Наш актьор попиля ергенките: Огромна пустош! Гигантска нравствена разруха!

Горко ни, ако това е днешния ни идеал за младост, хубост и жена. От двадесет и шест жени – каква чудовищна антиселекция! Благодаря ти, че при тия млади телевизорни невести, си ме опазил скромен стар ерген. Така възкликва в свой коментар във фейсбук по повод "Ергенът" актьорът, театрален педагог и певец Янко Лозанов.

Ето и продължението:

"Ерген съм аз! Стар ерген. И бих добавил, все по-стар… И както се разбира – нищо не разбирам от жени! От млади и красиви пък – съвсем!

Обаче, загледах се за първи път в ЕРГЕНЪТ. Разбира се – със страх и трепет, че ще ме споходи ужасът на безпощадно осъзнаване за безвъзвратно пропилян живот. Натрапчиво и лепкаво усещане за самота, горчива болка от пропуснатите срещи и низ от нереално сладки „вчера“, погубени завинаги сред грешките на суетата, глупостта и младостта.

Загледах се и тъжно осъзнах, че мъката от собственото ми ергенство бе изместена от друга, по-голяма болка. Но не към мойта собствена съдба, а към представата за красота и ценност на днешните свободни млади хора, които схващат скверното за „допустимо“, а грозотата, посредствеността и кича са възвеличили на пиедестал.

Огромна пустош! Всеподавяща! Гигантска нравствена разруха!

Отсъствие на всяка сянка от духовност, износени тела и темперамент, материализъм, спящи сетива, нула въображение и чиста индивидуалност – матрица, щампа, поза, имитация, и грозна мисъл, и нежелание и невъзможност да прикрият развалата, която пъпли вътре в същността. Не ги спасяват даже режисурата, концептуалните решения на целия формат, които старателно и методично утвърждават ниското, а пустословното, безпомощно говорене в сценария за нравствено въздигане, за дирене на любовта, подронват леко и необратимо самата стойност и значение на тази дума.

Горките млади българки! Горките ние! Горко ни, ако това е днешния ни идеал за младост, хубост и жена.

От двадесет и шест жени – каква чудовищна антиселекция! Какъв ли ум, какъв перверзен „кастинг“ е постигнал този потресаващ резултат. (Признах си вече – преди малко, горе, че аз нали, изобщо нищо не разбирам от жени! И кой съм аз, изобщо, че да съдя – в интимното съм истински провал!)

Но, като мъж поне и като зрител – днешен българин, си мисля – коя от тия бих си взел за мен!
И честно, казвам ви го – ни-ко-я!

За всичките пари на тоя грешен свят, не бих избрал нито една от тия там! За всяка бих се срамувал дори да постои до мен!
Там нямаше нито една – да знаеше коя е, към какво е вярна и дали е българка, въобще! И би ли открила нещичко в света, което да не би направила за повечко пари!

Лица, очи, ръце, коси, устни. Мисли, „чувства“ и сълзи. Гърди, нозе, мечти, фасети, гласове – прокъсани, продрани, мътни, жалостни остатъци от някогашни български момичета – зловещи кукли, протегнали се алчно към пустинята на суетата и на низостта.

Потънахме дълбоко в продажност и развала, алчност и порок, и искаме да убедим очите си, че то – потъването ни е някакси забавно, бляскаво, красиво. Че не е фатално, че е приемливо!

Благодаря ти Господи, че остарях преди да видя тоя парад на грозотата и порока, за да не може да ме зарази!

Благодаря ти, че при тия млади телевизорни невести, си ме опазил скромен стар ерген.

Че спасително са ме подминали ЕРГЕНЪТ и МОМИТЕ му, и жалката пародия на битиви!

Благодаря Ти, че в живота срещам красиви, скромни, добродетелни и чисти – блестящи духом български жени.