Красимир Ангарски: Преди бюджета кабинетът трябваше да се погрижи за събираемостта на данъците

Красимир Ангарски е български финансист, министър без портфейл, отговорен за икономическата политика в служебното правителство на Стефан Софиянски в периода 24 март - 21 май 1997 г. През 2001-2004 година Красимир Ангарски е изпълнителен директор на Банка ДСК, а в началото на 2005 година оглавява ДЗИ Банк. В началото на 2007 година се премества и става съветник в Пощенска банка.

Г-н Ангарски, според Вас реални ли са твърденията на правителството на премиера Пламен Орешарски, че актуализацията на бюджета е неизбежна и ще спомогне за стабилност в обществото?

Преди тази актуализация трябваше да бъде направено друго. Трябваше да се работи върху събираемостта на данъците, митата. Митниците са в безтегловност, данъчната администрация има нужда от реформа.

Първо трябваше да се направи опит да се сложат в ред тези неща и ако се види, че не помага, тогава да се прави актуализацията. Първата стъпка трябваше да е затягането на контрола на митниците и тогава можеше да бъде постигнат ръст на производството на сезонни стоки.

Приемате ли тезата, че поетите финансови ангажименти и сбърканата финансова рамка са причините за актуализацията на бюджета?

Стигнало се е дотук, добре. Но трябваше да се стегнат минтиците и да се повиши събираемостта, чак след това, ако не успеят тези мерки, да се мисли за актуализация. Но първо да се пробва. Ако все пак тези пари ги раздадат на пазара и те се превърнат в стоки и услуги, ще е добре, защото ще има възвръщаемост, но ако ще послужат за връщане на стари дългове и запълване на дупки, няма никакъв смисъл.

Така че най-важно е за какво точно ги вземат тези пари. Ако отпуснат пари за обществени поръчки за производство, може да има макар фиктивен растеж, но ще е добре.

Според Вас вярно ли е, че голяма част от заема от 1 млрд. лева ще отиде за лихви. Говори се за 600 млн. лева?

Не съм се ровил, няма и нищо публикувано. Но трябва да се мисли, че като теглиш заем, трябва да направиш усилие да го събереш и върнеш. Добър вариант е да се направи така, че сезонните стоки, които минават през границата и конкурират българското производство, да бъдат ограничени. Ако се спре тази яма и ако се стимулира българското производство и купуването на български стоки, може да има растеж.

Най-добре ще е, ако парите, които държавата взема, бъдат инжектирани в производство.

Поддръжници на актуализацията на бюджета твърдят, че ревизията на бюджета не излиза от рамките, заложени от бившия финансов министър Симеон Дянков. Как бихте коментирали подобни твърдения?

Това, което внушават с подобни изказвания, е, че промените не са толкова съществени, че да излязат от макрорамката на Дянков. Искат да успокоят хората, че не се случва нещо толкова страшно, въпреки че държавата ще задлъжнее с още един милиард.

Ще има ли тежки последици за финансите на страната ни този заем?

Икономиката и финансите могат да издържат всичко. Проблемът е, че ако скочи дългът, скачат и макропоказателите. Освен това отвън ще изглеждаме много по-различно. Най-лесният начин е да се вземе заем, най-лесното нещо е да се запълват дупки. По-трудно е да отидеш да сложиш ред на митниците и границите и да се погрижиш за събираемостта на данъците. Трудно е и да ги изкараш тези пари, да стимулираш производството, така че парите, които си вложил, да се върнат.