Над 47 млн. французи гласуват на президентските избори в страната

Близо 47 милиона французи гласуват днес на президентски избори, които според наблюдателите са вероятно най-непредвидимите в историята на страната. За първи път в историята на Петата република президентски избори протичат в условията на извънредно положение, въведено след атентатите на 13 ноември 2015 г. Повече от 50 хиляди полицаи и жандармеристи, подкрепени от 7 хиляди военни, ще следят за реда и сигурността, пише Труд.

Французите избират между 11 кандидати, от които само четирима имат шансове да стигнат до втори тур, в случай че никой не получи над 50 процента. Центристът Еманюел Макрон и лидерът на крайната десница Марин льо Пен водят в социологическите проучвания. Те са следвани плътно от кандидата на консерваторите Франсоа Фийон и крайнолевия Жан-Люк Меланшон.

Голям брой избиратели – около 30 на сто, казват, че може да не гласуват или че не са сигурни в избора си. Според прогнозите на втория тур на 7 май ще се явят центристът Макрон и крайнодясната кандидатка Марин льо Пен. Очаква се Еманюел Макрон да победи и да стане следващият президент на Франция.

Гласоподавателите имат задачата да определят имената на двама от кандидатите за най-високия пост, които на 7 май ще премерят сили във втория тур. Победителят от него ще стане държавен глава, предаде БГНЕС. Фаворити в днешната президентска надпревара са основателят на движението "Напред" Емануел Макрон и лидерът на "Национален фронт" Марин Льо Пен. Според последните проучвания преди деня за размисъл именно тези политици имат най-голям шанс за достигнат до втория тур. След тях с малка разлика са кандидатът на дясноцентристката партия "Републиканците" Франсоа Фийон и крайно левия Жан-Люк Меланшон, представляващ "Непокорна Франция". Те двамата също очакват да продължат битката за Елисейския дворец във втория кръг.  

Какво знаем за кандидатите:

Лидерът на дясната партия Национален фронт Марин льо Пен води в допитванията. За нея са готови да гласуват около една четвърт от французите. Това означава, че тя почти сигурно ще отиде на втори тур. Льо Пен е малката дъщеря на основателя на партията, Жан-Мари льо Пен. Тя е на 48 години, по професия е адвокат, два пъти разведена майка на три деца. Льо Пен застана начело на Националния фронт през 2011 г. и провъзгласи курса на неговата „дедемонизация“ - публичен отказ от расистките и антисемитски възгледи на нейния баща. Тя наистина успя да привлече част от избирателите от мейнстрийма. Но като цяло партията остана крайнодясна.

Льо Пен отхвърля идеята за мултикултурно общество и се обявява срещу „ислямизацията на Европа“. Политикът предлага да се съкратят социалните плащания за чужденци и настоява незабавно да бъдат депортирани тези от тях, които са извършили престъпления. Освен това, тя е привърженик на смъртната присъда. В икономиката Льо Пен изповядва по-скоро леви възгледи, обещавайки да увеличи социалните плащания и да усили ролята на държавата. Като цяло тя планира протекционистки курс, основаващ се на принципа „Франция на първо място“. Освен това, Льо Пен планира да се откаже от единната европейска валута еврото, да върне френския франк, да прекрати действието на Шенгенското споразумение за открити граници, а в перспектива да проведе референдум за излизането от Европейския съюз. Някои експерти смятат, че идването на Льо Пен на власт ще доведе ЕС до крах. Тя открито симпатизира на руския президент Владимир Путин и се е срещала с него в Москва малко преди изборите. По-рано нейната партия получи кредит от няколко милиона евро от една руска банка.

Главният съперник на Марин Льо Пен, съдейки по социологическите въпроси, е политикът новак, бившият банкер и випускник на елитни университети Емануел Макрон. Той изостава от лидера на Националния фронт само с 1-2%. Социологическите проучвания пророкуват, че именно той ще спечели убедителна победа над Льо Пен на втория тур. 39-годишният Макрон влиза в голямата политика като съветник на президента социалист Франсоа Оланд, а по-късно стана министър на икономиката.

В началото на 2016 г. той напусна правителството и партията, основавайки свое движение „Напред“. Мнозина сред социалистите го смятат за предател. Въпреки това, днес го подкрепят някои известни социалисти, като например, бившата кандидатка за президент Сеголен Роаял. Макрон се обявява за запазването на Евросъюза, неговата по-нататъшна интеграция и усилването на германско-френския тандем. Младият политик е женен за своята бивша учителка по френски език, която е по-възрастна от него с 24 години. Двойката няма деца.

Кандидатът на най-голямата опозиционна партия „Републиканците“ Франсоа Фийон само до преди няколко месеца се смяташе за фаворит в надпреварата. 63-годишният бивш премиер по времето на президента Никола Саркози е най-опитният политик сред всички кандидати. Но неговата популярност спадна след скандала, че е назначил на фиктивна работа съпругата си. Въпреки призивите да се откаже, той остана и дори успя да съкрати разликата си с фаворитите. Смята се, че той има минимални шансове да отиде на втори тур.

Католикът Фийон, баща на пет деца, изповядва крайни консервативни възгледи и обещава да върне семейството в „центъра на политиката“. Той се отнася скептично към правото на осиновяване от еднополови двойки и предлага да се усили контрола на държавата над мюсюлманската общност. В своята програма Фийон се обявява за мащабни икономически реформи, включително съкращаване на държавните разходи и броя на държавните служители. По време на своя мандат като премиер Фийон създаде топли отношения с руския президент Владимир Путин. Десният политик се обявява за отмяна на санкциите, наложени от ЕС на Русия през 2014 г.

Малко преди изборите неочаквано за мнозина наблюдатели започна да набира популярност Жан-Люк Меланшон, 65-годишният лидер на създаденото през 2016 г. ляво движение „Непокорна Франция“. Той също така е подкрепен от френските комунисти. Някои социологически допитвания дават на Меланшон 18% и трето място на първия тур.

Левият политик се обявява срещу истаблишмънта, за радикални промени в политическата система и се смята за противник на влиянието на Германия и канцлера Ангела Меркел в Европа. В своята програма Меланшон предлага отказ от политиката на строги икономии в Евросъюза, в противен случай заплашва с излизането на Франция от организацията. Освен това, той е привърженик на излизането на Франция от НАТО.

От управляващата партия на президента Оланд на изборите участва 49-годишният Бенуа Амон. Неговото присъствие в списъка с кандидатите беше изненада. На първичните избори Амон победи премиера Манюел Валс, който бе смятан за партиен фаворит. Амон е определят като представител на лявото крило на партията. Той беше един от участниците в групата на „отцепилите“ се социалисти, критикуващи президента за прекалено приятелския курс по отношение на бизнеса.

Под натиска на Оланд и Валс той подаде оставка през 2014 г. от поста министър на образованието, оставайки на този пост пет месеца. Той има лява икономическа програма. Сред многото неща Амон предлага и въвеждането на безусловен базов доход в размер на 750 евро на човек. Той също така обещава да вдигне минималната заплата, да разреши продажбата на марихуана и да създаде 37 000 нови работни места за учители. Смята се, че няма шансове.