Проф. Г. Марков: Без АЕЦ „Белене“ България не е по-независима от Русия

Проектът за АЕЦ „Белене“ е заложник на геополитическите интереси на големите сили в региона и спирането му не прави България по-независима от Русия, коментира директорът на Института по история при БАН проф. Георги Марков.

Тезата, която историкът представи по Дарик, е, че геополитическото положение на България трябва да струва скъпо.

„Ние нямаме нефт, нито кой знае какви изкопаеми, но не бива така евтино да се заричаме. Сега нашите политици, където седнат и станат, казват: Ние сме зависими от Русия и някой трябва да ни освободи. Кой ще ни освободи? Американците! Ама, стига са ни освобождавали!“, репликира проф. Марков.

Според него решението за „Белене“ е било грешка. Защото по думите му тази атомна централа щяла да бъде построена още 90-те години, но се е превърнала в една играчка на тези геополитически интереси.

Георги Марков обясни, че голямата грешка на българската външна политика през последните 130 години е обвързването само с една велика сила.

„Бяхме „руснаци“ на Балканите, „прусаци“ на Балканите, сега сме „американци“ на Балканите, въпросът е кога ще бъдем българи на Балканите“, попита проф. Георги Марков.

По думите му е добре, че България е в ЕС и НАТО, но това не означавало, че трябва да угаждаме на „големия брат“.

Според професора Русия и САЩ имат големи геополитически интереси в различни точки на света и процесите в отношенията им не зависят от „нашите доморасли политици“.

„Така че майсторлъкът е да провираш своите национални интереси в противоречията между великите сили, както правят гърците“, каза още проф. Георги Марков.

Той посочи, че преди 1989 г. България е била най-верният съветски сателит, обаче при Тодор Живков тази дружба е струвала много скъпо

„Една целувка на Брежнев струваше 5 млн. тона нефт. Ние сме изкарвали до 1 млрд. щатски долара през 70-те години от реекспорт на евтин нефт, преработен в „Нефтохим“, а през това време Западна Европа се гърчеше от енергийна криза след поредната арабско-израелска война. Така че Живков целуваше Брежнев, но това струваше много скъпо – сега ги целуваме безплатно“, каза още историкът.

Проф. Георги Марков оприличи поведението на американския посланик в България Джеймс Уорлик с това на съветския посланик, който обаче „дърпал ушите на Живков“, без никой да разбере.

„А този американски посланик обикаля и парадира: „Искам шистов газ! Не искам атомна централа!“, каза историкът.

Според него външната политика на България трябва да има „известно достойнство“, а ако ориентацията на страната е проамериканска, не бива да бъде русофобска.

„Според мен Симеон Дянков е човекът на Световната банка и на Съединените щати – той е човекът на големия брат“, коментира още проф. Георги Марков.

Въпреки че „гръмоотводите“ около премиера, както Георги Марков определя министрите в кабинета „Борисов“, са много, финансовият министър Симеон Дянков „не е обикновен гръмоотвод“.

По думите му тъкмо финансовият министър стоял в основата на спирането на проекта за АЕЦ „Белене“, тъй като сам признал, че изобщо не е бил търсен стратегически инвеститор за централата.

Професорът определи премиера Бойко Борисов като самобитен политик, който има „природни качества“ и умее да говори с хората, без да е учил в Харвард или Кеймбридж.

„Силни личности като Бойко Борисов събират в себе си властта, надеждите, очарованията. Колкото по-силно обаче хората възлагат някакво очарование, толкова по-силно е разочарованието, затова властта трябва да се разпределя. Големият държавник разпределя властта“, смята историкът.

Той определя като грешка, че Бойко Борисов е поискал за ГЕРБ и президентската институция.

„Както Иван Костов сбърка през 2001 г., когато не пусна царя за президент, когато СДС поиска цялата власт и я загуби, сега Бойко Борисов реши да сложи Росен Плевнелиев за президент, който пък трябва много да се учи“, допълни историкът и препоръча на премиера да не се главозамайва и да се пази от ласкатели.