история и кариера няма нищо необикновено, аз просто съм човек, който се отнася отговорно с ангажиментите и задачите и се стреми да бъде честен с партньорите в бизнеса и етичен с хората в офиса.

И след като това е оценено от тези, които са ме подкрепили, явно е важно. Но без да демонстрирам излишна скромност, такива като мен са мнозина дори в малкото българско бизнес общество. В този смисъл намирам избора ми и като проява на малко късмет.

Вие сте начело на „Делойт България“ – компания, която вече 20 години водите по пътя на успеха. Кое е онова, което Ви прави успешен лидер, имате ли своя тайна?

Не, няма никаква тайна. Както съм имал възможността да го казвам по други поводи, в ранните години на установяването и развитието на пазарното стопанство в България не беше трудно да станеш лидер. Възможности за това се появяваха ежедневно – в страната навлизаха инвеститори, установяваха се нови икономически структури, пораждаха се нови отношения. Ключовите качества за успеха тогава бяха отговорност, всеотдайност и лоялност.

Ние, тогавашните новоизлюпени лидери, не бяхме учили как се управляват частни бизнес интереси, нашата икономическа и финансова подготовка до голяма степен беше ирелевантна. Но бяхме на правилното място в правилното време. Това, което се искаше и се очакваше от нас, беше отдаденост, последователност и честно отношение.

Какъв път изминахте за тези 20 години, откакто основахте „Делойт България“? Какво успяхте и какво не успяхте да постигнете?

Пътят беше дълъг от гледна точка на ниската база, от която тръгнахме – практически от нулата. На 1 юли 1992 година аз осъмнах с един договор с „Делойт“, без какъвто и да е персонал, и с едни 40 000 долара по банкова сметка, с които да започна да установявам офиса на „Делойт“ в България. Но скоро намерих съмишленици и само след два-три месеца ние вече бяхме работещо предприятие. И оттогава до днес не сме престанали да растем и да се развиваме.

Това е и най-голямото ни постижение. Това, което не успяхме да постигнем, е достатъчно да убедим пазара, че одиторският и консултантският бизнес са отговорно занимание, изискват сериозни инвестиции в хора и методология и за да могат да се възпроизвеждат, трябва да са адекватно заплатени. Знам, че битуващото мнение е по-скоро обратното, но в България имаме най-ниските цени на професионалните услуги в Европа, по-ниски дори и от страни като Албания и Македония.

Какъв е консултантският бизнес в България? Доколко развит и конкурентен е пазарът на консултантски услуги в България спрямо нивото на българската икономика?

Делът на консултантския бизнес в брутния вътрешен продукт у нас е по-нисък от този в развитите икономики в Европа, а и от някои развиващи се икономики. У нас все още съществува мнението, че консултантите не са много необходими, че експертизата и способностите на специалистите, които работят в съответните предприятия, са по дефиниция по-добри от тези на всякакви външни консултанти.

Това може би е вярно – най-компетентни в дадена област да са именно хората, заети в нея. Качеството, което обаче притежава външният консултант и което го прави незаменимо полезен, е неговата независимост.

Наемането на външен консултант за изпълнението на даден проект – било за внедряване на информационна система, било за преструктуриране на бизнеса, било за управление на човешките ресурси или дори най-рутинен финансово-икономически анализ – осигурява не просто експертиза, а безпристрастна и независима експертиза.

Как оценявате чуждестранните инвестиции в България през последното десетилетие (които по статистиката на БНБ са почти 37 млрд. евро)? Къде има потенциал България и къде трябва да насочи усилията си?

Поради своя сравнително малък размер и особеностите на отрасловата и пазарната структура българската икономика има непрекъсната нужда от постоянен приток на чужди инвестиции. За да достигне размер и производителност, които да повишат доходите на хората до едни средни за Европа нива, са необходими значими инвестиции в пазара, в технологии и активи.

Ако това бъде оставено на органичен растеж, тоест на възможностите за възпроизводство на икономиката, ще отнеме много време с несигурен краен резултат. Само постоянен поток от чуждестранни инвестиции може да осигури този растеж, който ни е необходим. Аз не вярвам в правителствени политики, основани на стимулиране на отделни отрасли, производства или региони.

Според мен правителството трябва да води политики за привличане на инвеститори и инвестиции въобще, а за останалото ще се погрижат конкуренцията и пазарът. И тези мерки не трябва да се основават на някакви преференции или приоритети, а на общо, цялостно и непрекъснато подобряване на средата за правене на бизнес, на подобряване на инфраструктурата и ефективизиране на администрацията.

Бихте ли посъветвали чужд инвеститор да дойде в България? Или по-добре да прецизираме въпроса – какъв тип инвеститор? И ако да – защо?

Всички инвеститори трябва да са добре дошли, стига инвестициите им да имат легитимен произход. Това, че някои няма да успеят или ще загубят в конкуренцията с други, не е от важно значение, по-важното е да има честна и непрекъсната конкуренция в страната.

И тук аз виждам ролята на държавата като гарант и осигурител на равнопоставеността в бизнеса. Ако и когато това се постигне, то от само себе си ще привлича онези от тях, които идват да се развиват и печелят на база технологични, продуктови, пазарни или други предимства.

България има ниски данъци, най-ниските в ЕС, както и макроикономическа стабилност. Какво липсва още, за да се подобри бизнес средата? Само от държавата ли има още какво да се желае в това отношение?

Вече отговорих на този въпрос. Държавата има много важна, ключова роля в гарантирането на правилата на играта. Това означава свободна конкуренция, ефективна администрация, еднакъв достъп до инфраструктура и публични услуги, бързо, ефективно и справедливо правораздаване, особено при стопанските и финансовите спорове, ефективно производство по несъстоятелност и ликвидация.

Ниските данъци са голямо предимство, но виждаме, че само те не привличат инвеститорски интерес, адекватен на потенциала, който има страната. Това е така, защото инвеститорите „калкулират“ в своите инвестиционни проекти и допълнителните разходи, които ще трябва да правят поради неефективната администрация, некачествените публични услуги, недостатъчната инфраструктура, бавното и непредсказуемо правораздаване и т.н.

Каква е Вашата прогноза за правенето на бизнес в България в средносрочен план?

Не мога и не искам да правя прогнози. Най-малкото защото всяка прогноза поначало се гради на определени предположения и това я прави зависима от самите предположения. Това, в което обаче съм убеден, е наличието на огромен потенциал в България, особено като член на Европейския съюз.

Рано или късно страната ще се върне към растеж, цялата европейска икономика – също. И тогава отново ще се създадат предпоставки за изпреварващ растеж у нас – това е неизбежно от гледна точка на законите на конкуренцията и свободния пазар. Въпросът е да посрещнем тези възможности с една по-добре уредена държава, с ясни цели и приоритети и гарантирана свобода на предприемачеството. Другото ще свършат инвеститорите.

ђеклама:
Разпечатай | Изпрати
» Напиши статия и ти
Още по темата:
Тагове:
Реклама:
Реклама: