ЕС, Близкият изток и Турция гледат в различни посоки

Европейският съюз определи 10 приоритета за 2016 г. Според тях трябва да бъдат създадени/реализирани:

1. Нов тласък за работни места, растеж и инвестиции (включително положението на работещите родители).

2. Свързан цифров единен пазар.

3. Гъвкав енергиен съюз с политика, ориентирана по отношение изменението на климата (за да бъде зададен пакет за енергиен съюз).

4. По-дълбок и по-справедлив вътрешен пазар (включително пакет за мобилността на работната сила).

5. По-дълбок и по-справедлив икономически и паричен съюз (завършване на банковия съюз).

6. Разумно и балансирано споразумение за свободна търговия със САЩ.

7. Пространство на правосъдие и основни права (изпълнение на Европейската програма в областта на сигурността).

8. Нова миграционна политика (включваща пакет за управление на границите).

9. Засилване на ролята като глобален играч (да допринесе за глобалната си стратегия).

10. Съюз на демократични промени (прозрачност и отчетност на бюрокрацията в ЕС).

Изброяването на тези приоритети на ЕС показва разликата в задачите и целите между ЕС и Близкия изток. В много страни от Близкия изток сигурността е почти единствената точка в дневния ред. В някои части на засегнатите от гражданска война страни като Сирия, Ирак и Йемен става дума за повече от сигурност – става дума за първичен инстинкт за оцеляване.

Никакво бюджетно планиране за следващите няколко години, без планове за работещи родители, без свързан цифров единен пазар и без управление на изчезващите граници. Само оцеляване. Дори и в други страни от региона – от Израел до Иран, от Египет до саудитска Арабия – сигурността като цяло е основна грижа.

Не е изненадващо, че една от основните грижи за ЕС и един от неговите десет приоритета е миграционната политика и управлението на границите.

Никой не може да обвинява хората за миграцията им и техните опити да измъкнат от почти сигурна смърт членовете на семействата си и самите себе си. Също така не е изненада, че тези отчаяни бежанци, измъкващи се от обхванати от войни населени с мюсюлмани страни, се опитват да направят крайна цел на пътуванията си страни от ЕС – не Саудитска Арабия или Иран, например. С изключение на Турция (и, в някаква степен, Йордания) имигрантите се опитват да намерят нов дом не в управляваните от теокрации мюсюлмански страни, а в държави от ЕС, не защото вторите са населени предимно от християни, а защото те са управлявани от демокрации и върховенството на закона работи по-добре там.

С такова разминаване между „горещия“ дневен ред в Близкия изток и „студения“ в ЕС, разделителни линии са почти неизбежни. Това идва под формата на ново поколение терористи, създадени от Ислямска държава в Ирак и Леванта (ИДИЛ) като страничен продукт на гражданската война в Сирия, проклятие на пропастта между дневния ред в два съседни свята. Ето защо публичните тържества за Нова година в Брюксел се проведоха под закрилата на войници, а в Мюнхен имаше извънредно положение в първия ден на 2016.

А приклещена между Европа и Близкия изток е Турция. Турският дневен ред е смесица от два свята. В части на населените предимно от кюрди райони близо до сирийската, иракската и иранската граници, основната грижа е сигурността, което постепенно се превръща в главна грижа в големите градове на западна Турция. Хората не се тълпят на обществени места, както правеха в предишни години, поради опасения от възможни терористични актове на поставената извън закона Работническа партия на Кюрдистан (ПКК) или ИДИЛ. Само ден преди новогодишния празник двама привърженици на ИДИЛ бяха арестувани д експлозиви в Анкара, където на 10 октомври миналата година ИДИЛ извърши най-смъртоносната си атака в Турция, при която бяха убити 103 души.

Сирийският конфликт отключи основен конфликт с Русия, най-големия енергиен доставчик на Турция. Но Турция трябва да поддържа своя икономически растеж, за да подхранва младата си и образована работна сила. Поради което трябва да бъдат намерени нови пазари като компенсация за тези, които Анкара загуби в Близкия изток и Русия. Турция трябва да подобри качеството на своята демокрация не само за да осигури по-добър живот на своите граждани, но и за осигуряване на по-добра среда за чуждестранните инвеститори, които също се оплакват от съдебната система.

Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) и основната опозиционна Републиканска народна партия (РНП) – взети заедно те представляват 75% от гласоподавателите – се споразумяха за необходимостта от по-демократична конституция. Това е една от основните точки от политическия дневен ред на Турция за 2016 г. Дневният ред на президента Ердоган има важен нюанс. Той също иска конституционна промяна, но за него приоритет е преминаването от сегашната турска парламентарна система към президентска с по-големи правомощия в изпълнителната власт и по-слаба система от проверки и баланси, без ясно очертани линии между правосъдната и изпълнителната власт. Поне през първата половина от тази година този дебат ще определя политическия дневен ред в турция като мост между Близкия изток и ЕС.

.......................................

Коментарът на Мурат Йеткин е публикуван във в. „Хюриет“ и БГНЕС