"Икономист": Злополучни избори с неубедителни резултати
„В разгара на кризата държавният глава е изоставен”, оплаква се българският президент Росен Плевнелиев. Той все още е разстроен от решението на бившия премиер Бойко Борисов да подаде оставка в разгара на най-ожесточените антиправителствени протести в България за последните 16 години.
Едрият бивш бодигард Борисов не пожела да бъде част от губещия популярност кабинет, който бе обвинен от протестиращите за дълбоко вкоренената корупция и високите цени на електричеството. Тогава Борисов може да се е надявал, че оставката му ще увеличи шансовете му за преизбиране.
Ако е така, надеждите му изглежда бяха напълно попарени. На парламентарните избори на 12 май неговата дясноцентристка партия ГЕРБ спечели 31% от гласовете срещу 27% за БСП. Партията на турското малцинство ДПС стана трета политическа сила с 11%. Четвъртата парламентарно представена партия се оказа ултранационалистическата партия „Атака”, която получи подкрепа от 7%.
„За първи път в новата история на страната партия печели два поредни вота”, казва Георги Марков, бивш съдия от Конституционния съд. Но и за първи път партия печели с по-малко гласове, отколкото е получила на предишните избори. Резултатите говорят за това, че следващият парламент ще бъде много разнороден, казват наблюдатели. С 97 депутати ГЕРБ не можа да си осигури мнозинство в 240-местния парламент. Партията изгуби около една трета от избирателите си в сравнение с 2009 година.
Още по темата:
- » ЦИК: От 29 април българските граждани могат да проверят дали са включени в избирателните списъци
- » Изтеглиха номерата на машините за гласуване на предстоящите избори
- » ВИДЕО Борисов: Ще работя с ПП само при доминираща роля на ГЕРБ