Васил Велев: Надяваме се в скоро време да бъде отпушен тристранният диалог

Васил Велев е председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България. Завършил е Техническия университет в София, специалност «Автоматика». Велев е бил преподавател по «Управление на нестопански организации» в УНСС. Последователно е бил изпълнителен директор на фондация «Еврика», управляващ съдружник на БИК Холд ООД, а през 1999 г. става изпълнителен директор на «Стара планина Холд» АД.

Г-н Велев, стана ясно, че голяма част от данъците не са събрани през първата половина на настоящата година, при това в условията на икономическа криза. Как ще коментирате този факт?

Изпълнението на бюджета върви с по-бавни темпове спрямо плана. Събраните приходи са по-малко спрямо планираните, в сравнение с миналата година по същото време. Събраните данъци през тази година са повече спрямо 2012 г.

Разликата в неизпълнението на плана идва от неправилното планиране. Още когато се обсъждаше бюджетът, ние казахме, че прогнозираният ръст от 1,9% е абсолютно нереалистичен. Очаквахме ръст под 1%.

Според Вас, необходима ли е промяна в данъчното законодателство?

Не. Данъчната реформа беше извършена преди повече от пет години и беше високо оценена и от Световната банка. България беше отличена като държава с успешна данъчна реформа. Според мен, не са необходими никакви резки движения по отношение на промени в данъчното законодателство.

Може обаче да се промени нещо друго. Например, да се потърси начин как по-лесно да се плащат данъците.

Какви са прогнозите Ви за бъдещето на икономиката на страната, в близка и в малко по-далечна перспектива?

В близък план мога да кажа, че очакваме слаб растеж от порядъка на 0,5% с надежда, през последното тримесечие и през следващата 2014 г. този показател да отбележи по-значителен ръст.

Според прогнозите ни, растежът на Брутния вътрешен продукт /БВП/ може да стигне до 1,5-2%, което е постижимо.

Какви мерки трябва да бъдат предприети за повишаване доходите на населението и как биха могли да бъдат постигнати те?

Мерките за повишаване на доходите, мисля че правилно се свързват с подобряване на бизнес-средата. Необходими са повече инвестиции, които постепенно, но трайно ще доведат до разкриването на повече нови работни места за хората. Именно това е начинът да се генерират по-високи доходи. Повишаване на доходите само с административни мерки не е добра практика.

Под административни мерки разбирам повишаване на минималната работна заплата, минималните осигурителни доходи и други. Това не е пътят за постигане на икономически растеж. Необходимо е реално подобряване на бизнес-средата, сигурност в собствеността на инвеститорите.

Как бихте коментирали едно обединяване на усилията на работодатели, синдикати и политици в полза на стабилизиране на икономическата среда в България?

Надяваме се да бъде отпушен тристранният диалог в най-скоро време. Това може да стане чрез премахване на поправката в закона, която изкара работодателите от Тристранния съвет. Ние имаме добри практики в това партньорство от преди повече от пет години, когато беше подписан и изпълняван пактът за икономическо развитие между синдикатите, държавата и работодателите.

Кои са механизмите, които най-спешно трябва да бъдат променени, за да се подобри средата у нас?

Първите стъпки са направени по отношение на държавния тормоз и рекет към малкия и среден бизнес. Наблюдава се значително подобряване на отношението.

Сред тези механизми на първо място е облекчаване на плащането на данъците. Трябва да намалеят административните прегради пред бизнеса. Особено важно е въвеждането на електронно правителство. Трябва да се сведе до минимум поръчковото законодателство, да се върне конкурентната среда на пазара, както и да се разградят изкуствено създадените монополи.

Как може да се постигне по-лесно плащане на данъците?

За малките и средните предприятия са направени първите стъпки като корпоративният данък се плаща веднъж годишно или четири пъти в годината. Трябва да се усъвършенства и механизмът за „единното платежно“, за да могат предприятията да посочват с електронен подпис, онлайн, за какво да се разпределят платените от тях данъци.

Сега това се прави автоматично. В данъчната администрация, понякога не е ясно едно предприятие какво дължи. Ясно е, че страната ни се намира на едно от последните места в Европа по доходи на населението. В същото време наблюдаваме една доста висока икономическа активност, например за производството на електроенергия от възобновяеми източници.

Как бихте коментирал такъв феномен?

Този феномен е в следствие на законодателството. Направени бяха много инвестиции на тази база, които сега водят до натиск върху цените. Това е сложен възел, който трябва да бъде разплетен по съответния начин, за да не изгубим и бъдещи инвестиции и за да не допуснем прекомерно завишаване на цената на електроенергията, както за домакинствата, така също и за индустрията.

Споменахте специализираното законодателство, необходими ли са нови промени в него днес?

Направените неотложни промени са в абсолютно правилната посока. Необходимо е известно време, за да се види как те ще проработят. Експертите в тази област ги оценяват високо и твърдят, че може да се продължи в тази насока. Тези промени обаче не са толкова спешни и неотложни и трябва по-внимателно да се обмислят следващите стъпки.