Кой печели от фалшивите новини за биохраните

След като публичното пространство взе да се дави от маса фалшиви новини, знайни и незнайни манипулатори бързо ги превърнаха в поредното безсъдържателно клише от всекидневието ни. Дали ще наречем тези новини ФАЛШИВИ или ЛЪЖЛИВИ, няма разлика, защото всички те носят невярна информация с основната цел -  да замажат истината или още по-лошо – изцяло да я превърнат в лъжа.

И понеже напоследък зачестиха фалшивите новини около това полезни или вредни са биологичните храни, нека надзърнем в двора на европейското семейство, където медийните скандали са на път съвсем да унищожат доверието в това производството. Въпреки че единствено биофермерство щади природата и търси пътища да образова поколенията по отношение на разхищението на ресурси, съпротивата срещу него е очевадна.

За производителите с опит в хранителната индустрия подобни манипулации трудно могат да ги подведат, защото за последните 50 години те са се нагледали на маса фалшиви новини – като се започне от мнимия ефект на заблуждението с „лудата крава“, мине се през „птичия грип“ и се стигне до фипронила в яйцата. Всички тези новини имат единствена цел – да изместят определени държави от общия пазар, базирайки се на пропуски в контрола при храните.

Обикновените потребители приемат медийните манипулации като чиста монета, защото са далеч от същността на търговската война между конвенционалното и биологичното земеделие, набрала скорост през последните години. И това е обяснимо поради заплахата от чистата храна, чийто пазарен дял в Европа расте с всяка изминала година.

А най-бързият начин да се справиш с конкурента е, като сринеш имиджа му с изфабрикувана лъжа от рода как земеделците продавали домати с пестициди, представяйки го за биозеленчук. Покрай уж скандалните биопродукти-менте обаче се изсипва и лавина от фалшиви новини, тотално отдръпвайки клиентите от щандовете с продуктите, означени със зелено листенце – европейския символ за биологично чиста продукция. И така матрицата действа безотказно, защото е лесно да се лепне лош етикет върху бранша, така ме напълно да обезкуражи масовия клиент по отношение на качеството на биото.

На родна почва фалшивите новини за този сектор също свършиха маса безобразия, само че преди 2 години. И то не защото вината беше на българските биопроизводителите, а поради огромния провал на контролните органи в лицето на сертифициращи фирми които трябва да гарантират, че фермерите не са използвали амониева селитра вместо оборски тор или че не са пръскали с пестициди.

При проверки от Европейската комисия инспектори разкриха огромни пропуски в контрола на сертификаторите от полето до фермата. И въпреки че вината беше изцяло на сертифициращите фирми, медиите широко разтръбиха как биоземеделците лъжели с фалшиви продукти. И това постигна своя ефект - всеки втори потребител днес изразява съмнение в истинността на тези продукти.

Вярно, че поради високите им цени и ниската покупателна способност на българина биологичните храни у нас нямат успеха на европейските марки като пазарен дял и затова не са заплаха за конвенционалните фермери. Независимо от това съпротивата срещу тяхното разпространение на пазара е необяснимо.

И досега членовете на Асоциация "Биохрани" не могат да възстановят доверието, въпреки че нито един от тях  не е дръзнал да се отклони от евростандартите, а качествената им продукция бързо се реализира зад граница поради високите им вкусови качества.

От няколко месеца браншовата организация търси контакти с администрацията, която би могла да даде рамо на този сектор.

В държави като Австрия, Швейцария, Германия и др. нормативно е разписана преференцията, така че определен процент от плодовете и зеленчуците, които се купуват за училищата и детските градини, да идват от биологични ферми.

„Преди години предложихме 5 на сто от храните в училища и детски градини да се доставят от биоземеделци“, припомни Албена Симеонова, председател на асоциация „Биопродукти“. На политическо ниво обаче е решено, че биохраните са много скъпи и бюджетът не може да задели средства за подобна подкрепа.

Според фермерите биохраните за детските училища ще струват само с 5% по-скъпо от конвенционалните плодове и зеленчуци и е редно България да стимулира бизнеса, защото това означава здравословен начин на живот за нашите деца. Именно затова от асоциацията смятат да възобновят преговорите с министерството на земеделието за подобно изискване. Основен противник на тази идея е здравното министерство, затова от асоциацията възнамеряват да се въведе система за контрол, която да гарантира високото качество на биопродуктите.

Защото е време да се сложи край на масовата истерия с фалшивите новини около биохраните, уронващи престижа на цял подсектор, обявен от правителството за приоритетен и ползващ се с изключително добро име на пазарите извън България.