Строго секретно: КГБ създала от деца свръхкомандоси убийци в таен подземен град

"Възможно ли е това, по дяволите?!"

Тази мисъл не дава покой на българския офицер Красен Костов, когато през 1993 г. съдбата го среща с мистериозен млад мъж, който говори отличен български, но с подчертан руски акцент. Андрей С. се представя за полковник от КГБ, командир на спецотряда на LH-33 - "Върховен ужас". Бойното звено е съставено изцяло от офицери, завършили подземната академия под Белгород.

Всичко започва с налудничав план, роден сякаш от болно въображение. Общо над 4000 деца на 5-годишна възраст са отвлечени от родителите по време на Студената война, за да станат част от чудовищен експеримент.

Това е разказът на руския военен, базиращ се на книгата на Красен Костов и неговия колега Пламен Григоров, озаглавена: "Свръхчовекът и подземната академия на КГБ".

"Влязохме под земята едва петгодишни", разказва Андрей. - Без свои имена, без свои родители. Единственото, което имахме, бе нашият подземен град - градът приказка.

Ние бяхме първите 1400 деца, от които трябваше да се роди свръхчовекът, свръхкомандосът. 1400 братя и сестри, лишени от род и всякакво минало, обречени на доживотна анонимност, огрени от изкуствените слънца на ядрените реактори, тъпкани като чували с информация. Искам да разкажа на човечеството за ужаса, който трябваше да изживеем - разкрива Андрей. - За чудовищния експеримент, който бе извършен с нас."

Всичко започва в началото на петдесетте години на XX век, когато съветското партийно и държавно ръководство чрез КГБ започва мисия за създаването на воин свръхчовек. Пред неговите способности познатите ни психотерапевти и екстрасенси като Золотов, Кашпировски и Джуна били пълни аматьори. Голямата цел изисквала не само големи жертви, но и коренен прелом в научната база, методите и средствата за подготовка на бъдещите киборги.

Докато на повърхността властвал марксизмът-ленинизмът и се веели червените знамена, долу, под земята, нямало нито пионерски, нито комсомолски, нито партийни организации. Върховенство държали езотеричните учения и мистицизмът, съчетани с последните достижения на химията, биологията и физиката. Малките възпитаници на КГБ преминавали на ускорен ход в общообразователните програми и след осемгодишно обучение, на 13-годишна възраст, получавали образователен ценз, приравнен на университетското образование.

Началник на Академията бил генерал-лейтенант Иранин. В края на третия цикъл на обучение възпитаниците на Академията вече били включвани и в учебно-бойни операции, провеждани под непосредственото ръководство на Седмо управление на КГБ и на Управление "3" (Защита на конституционния строй). Малките "диверсанти" побърквали батковците си от елитните части на КГБ. Целта на съвместните учения била разработването на специален начин за водене на бойни действия с използването на специализирани отряди.

В подземния град всички живеели в самостоятелни апартаменти. Учителите и видеокамерите замествали майчините грижи. Жилищните комплекси, учебните и тренировъчните зали се намирали на първото ниво на около 300 метра под земята. Децата били разделени в смесени групи - момчета и момичета - по около 100 деца в група.

"Най-страшното беше невъзможността да приемеш всичко, което става около теб, за реално - разказва Андрей. - От това много деца полудяха. Психичните отклонения започнаха в началния етап, докато бяхме 5-6 годишни."

Повечето от смъртните случаи също били тогава заради системните претоварвания. Най-чести били инфарктите. От претъпкването с информация децата изпадали в криза. Това е състояние на организма, съпроводено с кръвоизливи от всички възможни места. След излизане от кризата обучението обаче продължавало с още по-бързи темпове.

Екстрасенси в армията

В СССР увлечението по екстрасенси и телепати стигнало дори до министерството на отбраната. Идеята да научиш всички тайни на врага с помощта на свръхестественото изглеждала много примамливо. Но не довела до реални резултати.

В Щатите американските военни също работили в това направление и създали проекта "Звездна врата". И там цялата история завършила с провал. Българското министерство на отбраната също има свой принос. В началото на 90-те години в софийското село Царичина офицери копаят дълбок тунел в търсене на следи от извънземна цивилизация. След като се разчува за царичинската дупка, проектът е прекратен.

Кристиан ИВАНОВ, Стилиян ВОРУКОВ, "България днес"