Червеняков: Промените в закона за СРС не са новост в законодателната ни практика

Президентът може да върне мотивирано даден закон за повторно разглеждане, част от неговите мотиви за поправките в Закона за СРС могат да бъдат подкрепени, но оспорваните от него текстове не са новост в нашата законодателна практика. Това заяви днес от парламентарната трибуна депутатът от КБ Младен Червеняков, който потвърди, че ще гласува отново за промените, предаде БГНЕС.

Ако някой изразява някакви съмнения, че има нарушаване на Конституцията, той има пълното право да атакува текстовете пред КС - той е единственият орган, който може да вземе решение за текстове, които са съществували в нашето законодателство, и то в много по-разширен вид в предишното НС, посочи още той.

ДАНС продължава да бъде структура, която притежава, управлява специално звено за технически операции, включително и използване на СРС, за разлика от МВР, чиято такава структура бе извадена от него и преподчинена на новата ДАТО, заяви в изказването си при дебата депутатът от ГЕРБ Веселин Вучков, бивш зам.-министър на МВР.

Подобен подход демонстрира непоследователност и единствено верният път е структурата, която може да осъществява подслушване и физическо проследяване на граждани в ДАНС да бъде също изведена оттам и да бъде преподчинена на новата ДАТО, предложи той. Основното съображение да подкрепим ветото на президента е, че в действащите редакции на закона липсват гаранции, че ще бъдат спазени двата основни конституционни принципа - за независимост на съдебната власт и за вземането на решения да бъде вътрешно убеждение, заключи Вучков.

Народните представители обсъждат днес върнатия от президента Росен Плевнелиев Закон за изменение и допълнение на Закона за СРС. В доклада на правната комисия се казва, че основен аргумент за ветото на държавния глава е, че се пораждат съмнения за несъответствие с конституционните принципи за разделение на властите и независимост на съдебната власт. Президентът оспорва уредбата на Националното бюро за контрол на специалните разузнавателни средства и дейността по даване от бюрото на задължителни указания, свързани с подобряване режима на използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация, правото на достъп на членовете на Националното бюро, както и служителите му, с оглед компетентността им, до всички документи във връзка с използването и прилагането на СРС и всяко помещение, в което се съхраняват документите за тях.

Мотивите за оспорването в тази част развиват тезата, че в рамките на информацията, която Националното бюро следва да получава, се включва и следствената тайна. Според мотивите изискването на такава от магистратите или разследващите органи ще наруши пряко или косвено неприкосновеността на следствената тайна. Дейността по даване на задължителни указания за подобряване на режимите за използване и прилагане на специални разузнавателни средства, както и за съхраняване и унищожаване на придобитата чрез тях информация създава предпоставки за зависимост или влияние върху вътрешното убеждение на съдии, прокурори и разследващи органи, които са независими и се подчиняват само на закона.

Президентът оспорва и текст, свързан с парламентарния контрол върху органите, които извършват дейностите по разрешаване, прилагане и използване на специалните разузнавателни средства. В мотивите за оспорването на този параграф се посочва, че норми с такова съдържание създават възможност отделни магистрати да бъдат задължени да се явят пред постоянна комисия на Народното събрание, за да дават разяснения и вероятно да предоставят материали по следствени дела. По такъв начин може да се влияе върху вътрешното убеждение и да се постигне намеса в работата на независимата съдебна власт.

Най-озадачаваща от юридическа гледна точка според народните представили от Комисията по правни въпроси е тезата, изразена в мотивите на Указа, че „конституционният законодател е предвидил, че контролната дейност върху магистратите и техните актове се осъществява от Висшия съдебен съвет и Инспектората към него“. Всеизвестно е, че контролът върху актовете на органите на съдебната власт се извършва само и единствено по реда на инстанционния контрол.

Правната комисия предлага на НС да приеме повторно закона, без промени, породени от ветото.