Желязо-дефицитна анемия през бременността: Съвети от експерт

Интервю с д-р Диана Йорданова - ДМ, акушер-гинеколог във ВИТА със защитена докторантура на тема: "Анемични състояния при бременност и раждане". Д-р Йорданова извършва прегледи и съвременно лечение на акушеро-гинекологични заболявания, включващи колпоскопия, ехография, вземане на материал за цитонамазка, микробиологично изследване и други. Участник е в редица международни конгреси и семинари по специалността.

Д-р Йорданова, какво представлява анемията?

Анемията е състояние, при което намалява броят на еритроцитите и/или концентрацията на хемоглобина в кръвта. Тя е едно от най-честите усложнения по време на бременност, което се среща при около една трета от бременните в третия триместър.

Повече от 2 милиарда хора по света са анемични, като това представлява повече от една трета от световната популация. Най-засегнати са бременните и децата под две години. Анемични са средно 41.8 % от бременните в световен мащаб. Честотата на бременните с анемия в България е 29.7 %, като преобладаваща е умерената степен на тежест на заболяването.

В развиващите се страни анемичните състояния засягат около 55 % от бременните, като по-чести са тежките степени на анемия. В развитите страни приблизително 20 % от бременните страдат от анемия - процент, който все още показва социална значимост.

Защо се появява анемия по време на бременност?

При бременността физиологията на организма се променя, за да поеме нарасналите нужди на тялото, което вече трябва да отговори и на изискванията на плода. Увеличава се кръвният обем поради нуждата от значително нарастване на кръвоснабдяването на бременната матка, млечните жлези, бъбреците, мускулатурата и кожата. Кръвният обем започва да се увеличава през 6-8-а гестационна седмица, достига максимума си в 34-та седмица и се задържа така до раждането.

Железният дефицит е причина за анемия в около 50 % от случаите в световен мащаб. Установено е, че почти 80% oт жените на термин, които не приемат железни препарати, са със стойности на хемоглобин по-висок от 110 g/l. Тази честота означава трудности в посрещането на нуждите от желязо по време на бременност, дори при диета с относително високо съдържание на желязо.

Кои са симптомите на анемия по време на бременност?

Преобладаваща част от симптомите при анемия по време на бременност са неспецифични, т.е. наблюдават се и при нормална бременност, без да е налично анемично състояние. Тези признаци са по-изразени при умерена към тежка степен на анемия. Това са бледост, отпадналост, затруднено дишане, главоболие, сърцебиене, раздразнителност, сънливост и непълноценен сън, нарушения в паметта и концентрацията, нарушена термрегулация.

Какви степените на анемия различаваме?

Според стойностите на хемоглобина се различават следните степени на анемия:

1) Лека степен: Hb 109 – 100 g/ l;

2) Умерена степен: Hb 99 – 70 g/ l;

3) Тежка степен: Hb 69 – 40 g/ l;

4) Много тежка степен: Hb < 40 g/ l .

Кои са рисковите фактори за възникване на анемия?

Рискови фактори за възникване на анемия са възраст между 20 и 40 години; нисък социално-икономически статус (свързан с местоживеене, образование, професия); начин на хранене - вегетарианство; характеристика на менструалните цикли преди забременяването (честота, продължителност и количество на кървене); брой бременности и раждания; интервал между бременностите; срок на бременността; анамнеза за кървене от генитален и друг произход; наличие на придружаващи заболявания; сътрудничество на пациентката и оплаквания при прием на желязо-съдържащи препарати.

В повечето проучвания е установена следната статистическа зависимост: по-висок риск от развитие на анемия се наблюдава в трето тримесечие на бременността; при многораждали (над пет раждания); при интервал между бременностите под две години и други.

Защо анемията трябва да бъде лекувана?

Проведени са редица проучвания, които доказват неблагоприятното влияние на умерените и тежки степени на анемия върху: развитието на плацентата; по-голяма честота на предтерминните раждания и абортите (особено при желязо-дефицитна анемия, съществуваща преди бременността или възникнала през първо тримесечие); увеличена честота и тежест на инфекциите; прееклампсия (характеризираща се с повишено кръвно налягане); преждевременно отлепване на плацентата; послеродова депресия. При желязо-дефицитна анемия през второ и трето тримесечие на бременността се наблюдават по-малък ръст и тегло на плода при раждането. Новородените от майки с желязо-дефицитна анемия в резултат на хранителен дефицит на желязо рядко проявяват признаци на железен дефицит през първите месеци от живота.

Как вие - акушер-гинеколозите във ВИТА, се борите с желязо-дефицитната анемия?

Високата честота на желязо-дефицитна анемия и възможните негативни последици върху протичането на бременността, раждането и послеродовия период налагат профилактика и навременно лечение на леките форми. СЗО препоръчва профилактика при всички бременни, включваща 60 mg елементарно желязо и 0.4 mg фолиева киселина дневно поне за 6 месеца. Лечението изисква 100-200 mg елементарно желязо дневно. При достигане на нормални стойности на хемоглобина, определени след 2 седмици от началото на пероралното желязо-заместително лечение, последното продължава още три месеца или най-малко 6 седмици след раждането за възстановяване на запасите от желязо. Възможни странични ефекти при прием на железни препарати през устата са свързани най-често с прояви от страна на гастро- интестиналния тракт: метален вкус, гадене, повръщане, запек, диария, болки в стомаха, които обаче са обратими за радост.

По преценка на проследяващия лекар, при неповлияване на анемията и стойности на хемоглобин над 90 g/l, може да бъдат приложени железни препарати интравенозно или да бъде извършено кръвопреливане при тежките форми на анемия и наличие на симптоми.

Затова, по време на задължителните прегледи в Женската консултация ние внимателно следим за обезпокоителни симптоми, за да можем навременно и адекватно да предприемем необходимите мерки. Хубаво е и самите пациентки да бъдат информирани и да не отминават с лека ръка всяка подозрителна промяна в състоянието си.