Ердоган падна в капана за мишки, който пазеше за кюрдите

Ердоган падна в капана за мишки, който от години пазеше за кюрдите и го изваждаше по избори. Управляващата Партия на справедливостта и развитието (ПСР) спечели убедително парламентарните избори, но е далеч от необходимите 367 места в 550-местния Междлис, за да може да извърши желаната от нея промяна на Конституцията . Липсата на мнозинство отдалечава президента от желаната абсолютна власт – увеличаване на правомощията му, но без втора камара на парламента като е американския Сенат, която да контролира администрацията му.

Сега президентът Реджеп Ердоган трябва или много да обещава, или много да убеждава лидерите на Народнорепубликанска партия, Партията на националистическото действие и прокюрдската Демократична партия на народите, които преминаха през 10-процентния праг.

Високопоставен представител на управляващата партия дори заяви , че може да не бъде формирано еднопартийно правителство и няма да е чудно да последват предсрочни избори.

Изненадващият удар за президента дойде, както предсказаха повечето турски социологически агенции, от кюрдите. Кюрдското малцинство, представляващо 20 процента от населението на страната, досега беше огромен източник на гласове за ПСР. Сега то подкрепя опозицията в стремежа й да спре амбициите на Ердоган да наложи “конституционна диктатура”. Прокюрдската партия, която се обяви за формация на всички етноси, които живеят в Турция и търсят справедливост, взе страната на опозицията и в обвиненията срещу президента, че подкопава наследството на Мустафа Кемал Ататюрк за стриктно разделение между религията и политиката.

Предисторията

Преди парламентарните избори през 2011 г. Ердоган обеща на югоизточната част на страната, населена предимно с кюрди, грандиозни инвестиции. Гражданите на бедната и съсипана от войната за независимост, която води с властите в Анкара от 1984 г, провинция му се довериха. Обеща да им построи летище, стадиони, магистрали, болници и язовири, дори курорт да вдигне на бреговете на река Тигър. През октомври 2012 г. правителството започна преговори с лидера на Кюрдската работническа партия Абдула Йоджалан, който е в затвора с доживотна присъда. Следвайки указанията на своя лидер, кюрдите започнаха изтегляне на бойните си групи от Турция в Северен Ирак- кюрдската автономна област. През 2013 г. Ердоган гарантира амнистия за бунтовниците, излежаващи присъди. За да покаже добрите си намерения дори пристигна в Диарбекир и изнесе памента реч: „ Кюрдите, арабите, турците, алеуитите, сунитите, шиитите, жените – независимо дали са забулени или не, всички са граждани първа категория. Всички са граждани първа класа", увери той.

С наближаването на президентските избори през лятото на 2014 г. Ердоган обеща на кюрдите и права за езика им, право, което бе смятано за най-голямата заплаха за турския национализъм.

Кюрдите подкрепиха Ердоган, но няколко месеца след това горчиво съжалиха. Той нарече „хулигани” протестиращите срещу отказа на правителството да окаже военна помощ на обсадения от Ислямска държава сирийски граничен град Кобане, чието население в мнозинството си е кюрдско. В бунтовете загинаха 31 души и над 350 бяха ранени. Ердоган бе категоричен, че ПКК е по-опасна от „Ислямска държава”. “Докато терористичната организация “Ислямска държава” предизвиква хаос в Близкия изток, терорът на ПКК продължава 32 години в моята страна, а светът никога не се е занимавал с него. Защо? Защото тази терористична организация не съдържа думата “ислям” в името си”, попита и сам си отговори президентът.

Последва и друг удар, на кюрдите бе съобщено, че не бива да очакват никава промяна на статута. Вече езикът и културата им били официални, имали права, но засега – толкова.

Преди вота лидерът на прокюрдската партия Селяхатин Демирташ категорично изключи възможността за коалиция с партията на Ердоган.