Проектът за изменение на закона за съдебната власт излезе на светло

Министърът на правосъдието Христо Иванов спази обещанието си да представи проектозакона, изготвен от неговия екип, за изменение и допълнение на Закона за съдебната власт.

С това се слага началото на обществен дебат по проекта. Законопроектът е публикуван на сайта на правосъдното министерство в петък сутринта, два дни след като ГЕРБ внесе в деловодството на парламента проект за промени в конституцията в частта й за съдебната власт.

Пълния текст на документа можете да видите ТУК.

Кои са опорните точки на проектозакона - на първи прочит изпъкват:

• демократизация на управлението на съдилищата,
• свиване на правомощията на началниците в прокуратурата над редовите обвинители,
• по-голяма отчетност за тримата големи в съдебната система,
• забрана за членуване в тайни организации за участниците в правосъдната система.

Това са само някои от елементите на предприетата от управляващите реформа в отговор на многократните напомняния от Брюксел.

Главният  прокурор и шефовете на върховните съдилища стават досегаеми

- предвижда се да бъдат отстранявани, ако допуснат сериозни отстъпления от служебните си задължения. Решението ще се взима от големия Пленум на ВСС с квалифицирано мнозинство от 17 гласа.

За да заемат тези постове, кандидатите трябва да са работили за утвърждаване на независимостта на съда. От главния прокурор пък се изисква освен да има способност за налагане на висок етичен стандарт, и да е с уравновесен характер.

За магистратите изрично се упоменава несъвместимост с членство в тайна организация, създаваща зависимост, каквото е масонството.
 
ВСС се дели на две колегии

Съдиите  ще имат отделна колегия във Висшия съдебен съвет, в която ще решават кадровите въпроси, дисциплинарните наказания и атестирането на колегите си. Така те избягват решаващия глас на прокурорите, от който зависеха до момента.

Общите събрания на съдиите получават разширени правомощия - ще могат да се произнасят за неща, които досега се определяха от административните началници. Тук влизат въпроси като нормата на натовареност, правилата за случайното разпределение на делата, кой да бъде заместник-председател.
 
Общото събрание на всички съдии ще заседава поне веднъж годишно, като ще излъчва представителите си в трите ключови комисии на ВСС – етичната, дисциплинарната и атестационната. Членовете на ВСС няма да имат право да участват в тези комисии.

Членовете на ВСС ще могат във всеки момент да бъдат виквани за обяснение от колегите си. Мандатът им се намалява от пет на четири години.

По-свободен режим в прокуратурата

Прокурорите също ще взимат кадрови и други решения в своя отделна колегия. Шефовете да нямат възможност да нареждат на редовите прокурори как да си решават делата предвижда проектозаконът. Ако има несъгласие, горестоящите прокурори ще трябва сами да поемат делата, към които имат претенции.

Премахва се Върховната административна прокуратура.

Отпадат и предварителните проверки на прокуратурата. Това поставя обвинителите в задължение да спазват сроковете в процесуалния закон - прокуратурата или трябва да образува дело, или да излезе с акт, че няма достатъчно данни за извършено престъпление.

Главният прокурор ще бъде подложен на нови форми на отчетност пред своите колеги, като ще трябва да представя пред прокурорската колегия във ВСС годишния доклад за работата на прокуратурата и да отговаря на поставените въпроси от прокурорите, гражданите и гражданските организации. 

Прокурорската колегия ще приема годишни доклади и от останалите началници в прокуратурата.

Проверки на имоти и приходи

Магистратите ще бъдат подлагани и на подробни проверки за личното им благосъстояние. Със специален софтуер съдебният инспекторат ще прави извлечения от наличните регистри в държавата. При установено разминаване на стойност над 5000 лева ще бъде образувана проверка, а магистратът ще бъде призоваван да свали сам банковата и данъчната тайна. При отказ това ще се иска от съда. Ако се установи проблем на финала на проверката, магистратът ще подлежи на дисциплинарно наказание.

Съдиите, прокурорите и следователите ще бъдат подлагани и на проверки за наличието на икономически или политически  зависимости, които пораждат съмнения в тяхната безпристрастност. Тук в закона е предвидено, че ако се установи членство в тайна организация, примерно масонска ложа, автоматично настъпва несъвместимост и въпросният магистрат ще трябва да напусне съдебната система.

Магистратите ще трябва да декларират имоти, коли, ценни книжа, кредити, благородни метали, бижута, скъпоценни камъни, произведения на изкуството и нумизматични колекции, ако общата им стойност надхвърля 10 000 лева.

"Предлагаме най-амбициозната съдебна реформа във всички нейни аспекти. Това е цялостен пакет,  координирана визия как да изглежда системата", каза правосъдният министър Христо Иванов при представянето на документа днес. Той увери, че е готов да отстъпи пред всеки аргумент по същество и призовава към дебат.