Малин Кръстев пред Novinite.bg: В очакване съм на професионални провокации!

КОЙ Е ТОЙ

Малин Кръстев е български актьор, драматург, режисьор, телевизионен водещ. Завършва НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1995 г. със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Елена Баева. Оттогава досега участва в десетки театрални постановки и филми, а феновете на „Господари на ефира” и други тв продукции на гуруто в шоу бизнеса Магърдич Халваджиян, са свикнали да го виждат като водещ. Носител е на редица награди.

Една от последните му главни роли е в „Добрият шофьор” - игралният пълнометражен дебют на майстора документалист Тонислав Христов. Филмът ще бъде показан предпремиерно в Созопол на 30 август в рамките на „Аполония” в Лятно кино от 20 ч., а премиерата за широката публика е предвидена за ноември.

Играете главната роля във филма „Добрият шофьор”, който ще бъде прожектиран по време на „Аполония” в Созопол. С какво ви провокира образът на героя?

Това е една доста нестандартна история и подход на снимане, защото самият Тонислав Христов, който е дебютант като режисьор в игралното кино, макар да има доста успешни ленти в документалното, се свърза с мен и каза: „Ти си моят човек! Начинът, по който искам да снимам, е документален, така че двамата трябва да извървим този път”. И самият той беше достатъчно откровен още в първия разговор и помоли аз да бъда същия в процеса на работа, в изграждането на тази роля. Така че провокацията беше чисто актьорска, защото не се разчиташе на точен сценарий, а на личните ни качества като хора – и на Слава Дойчева, която изпълнява главната женска роля), и на Геро, и на мен - на нашия извървян дотук житейски път. Затова във филма има доста документално заснети сцени. Тонислав подходи по нестандартен начин - например, имали сме дубъл от 45 минути, на пълна импровизация върху тема какво е да обичаш, какво е да си баща... Всичко това отключи много интересни ситуации по време на снимките. В този контекст за първи път ми се случва нещо подобно. Беше много трудоемко и по-скоро провокацията към мен беше доколко мога аз да съм откровен като човек в историята на един филмов герой (защото не съм съвсем аз) и от това да се получи този синтез между писания образ и моята лична позиция като човек, извървял определен житейски път.

Участвали ли сте и преди в Аполония? С какво?

О! Няма година, в която да не съм участвал в „Аполония” – с театрални представления, с представяне на книги, филми, театри... Да не говорим, че още през 1995 г., когато завърших НАТФИЗ, бях поканен от екипа на „Аполония” да работя за фестивала като един от хората, отговарящи за различните театри. А беше доста натоварена година, включително и театрално. Но тя беше прекрасна и мисля, че с целия екип се справихме страхотно. Така че моите връзки и контакти с „Аполония” са отпреди 30-ина години и с удоволствие участвам в каквото и да ме поканят!

Трудно ли е за един актьор да смени ракурса и да мине от противоположната страна – тази на режисьора?

Никога не мога да нарека себе си режисьор - това е една доста специфична професия. По-скоро се е случвало да поставям текстове и ако съм придобил някакво самочувствие и смелост да „посегна” на определен текст и да го реализирам на сцената - без претенции за кардинална или „звездна” режисура, това е било покрай студията в Младежкия театър, дългогодишната ми работа с деца, подготовката за техните изпити. Така дойде и сблъсъкът ми с лично моята пиеса „Семеен албум”, за която благодаря на ръководството на театъра тогава, че ми позволи сам да поставя написания от мен текст. Така във времето дойдоха и други предложения – хората харесват начина, по който работя чисто актьорски като режисьор. Впоследствие се появиха доста любопитни неща, мисля, като някои от тях се играят достатъчно успешно и досега. „Трохи на прозореца” в Младежкия театър, „Лъжи ме, обичам те” в частния театър БОНИНИ се радват и досега на добър успех.

Носител сте на „Аскеер” и „Икар” за драматургия за „Семеен албум“. С какво ви привлича писането? Не е ли твърде различно от динамиката на актьорската професия?

По-скоро това са натрупвания във времето от драматургичните срещи с колосите, като се започне от Шекспир, Чехов, Пинтер, Бекет... И тези натрупвания, начинът, по който ние, актьорите, гледаме на света, отключва нещо. Аз не съм единственият пишещ актьор. Доста актьори пишат и посягат към реализацията, пишат сценарии, драматургия, стихове, проза... И това е нещо съвсем естествено, защото от тези натрупвания в един миг имаш нужда да разкажеш нещо, пречупено през твоите очи, през твоята природа. Това по-скоро е удоволствие – почиваш си по особен начин, нещо като вид халюцинация. Така че не мисля, че е нещо извънредно актьор да пропише. Безкрайни са прекрасните примери с текстовете на Камен Донев, авторските сценарии на Валери Йорданов и прекрасните му филми, реализирани впоследствие, да не говорим за великолепните сценарии, лично написани от Йвайло Христов, и страхотните му филми. Актьорите са петимни чрез писане на драматургичен текст да изразят себе си и това е нормално.

Сред многото награди сте носител на „Аскеер“ и за главна мъжка роля в „Една испанска пиеса“ от миналата година. Тя ли е най-скъпа в „колекцията” Ви?

Наградите наистина са много. Само през тази година за „Добрият шофьор” бяхме удостоени с награди на Съюза на филмовите дейци „Васил Гендов” (Малин Кръстев – за главна роля, Герасим Георгиев - Геро – за поддържаща, а Тонислав Христов – за дебют в игралното кино – бел. авт.), взех актьорско отличие и от София филм фест, каквото се дава за първи път, отново за ролята ми в тази лента. Благодаря на международното жури, че е оценило филма ни! Но многото железарии, натрупани срещу мен, всъщност са награда за труда на всички мои приятели и колеги, до последния човек, който отговаря за проектите, в които съм участвал – това е награда за всички! Много рядко съм приемал някоя статуетка по-персонално. Защото става ли въпрос за чисто актьорска награда за роля, хората трябва да си дадат сметка, че за да изиграеш добра роля, трябва да имаш добър сценарий, добър режисьор, добра драматургия и най-вече добри партньори на сцената. Само тогава можеш да направиш значителна роля. Затова казвам, че всичките ми актьорски награди са награда и за труда на много хора, стоящи зад нея. Това е начинът, по който гледам на наградите си.

Какво репетирате и снимате в момента?

Сега трябваше да снимаме филма „Клошар”, но от БФЦ закъсняха с плащанията и се отложи за догодина. Успях вчера да завърша аудиокнигата „Физика на тъгата” на моя приятел Георги Господинов, дори се чухме да му кажа, че книгата вече е в аудиоваринт в СТОРИТЕЛ . В момента имам и спорадични репетиции за „Последната лента на Крап” с Иван Добчев по тектове на Бекет, дори извадихме закрито представление през юни. И тъй като Наум Шопов с режисьор Крикор Азарян направиха емблематично представление на „Последната лента...” преди години, в анотацията към нашата постановка с Иван Добчев се казва, че тя се посвещава на професор Крикор Азарян и големия Наум Шопов. Мисля, че се очертава една интересна премиера на 17 октомври в СФУМАТО. А от 20 август започвам репетиции в Бургаския театър с моя много добър приятел и колега Асен Блатечки, с когото винаги е удоволствие да се работи на сцената. Режисурата е на Борислав Чакринов, с когото не сме се виждали от „Двамата веронци” в Младежкия театър преди години, затова е една много чакана среща. И с част от състава на театъра, мисля, че ни очаква интересно пътуване в една криминална комедия – любопитна пиеса, чиято премиера ще е на 4-5 октомври. Така че от 20-и август ще съм почти непрекъснато в Бургаския регион. След „Аполония” имам и едно ходене до Рим, където по покана на Българския културен институт и Жана Яковлева предстои още една предпремиерна прожекция на филма „Добрият шофьор”, който ще бъде представен и пред италианска публика със съдействието на Министерство на културата и Института. Цяла седмица ще бъдат показвани български филми, благодарение на Жана, която за пореден път прави този великолепен мини фестивал на българската култура, а сега имаме достатъчно добри филми достойно да се представим пред италианската публика, която винаги препълва салоните, и това е много приятно.

Синът Ви Борис върви уверено по Вашите актьорски стъпки и дори вече има награди. Какъв съвет бихте му дали като актьор и баща?

Жив и здрав да е! Оттук нататък го чакат много лишения, трънлив път, къде евтина слава, къде шумни и хубави успехи. Но се радвам, че той смислено, житейски мъдро и уверено върви в това. Аз и майка му много мразим нашите имена да бъдат закачени към него и тук го разбирам – опитва се да откъсне сянката от себе си. Радвам се, че пише, че негова пиеса спечели анонимен конкурс в „Театър 199” на името на Славка Славова (конкурс за нова българска пиеса с „Кулата” – бел. авт.), а пиесата му вече е реализирана. Последното му голямо премеждие беше на 6 август в Охрид с „Едуард Втори” - копродукция на Драматичен театър – Пловдив, и театър „Йордан Хаджиконстантинов-Джинот" от Велес, където играе Едурд Втори. Спектакълът е под режисурата на световноизвестния украински режисьор Андрий Жолдак. Борис беше единственият българин в тази копродукция. Ще отида да го гледам с голямо удоволствие на 14 септември, когато ще гостува на пловдивската „Сцена на кръстопът”. Така че Борис по някакъв естествен начин се бори с всичко, което се случва около него, и се радвам, че мъжки поема провокациите, а и всичко, което му се случва, и съм спокоен. В този смисъл не знам какво да му дам като съвет на баща – той много добре върви по пътя си и самият факт, че му имам пълно доверие, е най-големият съвет на един баща към сина му. Това според мен е най-голямата подкрепа на един баща.

Има ли роля, която бихте искали да изиграете, но досега не ви се е случвало?

Не съм имал такива роли. Обикновено разчитам на провокации – нещо, което иначе е далеч от мен, което да съдържа в себе си житейски парадокс, което да ме „извади от обувките”, както ние, актьорите, обичаме да казваме. Никога не съм мечтал да играя Хамлет, Ромео или някоя конкретна роля, а сега на 53 години да съжалявам, че съм се разминал с нея... Достатъчно сложни и любопитни неща играя в момента, затова не бих казал, че има роля, която от младини мечтая да изиграя. Напротив – чакам провокации и ми е интересна срещата с мъдри и интересни режисьори!

Интервю на Ани Романова