Поли Карастоянова: ГЕРБ бяха безобразни по отношение на туризма

Поли Карастоянова е родена в Пловдив, завършила е икономика в УНСС и втора магистърска степен по масови комуникации в Нов български университет. Работила е като финансов консултант на български и международни компании. От 2003 г. свързва работата си с развитието на туризма в България, когато Българската организация за конгресен туризъм я кани за свой изпълнителен директор. През 2006 г. е сред учредителите на Националния борд по туризъм и е избрана за изпълнителен директор на организацията.

Г-жо Карастоянова, туристическият бизнес ще иска от новото правителство 1% от приходите от туризъм да отиват за национална туристическа реклама – това стана ясно на конгреса на Европейската СПА асоциация в Поморие вчера. Това реалистично ли е, според Вас?

Позицията на Националния борд по туризъм винаги е била категорична – преди всичко настояваме отново при формиране на структурата на Министерски съвет да бъде създадено министерство на туризма. Защото сме убедени, че туризмът, след всички експерименти, които се правиха на гърба на бизнеса, следва да има принципал, който да управлява този сектор с мащаб и адекватно на ролята и на мястото му в националната икономика.

Считаме, че създаването на министерство на туризма в този момент, е още по-аргументирано, важно в следните два аспекта: говорим за възможности, търсят се инструменти за създаване на допълнителни работни места и за икономическия растеж. В последните няколко години имахме възможност недвусмислено да се убедим, че туризмът остава може би единственият сектор, който дава тези две възможности.

От гледна точка на всички финансово-икономически аргументи е оправдано създаването на министерство на туризма. Всяка друга форма, под която може да бъде позициониран туризмът, ще бъде подценяване на истинските възможности за развитие на сектора.

Отново ми се иска да подчертая, че последните 10 години създадоха един хаос от гледна точка и на административната работа на сектора, защото структурата, която управляваше туризма, беше променяна пет или шест пъти - в агенции, в министерства, в заместник-министри и така нататък. А управляващите тази структура се смениха осем пъти. Както можете да си представите, това означава средно на година и половина структурни и административни промени в един от ключовите сектори за икономиката.

Това е просто абсурдно и на този нелеп експеримент трябва да се сложи точка. Затова в следващите седмици ние в Националния борд по туризъм очакваме единствено правилното поведение от политическа гледна точка, а именно създаване на министерство на туризма и възлагане на истински големите задачи пред една такава институция.

А именно формулирането на десетгодишен мастър план, финансово-икономически модел за развитие на сектора. Ето тук идва и веднага отговорът на вашия въпрос – какъв процент за туризъм трябва да бъдат отделени за реклама – бих казала, че дори 1% е малко. Защото вие знаете, че във всеки бизнес модел процентът, който се отделя за насърчаване, за стимулиране, за рекламиране на сектора или на продукта, е между 7 и 10%, и то е отново оправдано. Защото създава онези големи дългосрочни ефекти, които гоним – заетост и икономически растеж.

Но преди да говорим за какъвто и да е процент, трябва да се постави най-важният въпрос пред министерството на туризма и пред този десетгодишен мастър план, а именно – ако към този момент туризмът генерира около 15% от брутния вътрешен продукт на страната, колко бихме искали да бъде този процент след 10 години?

Да имаме ясна финансова и икономическа цел. Тогава вече всяка инвестиция в насърчаване и реклама на туризма и в постигане на тази цел е оправдана.

Зам.-министър Иво Маринов индиректно предложи финансирането за реклама да е наполовина с държавно участие и наполовина с участие на бизнеса. Добра идея ли е това?

Бих се въздържала да коментирам всякакви идеи от страна на администрацията, която де факто си отива. Последните четири години на управлението на правителството на ГЕРБ бяха безобразни по отношение на туризма. Създадоха най-неработещите процедури, решения, които доведоха до загуби в сектора на ресторантьорството и хотелиерството.

Искам да припомня преди две години и половина заповедта за разделение на заведенията за пушачи и непушачи и последвалата в края на мандата забрана за тютюнопушене на затворени места. Също така да припомня, че в последния ден на работата на 41-ото Народно събрание беше приет на тъмно и по крайно лобистки начин Закона за туризма, в който има откровено противоконституционни текстове.

Националният борд по туризъм сезира президента и настояваше той да наложи вето върху този закон със сериозни аргументи, но за съжаление това не се случи. Защото цялата тази администрация има един и същи генезис, както всички знаем. Така, че нека да спрем с опитите да се създават в движение, хаотично и с аматьорски привкус някакви идеи и след това някакви произтичащи от тях решения. И да дадем възможност на следващия кабинет да структурира не само начина, по който ще бъде представляван секторът туризъм на най-високо ниво, но и целите, които ще си постави.

Отново казвам, че за нас от Националния борд по туризъм няма място повече за компромиси и експерименти в тази посока. Необходимо е всички решения, които се взимат, да са подчинени единствено на финансово-икономическите аргументи.

Ще настоявате ли новото правителство да отмени пълната забрана за тютюнопушене?

По принцип тази наредба беше приета някак набързо, някак нахално, и доведе до цялото разочарование и огромните разходи за сметка на сектора. Така, че когато говорим за туризъм, трябва да говорим за дългосрочни политики. Ако България ще бъде туристическа дестинация, която ще възприема критериите на западната култура, и в този смисъл ще се съобразява с тях и ще търси форма да ги направи приемливи, значи ние ще се придържаме към тази забрана и ще направим всичко възможно последствията от нея да бъдат компенсирани с други средства.

Защото ако от забраната за тютюнопушене се виждат някакви преки щети или загуби за сектора, има други инструменти - фискални, търсене на намаляване на други данъци, такси смет и т.н., които да компенсират собствениците или инвеститорите.

Ако обаче се прецени, че ще се придържаме по-скоро към културата на Южна Европа, тогава вече можем да търсим консенсус и общо съгласие за промяна. Затова казвам, че едно решение не може да бъде разглеждано само по себе си и в момента, в който то се случва.

То е винаги смислено, ако е част от една цялостна визия, дългогодишна, устойчива, за развитие на сектора. Тогава аргументите в полза на това решение могат да бъдат убедителни.

Веднага ще ви дам пример с авиационната индустрия. Когато преди години западната култура наложи, че на борда на самолетите няма да се пуши и няма да се правят изключения за това, имаше много остри реакции. Имаше драматични коментари, които предвиждаха загуби за авиокомпаниите. Нищо от това не се случи.

Авиокомпаниите продължават да работят успешно, цените на билетите продължават да се покачват и никой не се е отказал от това да пътува за някъде, защото просто ще се въздържа от пушене в рамките на няколко часа.

Мисля, че в този смисъл трябва да се разглеждат всички идеи и решения. В техния по-голям смисъл за това каква култура като туристическа дестинация ние в крайна сметка целим да създадем и наложим.

И когато говорим за нашето силно достойноство по отношение на историческия, археологическия, културния туризъм, ако всъщност целта е да преминем плавно от масовия, евтиния туризъм към по-платежоспособни туристи, тогава трябва да имаме предвид, че тези хора са по-взискателни.

Да, те не биха искали да се пуши в заведенията, но за сметка на това биха искали да консумират храни с отлично качество и да им бъдат представени най-добрите селекции от българските вина, с които разполагаме.

И всъщност загубите от пушенето в заведенията могат да бъдат компенсирани през качествени други продукти, които предлагаме.

Възможно ли е да бъде премахнато презастрояването, за да се привлекат точно тези платежоспособни туристи?

Това е много сложен въпрос, защото той е елемент от цялостното планиране на един дълъг период от време и модела за развитие в този период от време. Онова, което имаме като даденост вече, което е факт, едва ли може да бъде променено. Може само да бъде адаптирано така, че да се продава по-добре.

Ако „Слънчев бряг“ е едно оживено място, на която можеш 24 часа в денонощието да се забавляваш, нека да бъде такова и да не го свързваме с „Албена“, където зеленината, тишината и семейният начин на почивка са водещи.

Тоест, силните качества за едно място нека да бъдат максимално развити, а неговите недостатъци – максимално компенсирани. Но ние имаме един изключителен ресурс, който се намира във вътрешността на страната – минералните води, първокласните голф комплекси, които бяха изградени в България.

Иска ми се да подчертая, че в момента в Thracian Cliffs тече най-престижното състезание на Volvo, и мисля, че за България това е туристическото събитие номер едно на годината. И всъщност вниманието на цялата индустрия и отношението на българските власти трябва да бъде насочено натам, защото ето това са големите успехи на българския туризъм.

А във вътрешността на страната е българската култура и археология, легендите, свързани с българските вина, качествените продукти, които можем да предложим, така че ако има един огромен потенциал, който все още стои неразработен и за който всъщност платежоспособните туристи не само от Европа, но и от Америка и от азиатските страни биха били готови да платят действително висока цена за качеството, което получават. Ето това е, което трябва да направим.

В каква насока трябва да бъдат насочени най-големите усилия - в СПА туризма, в голф туризма, в комбинирания туризъм?

В добрия баланс. В този момент ние имаме един небалансиран туристически продукт, който за съжаление генерира основната част от приходите от най-евтините туристически пакети, които се предлагат в Европа. А именно тези в България – и тотално подценява или не създава необходимите условия за предлагане и за реализиране на приходи от истински качествените дадености, които имаме.

Изобщо, в света на туризма трябва да е ясно едно – предпоставките и даденостите, било то природни или културно-археологически са едно, превръщането им в световна туристическа атракция е нещо съвсем друго.

Аз мисля, че България заслужава и по достойнство може да предложи своите туристически атракции, които да бъдат съизмерими с римския Колизеум или с атинския Акропол. Просто трябва много интелектуален труд, за да постигнем това.