Нина Дюлгерова: "Затваряме" държавата България без "Южен поток"

Проф. Нина Дюлгерова е експерт в Международните отношения и геоикономиката на световната енергетика.

От април 2001 г., Дюлгерова е професор по Международни отношения във Варненския свободен университет „Черноризец храбър“.

Тя е преподавател и в магистърската програма на Нов български университет Национална и международна сигурност.

Автор е на редица материали за енергетиката, както и геополитиката и сигурността в Черноморския регион и Кавказ.

Проф. Дюлгерова, напоследък се чуват различни коментари от редиците на БСП за "Южен поток" и Газпром. Румен Овчаров например ясно заяви по повод на критиките срещу проекта, че те са неоснователни, защото той бездруго е политически. Всъщност политически или икономически е по-скоро "Южен поток"?

Според мен можем да сложим и двата термина за определения на проекта „Южен поток“. Живеем в 21 в., енергиен век и всички прогнози сочат, че потреблението ще се повишава. Това означава, че е икономически, защото колкото повече диверсификация, толкова по-добре за потреблението, а това води и до по-ниски цени. Що се отнася до политическия характер на този проект - да, той неминуемо присъства. От самия факт, че ние сме първата страна от дестинацията на „Южен поток“ в ЕС логично можем да заключим, че този проект има много силно изразено политическо естество. Европа е обект на засилващосе руско-американско противоборство в областта на енергетиката.

Украинската криза, например, беше геостратегически обект на въздействие от страна на САЩ, който доведе не само до ескалация и до смяна на политическата власт чрез радикални средства, но и до засилващо се американско участие в най-важния елемент, който интересува САЩ в сферата на енергетиката, а именно - транзитната система на Украйна. Неслучайно и синът на вицепрезидента на САЩ Джо Байдън е член на борда на директорите на украинска газова компания. Фактът, че в момента тече процес на изкупуване на части на украинската енергийна система от американски и близки до тях европейски фирми, засилва и натиска срещу строителството на „Южен поток“, защото то ще елиминира или ще сведе до минимум тази сложна игра.

В резултат наблюдаваме брутална политика, невероятно безгранична по своите начини и средства, които се изплозват за натиск върху правителствата на някои държави в региона. България и Румъния също са част от американския пъзел. В последните дни от миналата седмица имаше посещение на трима сенатори в такива ключови държави, гранични като територия и акватория на постсъветското пространство – Полша, Румъния, България. У нас сега наблюдаваме тази американска политика в изказването на премиера Орешарски, че ще се замрази газопроводът „Южен поток“.

Каква точно е според Вас връзката между това изказване и посещението на тримата сенатори?

Директна е. Ако не беше това посещение, не виждам основание той да го каже. Дотогава не е имало повод за такава реакция.

Но ако това е вярно, какъв точно лост за натиск върху България биха могли да използват сенаторите?

Граничните пространства на ЕС и на постсъветското пространство създават един модел, който съзнателно се провокира и е обвързан с разграждане на държавността. Задължително имаме политическа нестабилност, икономически кризи и социално напрежение. Задължително политическите лидери и партии са хора, които, дали ще бъдат в опозиция или не, са обвързани с редица зависимости към външния фактор, което не създава условия за последователна политическа дейност, нито за последователно отстояване на националните интереси. В момента това го има в България, имаме го в Румъния, имаме го и в Модлова например, която е прорумънска, с елит, който е малък, но държи лостовете на властта.

Този модел позволява на Вашингтон да контролира тези територии, тези пространства, да си позволява поведение и реплики като тези на тримата сенатори, защо да не прибавим и американската посланичка в България, която отдавна не беше излизала, но в неделя излезе и също размаха пръст на България. Това не е поведение към независима държава. Не знам дори дали американските щати биха понесли такова поведение от центъра Вашингтон.

Също така, ако се върнем назад към кабинета на Бойко Борисов, той изпълни две поръчки на Вашингтон, а именно политическите решения за спиране на „Бургас-Александруполис“ и АЕЦ „Белене“. Обстоятелството, че през цялата 2012 и 2013 г. се въртяха варианти за американски инвеститор в лицето на „Уестингхаус“ като основен за АЕЦ „Белене“, а след това и като основен за модернизацията на АЕЦ „Козлодуй“, дава основание да се мисли, че нещата със спирането на ядрения проект са свързани с изместване на руски компании и идване на американски – като „Уестингхаус“.

Как се обяснява тогава фактът, че и Сърбия, която се възприема като традиционно по-близка с Русия, обяви, че замразява проекта?

Там го каза вицепремиерът (Зорана Михайлович), докато премиерът (Александър Вучич) отказа да потвърди подобно нещо нещо.

Все пак сигналът, който Белград даде, е по-скоро икономическа предпазливост или послание към Европа?

Аз бих го приела по инерцията на стратегическото положение на Сърбия. Сърбия е много опитен играч в балканския и европейския сектор на външната политика. Сега тя намери един повод да се рекетира най-вече ЕС. Защото Русия за Сърбия е даденост. Москва има там закупени енергийни обекти и работи с тях спокойно. Белград няма проблеми с Москва, но в момента ЕС иска от нея асоцииране и засилване на процеси на еврочленство. Това създава условия за Сърбия да играе както си иска, използвайки казуса „Южен поток“.

С оглед на натиска, който се оказва върху проекта „Южен поток“, се наблюдават някои противоречиви сигнали и от Брюксел, и от София. Например ЕК замразява проекта и казва, че по него просто не трябва да се извършват никакви дейности, докато не се отстранят нередностите от гледна точка на европейското законодателство. От друга страна в България министърът на енергетиката Драгомир Стойнев многократно казваше, че ще строим газопровода, сякаш от нас официално се иска да бъде спрян. Няма ли противоречие?

Първо, ЕК не е изпратила документи в България, за да си каже какво не е наред, за да се поправи. Изключвам тези общи приказки, които се въртят в публичното пространство - неспазени енергийни директиви. Аз си спомням, че независимо от обвиненията за непрозрачност на проекта през месец октомври България официално заяви, че е подписала споразумението, съобразявайки се с Третия енергиен пакет.

През януари се появи информация от говорителя на комисар Гюнтер Йотингер, че трябва да се преразгледат документалната база и сключеното споразумение. Но след това Стойнев оторизира ЕК да води преговорите с „Газпром“ за държавите, където ще се транзитира газът за „Южен поток“. След това периодично излизаха говорители, комисарят, в контекста на украинската криза даже премиерът Арсений Яценюк си позволи призоваване на ЕС за замразяване на „Южен поток“. За мен това е политическо заиграване и надцакване, като зад всичко това стои неистово желание на САЩ да стъпи в ЕС.

Съществува и тезата, че ако Европейският съюз искаше да замрази „Южен поток“ при условията, при които в момента се изгражда, той можеше, след като се изнае от месеци, че „Стройтрансгаз“ и Генади Тимченко ще изграждат българския участък, да включи и Тимченко в черния си списък.

Санкциите от страна на Европа си имат своята политическа стойност и те са обвързани с интересите на европейските транснационални корпорации. Защо Ангела Меркел е толкова противоречива? Защо ЕС като цяло не е последователен към антируската политика на САЩ? Защото Европа е обвързана с Русия. А Америка иска Европа да се откаже от Русия срещу съмнителната стойност на нещо, което и в Америка доказаха, че е борсова измама – съмнителната технология на шистовия газ.

Тази бруталност, която наблюдаваме през последните пет-шест месеца - чрез украинската криза да се рекетират Русия и Европейският съюз – показва, че битката за енергийно присъствие на САЩ е последен шанс за оцеляване в Европа заедно със споразумението на свободна икономическа и търговска зона с ЕС. Ако това се случи, затваряме вратата плътно на стария свят, който съществува поне геополитически като граници от Втората световна война и казваме здравей на новия свят на транснационалните корпорации и слабите държави, които са политическа функция на осъществяване на корпоративни интереси.

Да разгледаме сценарий, при който "Южен поток" дълго остане замразен или не се осъществи. Турция неколкократно е заявявала интерес към проекта. Това реалистично ли е според Вас?

Русия и Турция са близки и не са обвързани с ЕС. Наистина може да се направи „Син поток 2“, те са почти готови на такава стъпка.

С други думи – може ли България да остане прескочена от „Южен поток“?

При такъв сценарий нищо не би имало на нашата територия. Склонна съм да мисля, че при такъв сценарий ще затворим вратата, на която пише „държава България“. Няма да я има. В енергийния 21 в. без енергийни трансмисии и без различни видове източници нито една държава не може да оцелее. За България газовият транзит е глътка въздух и гаранция за стабилност.