Христо Стоянов пред Novinite.bg: Най-хубавото в отминаващата година е, че не загубих приятелства!

Преди дни посрещнахте 67-ия си рожден ден. Какво си пожелахте?

В такива случаи човек си пожелава само да е жив, по възможност да е здрав, но вече от два дни съм пенсионер, което е ужасяващо като състояние и не знам как ще карам още 67 години като пенсионер J Само трябва да си намеря някаква работа , много ми се работи! Имам малки проблеми - треперят ми ръцете, трудно пиша в момента... За съжаление, дори прибегнах към една програма в интернет – диктуваш и тя трансформира говора в печатен текст. Прекрасно е, но лошото е, че това не е секретарка – не можеш да я ощипеш тази програма, не можеш да я целунеш, кофти история.

С какви чувства изпращате 2023 година? С какво ще я запомните?

Преди малко си мислех, че най-хубавото в отминаващата година е, че не загубих приятелства – не, че не починаха някои, починаха, разбира се, но не загубих приятелства, което е мого важно, защото идва един момент, в който приятелствата остават все по-малко, приятелите намаляват и човек остава все по-самотен, докато накрая остане съвсем сам. И прекрасното е, че през тази година не загубих приятелства. Явно съм спрял да се карам, както се карах навремето, не зная дали съм помъдрял, дали не съм достатъчно луд... Но като се гледам, съм достатъчно луд, така че мога и да загубя още приятелства, но не ми се иска.

Ако се огледате назад във времето, с какво се разделихте и не можете да го прежалите и досега?

Няма такова нещо, защото всъщност си свърших работата – това, което съм си поставил за цел, написах си книгите, гордея се с една моя книга, която буквално ме изцеди - „ДОКАТО ПЛЪХОВЕТЕ ПРАВЯТ ЛЮБОВ”. Просто нямах време да се разделя с неща и да съжалявам за тях. Човек, когато работи, не се разделя.

СГЛОБКАТА... Какво загуби и какво спечели ГЕРБ, според Вас, влизайки в (НЕ)коалицията?

При всички случаи ГЕРБ загуби при тази сглобка, но тя беше необходима. Защото тук вече не става въпрос за печалбата (позитивите– бел. р.) на партията, че както бяхме тръгнали в една поредица от избори, доникъде нямаше да стигнем. Политиката все пак е въпрос на компромиси. Бойко Борисов в този смисъл наистина се оказа огромен политик. Много е трудно да се приеме всичко това, но в случая става въпрос за интересите на нацията, на народа, на България, а не само за интересите на една партия. Ако е в интересите само на една партия, егоизмът ни е познат, но измъквайки се от егоизма човек вече става личност.

Трябва ли Бойко Борисов да развали сглобката и да поеме изцяло властта и в какъв случай?

Бойко Борисов изцяло е поел властта, аз не виждам той да я е загубил. В момета човекът, който управлява България, както се казва „в сянка”, е той. Така че в него наистина си личи големият политик.

МОЧА... Защо чак сега, 33 години по-късно демонтират паметника? Какво следва да се случи със соцтворбите – да се съхраняват някъде, или да се унищожат и Шипка, и Альошовците, например, в различните градове?

Аз съм против събарянто на ВСЯКАКВИ паметници! Паметник значи памет. Да, фашизъм, тоталитарна система... Но нима при построявнето на пирамидите по-малко хора са загинали, отколкото в Гулаг? Много повече, но пирамидите стоят и ни напомнят, защото това е някаква историческа памет. А ако ги бхме махнали? Ако бяхме унищожили всички тези паметници? Та в Азия има паметници дори от човешки черепи, за съжаление. Но това може само да ни напомня да не се връщаме там! Аз не виждам никакъв смисъл да се събори един паметник. Да речем събаряме един паметник, за да го изтрием от паметта за същестуването на болшевизма, комунизма и т.н. Добре, но през същото това време ние ще намираме в учебниците по история Белене, Скравена, Куциян, плевенския затвор и т.н., как ще обясним съществуването им? Избиването на тези хора в лагерите, ако нямаше памет? Да не говорим, че всеки паметник носи ръката на майстора си. Да се махне такъв паметник е все едно да бъде изгорен портретът на кралското семейство от Франциско Гоя – в крайна сметка той остава и с „Голата Маха”, и с портрета Карл IV и семейството му...Любомир Далчев, Иван Фунев, Васка Емануилова! Защо творбите им трябва да бъдат унищожавани? Защо трябва да бъдат пращани някъде?Вече имам усещането, че ще махнем скулптурата на Аспарух в Търново! Всичко може да им щукне!

Наскоро ДБ пируваха с торта, украсена с фигурки на отрязаните глави от МОЧА. Как възприемате тази показност?

Като комплекс! Това са комплексари. Ако го бяха направили много по-рано – преди 30 години, ако тогава бяха махнали паметниците – разбирам. Ну тук става въпрос за комплекса на смълчания човек. Защото това са хора, които мълчаха преди 10 ноември, като някои от тях са сътрудничили на тази власт - като ген. Атанас Атанасов, например, който все пак е бил прокурор по време на комунизма и така е имал някакво отношение към Възродителния процес, доколкото знам. А сега за какво е цялата тази показност -„вижте ни, ние сме демократи”? Това не е демокрацията. Демокрацията е да надмогнеш всички тези неща и да кажеш: Ние сме достатъчно силни, за да го предолеем. А те са достатъчно слаби, за да не го преодолеят.

Какво смятате за спряното интервю на Петър Волгин с руската посланичка, за което основен принос има Делян Пеевски, както твърди журналистът? Може ли това да се нарече цензура?

Разбира се, че е цензура! Едно време слушахме радио Метроном, което заглушаваха огромни станцции непрекъснато, заедно с„вражeските” радиостанци Свободна Европа, Гласът на Америка и т.н. Нима се връщаме към това време? Когато човек и убежденията са му силни, не се страхува от пряка връзка в отношенията с противника. Напротив!

Уважавам безкрайно Ахмед Доган, винаги съм казвал, че е един от най-големит политици. Даже навремeто в едно интервю казах, че българското политическо пространство ще се промени тогава, когато се появи етнически българин в политиката на нивото на Ахмед Доган. Не смятам, че Пеевски е този човек, който трябва да замести Ахмед Доган. И мисля, че Доган няма дълго да го търпи. Прекалено много му щрапаха краченцата на това момче и размътиха водата, която Ахмед Доган бистереше дълго време. Защото той наистна е голям политик. Представяте ли си, 30 години – с всичките им вътрешни противоречия, Местан, Карадайъ - нито едно подобно действие от страна на ДПС, те не излязоха навън. И изведнъж се появи Делян Пеевски. Съжалявам...

Пътувате из страната често за срещи с читателите си. Каква беше последната за тази година?

В Търново наскоро имах прекрасна среща със студенти в библиотеката. Радвам се, че предговорът към „ДОКАТО ПЛЪХОВЕТЕ ПРАВЯТ ЛЮБОВ” го направи един великолепен професор – Николай Димитров. Интересното е, че той е от първите в академичните среди, който игнорира медийната представа за мен и започна да чете книгите ми – не какво е писано за мен, аз какво съм написал. Много се радвам, че този човек започна да гледа по друг начин на мен.

Какво е мнението Ви за съвременната литературна критика?

Ние нямаме литературна критика отдавна. Ефрем Карамфиловси отиде, Мишо Неделчев не е оперативен... А Йордан Евтимов... В началото на хилядолетието той написа една съкрушителна статия срещу Христо Фотев в „Литературен вестник” – „Плагиатството на Христо Фотев”. Христо Фотев това просто го срина, той тогава млъкна, затвори се и скоро след това почина. Това нещо го умори! Обвиниха един от най-големите поети на България в плагиатство на „Песен на песните” на Соломон!А след няколко години на Йордан Евтимов му връчиха наградата „Христо Фотев”! Това не е ирония, не е дори садизъм – няма подходяща дума! Но да го наречем простащина в българската литература! И изведнъж тази година получи и наградата „Иван Пейчев”! Защо не помним такива неща? Те трябва да се казват, защото иначе ще стигнем до положението със събарянето на паметниците! Може би на Йордан Евтимов ще му се издигне паметник? За какво? Какъв поет е той? Бесен съм! Всъщност наградата „Иван Пейчев“ той получава за стихове, посветени на Украйна. Не, че поетите трябва да мълчат, но случая страшно напомня за времето, когато се награждаваха стихове за БКП.

Какви са плановете и очакванията Ви за 2024-а?

Нямам планове, когато си свърша работата – тогава. Може да прозвучи грозно, но ако кажа, че моите планове са толкова и толкова, а накрая нищо не стане, е като да си с момиче и да планираш да правиш разни хубави неща с него, но накрая нищо да не се получи. Планирал съм едно - да пиша, но какво – няма да кажа!

Интервю на Ани Романова