Изборът на Русия – международна изолация или да покаже „слабост”

Западът никога ни е бил по-единен в позицията си за Русия в последните 25 години. Автономната украинска република Крим се превърна в малкото камъче, което преобърна каруцата с обещания за партньорство и свали маските на „големите” играчи.

Външните министри от Европейския съюз се обединиха на срещата на 3 март в Брюксел около позицията, че Русия нарушава суверенитета и териториалната цялост на Украйна и спира преговорите за отмяна на визовия режим. Европейските дипломати настояват за незабавно изтегляне на военните части от Крим. При подписването на резолюцията, заедно с другите мерки, бе включена клауза за забрана на износ на оръжие за Русия. Въвеждането на оръжейно ембарго в текста на проекторезолюцията било вписано в квадратни скоби, което обикновено означава възможност за промяна или изтриване от окончателния текст. Както е посочено в документа на проекта, могат да бъдат взети мерки срещу Русия , ако ситуацията не бъде решена по взаимно съгласие на страните. Най-крупната оръжейна сделка е от 2011 г., когато Русия купи от Франция самолетоносачи "Мистрал" за над един милиард долара. Очаква се, че първият кораб, да влезе в експлоатация в руския флот през октомври.

САЩ също заплашиха със санкции, изолация и "висока цена", която Русия ще плати за "своеволното" си решение да нахлуе в съседна суверенна държава.

Българският външен министър Кристиан Вигенин ще посети Киев понеделник, където ще потърси от официалните лица гаранции за безопасността на представителите на българското малцинство в Украйна.

Руско-грузинският сценарий няма да се повтори

Реацията на ЕС, САЩ и Русия на ситуацията в Украйна е съвсем различна от 2008 г., когато Москва де факто анексира Южна Осетия. Тогава ЕС на практика изостави Грузия, като единствената мярка бе да призовава към мир и да осъжда руската агресия. Евроинституциите вече си дадоха сметка, че трябва да имат по-твърда позиция, ако искат да са фактор в международната политика.

Общото е, че Русия отново е разположила многобройни военни части на границата. На руско-украинската граница са мобилизирани 150 000 войници, бойни самолети и кораби.

Друг е въпросът, че руската армия вече не е същата . През февруари 2013 г. президентът на Русия Владимир Путин разпореди на висши чиновници и офицери да извършат сериозно модернизиране на въоръжените сили през следващите три години, за да парират външни опити за "промяна на стратегическия баланс" в света. Според държавната програма за въоръжение до 2020 г. делът на нови оръжия и военна техника трябва да е не по-малък от 75%. Очаква се дотогава военновъздушните сили, военноморските и сухопътните войски да получат за превъоръжаване по пет трилиона рубли.

На 8 август грузински войски започнаха офанзивна операция за връщането на контрола над Южна Осетия, която е автономна област от Грузия. След грузинското настъпление руската армия, разположена в Северен Кавказ, започва контраофанзива в подкрепа на южноосетинското правителство. След изтласкването на грузинските части от Южна Осетия се отвори втори фронт в Абхазия и руските военни части приминаха в настъпление и превзеха селища в централна и западна Грузия. Впоследствие Южна Осетия се самопровъзгласи за република, но независимостта й бе призната само от Русия, Никарагуа, Венецуела, Тувалу и Науру, частично признатата Абхазия и непризнатите Нагорни Карабах и Приднестровие.

Властта на всяка цена

Сваленият украински президент Виктор Янукович поискал от Кремъл да използва войска за „възстановяването на законността” в Украйна, съобщи „Украинска правда”. Заявлението от Янукович е прочетено на заседание на Съвета за сигурност на ООН от руския представител Виталий Чуркин в понеделник вечерта.

"Като законно избран президент на Украйна заявявам, че събитията на Майдана и незаконното изземване на властта доведе до факта, че Украйна е на ръба на гражданска война. В страната царят хаос и анархия. Животът, сигурноста и правата на хората, особено в югоизточната част на страната и в Крим под заплаха”, се казва в молбата на Янукович до Владимир Путин.

Председателят на долната камара на руския парламент Сергей Наричкин обяви, че руската армия в момента не е необходимо да се намесва в Украйна. Според него, последните предупреждения от държавния секретар на САЩ Джон Кери относно намесата са “късогледи, защото те водят до ескалация на кризата, а не до разрешаването й”.

Русия е изправена пред труден избор - да се обрече на международна изолация или да „покаже слабост” и да остави Украйна сама да избира съдбата си. В Кремъл вече разбраха, че Западът за първи път от години е единен - да държиш суверенна съседна държава в зависимост, да създадеш в нея малцинство и опозиция, да предизвикваш държавно разединение и да използваш оръжие на територията й, е агресия.