От Хасково до световния тенис връх

Григор Димитров отпадна от турнира Australia Open след загуба с 3:1 сета от световния номер 1 Рафаел Надал. Гришо постигна нещо историческо – за първи път България има тенисист на четвъртфинал на турнир от Големия шлем. От началото на надпреварата хасковлията постигна успехи, непосилни за други българи до момента.

Но нека видим как Гришо стигна от Хасково до световния тенис връх...

Григор Димитров е роден на 16 май 1991 г. в град Хасково. Започва да играе тенис на 5 години, а за любими настилки определя тревата и твърдите кортове. Състезател е за отбора на България за купа „Дейвис“, където в актива си има 16 победи и 4 загуби (14-1 на сингъл и 2-3 на двойки).

В ранните му години за неговата подготовка се грижи баща му Димитър Господинов, който е треньор по тенис, но след като хасковлията доказва таланта си на турнирите за юноши, става ясно, че той ще трябва да намери по-голям специалист, който да го наставлява.

През 2005 г. Григор е обявен за най-добрия тенисист в Европа при 14-годишните, след като печели европейската титла на сингъл и завършва сезона като №1 в ранглистата на Tennis Europe за своята възрастова група. На следващата година е обявен за най-проспериращия български тенисист от БФТ, след като печели трофея на сингъл в категория до 16 г. на големия турнир за юноши и девойки Eddie Herr International, а след това триумфира и на неофициално световно първенство за юноши Orange Ball.

През 2007 г. Григор се присъединява към академията Sanchez-Casal, където тренира под ръководството на Емилио Санчес и Пато Алварес. Става европейски шампион до 16 г. в Москва без загубен сет, а в края на сезона достига до финала на сингъл на Откритото първенство на Канада (I категория) и до спора за титлата на двойки на US Open с партньор Васек Поспишил. През декември печели юношеския турнир Еddie Herr International при 18-годишните заедно с Уладзимир Игнатик и достига до финал на сингъл на Orange Ball, където губи от Рикардас Беранкис.

Година по-късно хасковлията се мести в Париж, където става част от академията на Патрик Муратоглу и прекарва там следващите четири сезона, в които негови треньори бяха Петер Лундгрен, Питър Макнамара и самият Патрик Муратоглу.

2008 г. е най-успешната година в юношеската кариера на Григор Димитров, след като на 6 юли той печели шампионската титла на „Уимбълдън“ при юношите, надигравайки финландеца Хенри Континен със 7-5 6-3 във финала. През септември той триумфира и на US Open, побеждавайки в спора за титлата представителя на домакините Девин Бритън с 6-4 6-3.

На 10 февруари 2009 г. българинът поднася голямата изненада в първия кръг на супертурнира в Ротердам с награден фонд 1 445 000 евро, отстранявайки 23-тия в световната ранглиста по това време Томаш Бердих. 17-годишният българин се разправя с чеха в три сета след 4-6 6-3 6-4 и получава възможността да премери сили със световния №1 Рафаел Надал, но губи от испанеца с 5-7 6-3 2-6 в много оспорван мач. На „Уимбълдън“ хасковлията прави своя дебют на турнири от Големия шлем, участвайки чрез покана от организаторите заради спечелването на титлата при младежите през 2008 г. Там той отпада още в първи кръг от руснака Игор Куницин, след като се отказва поради контузия.

След неубедителни резултати в първата половина на 2010 г., Григор Димитров се разделя с треньора си Петер Лундгрен и започва да се подготвя под ръководството на Питър Макнамара, който решава да върне хасковлията на ниво Фючърс турнири, където българинът печели три титли - в Трир, Ирун и Дортмунд. Веднага след тях Григор записва най-големия си успех до този момент, печелейки титлата на чалънджъра в Женева след победа над испанеца Пабло Андухар с 6-2 4-6 6-4. Впоследствие печели убедително и следващите два чалънджъра, на които участва в Банкок, а с тези резултати се изкачват до № 136 в световната ранглиста.

Григор Димитров започва следващия сезон с участие на Аустрелиън Оупън, където преминава безпроблемно квалификациите, в първи кръг побеждава 38-ия в света Андрей Голубьов с 6-1 6-4 6-2, но във втори отстъпва с 5-7 3-6 3-6 на Станислас Вавринка с 5-7 3-6 3-6. С доброто си представяне в Мелбърн се изкачва до № 85 в света, а по този начин подобрява най-доброто класиране на българин в историята, което дотогава държеше Орлин Станойчев - № 96. През февруари Григор взима участие на чалънджъра в Шербург, където триумфира с четвърта титла на това ниво, губейки само един сет по пътя си към трофея.

До края на 2011 г. участва предимно на АТР турнири, където достига до четири четвъртфинала, а в Ийстбърн се превръща в първия българин в историята, класирал се за финал на това ниво, след като заедно с Андреас Сепи достигат до финала на двойки, но в спора за титлата са надиграни с 3-6 3-6 от Анди Рам и Джонатан Ерлих. На останалите три състезания от Големия шлем хасковлията допуска загуби в първи кръг на „Ролан Гарос“ и US Open, а на „Уимбълдън“ достига до втори, където изиграва страхотен двубой срещу Джо-Вилфрид Цонга, но в крайна сметка отстъпва на французина с 7-6(4) 4-6 4-6 6-7(8).

Григор Димитров започва 2012 г. с участие на „Хопман къп“, където заедно с Цветана Пиронкова извеждат България до второто място в групата си, а в Пърт хасковлията записва категорична победа с 6-2 6-1 над световния № 8 Марди Фиш. Следва участие на Australian Open, където българинът преодолява първи кръг след петсетова победа над Жереми Шарди, но във втори не издържа физически срещу Николас Алмагро, отстъпвайки на испанеца с 6-4 3-6 7-6(4) 4-6 0-6. През март Гришо записва първата си официална победа над тенисист от Топ 10, надигравайки седмия Томаш Бердих с 6-3 2-6 6-4 в трети кръг на Мастърса в Маями, но след това не успява да се класира за първия си четвъртфинал на това ниво и губи с 6-7(3) 2-6 от Типсаревич.

В края на 2012 г. българинът взема решението да се присъедини към шведската академия Good to Great и с помощта на Микаел Тилстрьом дебютира в Топ 30 на световната ранглиста.

На старта на сезон 2013 Григор Димитров се превръща в първият български тенисист, достигал до финал на ниво АТР, след като успява да стори това на турнира в Бризбейн, но в спора за титлата е надигран с 6-7(0) 4-6 от световния № 3 Анди Мъри.

Доброто му представяне по време на клей сезона продължава и в Мадрид, където след тричасова битка успява да постигне най-престижната си победа до този момент - 7-6(6) 6-7(8) 6-3 срещу световния № 1 Новак Джокович. На „Ролан Гарос“ и „Уимбълдън“ българинът достига съответно до трети и втори кръг, след което за втора поредна година играе полуфинал в Бостад, а на US Open допусна изненадваща загуба още на старта с 6-3 3-6 4-6 7-5 2-6 от португалеца Жоао Соуса. След серия от слаби резултати Димитров напуска шведската академия Good to Great и започва работа с Роджър Рашийд, който извежда хасковлията до първата му АТР титла на турнира в Стокхолм, където на финала Григор побеждава световния № 3 Давид Ферер с 2-6 6-3 6-4.

Седмица по-късно българинът се изправя срещу своя идол Роджър Федерер в Базел, отстъпвайки на швейцареца с 3-6 6-7(2), а в края на сезона достига до осминафиналите на Мастърса в Париж. Благодарение на страхотното си представяне по време на сезона в зала Димитров успява да подобри рекордното си класиране, изкачвайки се до № 22 и в крайна сметка приключва годината под № 23.

След загубата от Рафаел Надал на 22 януари Гришо ще влезе в Топ 20 на световната ранглиста.

Източник: www.grigordimitrov-bg.com