Орешарски пред "Блумбърг": През 2014 г. очакваме растеж

Ключовото предизвикателство както тази година, така и следващата ще бъде възстановяването на икономиката, заяви министър-председателят Пламен Орешарски в интервю за агенция "Блумбърг".

Премиерът отбеляза, че очакванията за следващата година са да има по- висок растеж от настоящата, като в бюджета е записан 1,8%. Фактори за това са по- високото вътрешно търсене, както и малко по- високото външно търсене, което ще даде възможност за ръст на експорта, съобщиха от пресцентъра на Министерски съвет.

„Прогнозираме по- високо ниво на преки чуждестранни инвестиции и като цяло по- високо ниво на инвестиционната активност вътре в страната. В последните две години вътрешните и външните инвестиции са на много ниско равнище, така че има потенциал в това отношение“, заяви премиерът.

Попитан за прогнозите за чуждестранни инвестиции, той отбеляза, че цифрата в Закона за бюджета е малко под 2 млрд. евро.

„Надявам се тази сума да бъде надхвърлена“, изтъкна министър-председателят.

Според него може да се очаква повишение на външните инвестиции при туризма, някои подсектори на машиностроенето и инфраструктурата.

„Като инвестиционни намерения има достатъчно, но нека не избързваме и да видим кои от тях ще станат реалност“, отбеляза министър-председателят.

Премиерът изрази надежда, че добрите, макар и крехки, външни сигнали през второто полугодие на тази година във водещи европейски икономики да се развият през следващата година. Според него това допълнително ще подпомогне процесите на икономическо възстановяване.

„Сегашният нисък темп или практическа стагнация е до голяма степен в резултат и на лошото представяне на европейските икономики от първата половина на годината от една страна, а от друга – на политическия цикъл вътре в страната“, добави премиерът Орешарски.

„За следващата година планираме голяма емисия еврооблигации от порядъка на поне 1 млрд. евро, която ще бъде необходима за рефинансиране на дълга“, каза министър-председателят. Той напомни, че ще трябва да посрещнем големи плащания по дълга през януари 2015 година. Тогава излизат в падеж емитираните през 2002 г. глобални облигации в щатски долари.

„Наред с това предвиждаме регулярен интензитет на вътрешни емисии, също за рефинансиране на дълга и за финансиране на дефицита. Като отчитате, че дефицитът е около 1,5 млрд. лева, приблизително толкова ще излезе нетната емисия на дълг, а за брутната емисия – към нея трябва да добавим и излизащите в падеж емисии, на които ще бъде направено превъртане“, добави премиерът. Той изтъкна, че заемът от 360 млн. евро ще се използва за рефинансиране на дълга и за финансиране на дефицита до края на настоящата година.

„Изцяло оставаме в лимитите на дълга, които бяха гласувани в Закона за бюджета преди актуализацията му“, подчерта министър-председателят. На въпрос за облигациите на БЕХ , премиерът Орешарски каза, че голяма част от тях ще се използват за рефинансиране на стари дългове, както и за инвестиционни разходи.

„В енергетиката е важно да освободим предпоставките за експорт. Надяваме се това да донесе повече парични постъпления на енергийния сектор като цяло. Готвим регулация на ВЕИ-тата на базата на добри практики, които вече съществуват в европейски страни“, изтъкна министър-председателят.

Попитан за „Белене“, той заяви, че проектът е на стадий анализ и преценка – на първо място за дългосрочните нужди от електроенергия на нашата страна и региона, както и на възможностите да бъде привлечен стратегически външен инвеститор.

„Страната няма възможности да строи със собствени средства, така че е ключово наличието на стратегически западен инвеститор“, добави премиерът.

Той обърна внимание на непоследователната политика на предишното правителство по отношение на цялата енергетика. На въпрос за 7-ми реактор на Козлодуй министър-председателят заяви, че се работи и по този въпрос.

„Не сме прекратили дейността, тъй като считаме, че има място да се разработва и такъв вариант. Стадият е предварителен“, поясни премиерът Орешарски.

Помолен да изтъкне важно постижение на кабинета за изминалите няколко месеца от началото на мандата, министър-председателят отбеляза постепенното възстановяване на инвестиционния климат.

„Освободихме страната от страха. Мисля, че това се отразява в по- висока инвестиционна активност. Надявам се да го видим като тенденция и в макроикономически план следващата година“, каза премиерът.

Той изтъкна облекчението на административните тежести, по- регулярното възстановяване на ДДС, разплащането на заварени задължения към бизнеса и най- важното – отказът от ползване на репресии спрямо стопански активните хора в България.

По отношение на миграционния натиск, министър-председателят изтъкна, че страната ни очаква европейска солидарност.

„За следващата година се надявам да бъдем в по- голяма степен облекчени, като си давам ясна сметка, че разходите, които правим, винаги ще останат по- големи спрямо сумите, които ще ни бъдат възстановени“, подчерта премиерът.

По думите му разходите през следващата година вероятно ще надхвърлят 22 млн. евро.

По темата за мораториума за земята, министър-председателят заяви, че е имало седемгодишен период, който е достатъчен и по- нататъшен мораториум не е практически възможен и не е целесъобразен от гледна точка на общите принципи на функциониране на общността.